Зле комуникирана законова поправка, нужна за влизането на България в чакалнята за еврото, отключи несъстоятелна истерия, че може да се отмени валутният борд
Пет причини защо притесненията за фиксирания курс на лева са несъстоятелни
ССтраховете на хората може да не са обосновани, но са обясними. Макар вече да наближава четвърт век от хиперинфлацията в България и да има пълнолетни хора, които тогава не са били родени, споменът за останалите е болезнено жив.
Затова и шумът около тихомълком предложената поправка, засягаща закования в закон фиксиран курс на лева, бързо ескалира в социалните мрежи (и не само) до „Махат борда“и „Готвят промяна на курса“. Реално промените са технически и поискани от ЕЦБ и Европейската комисия в светлината на напредващите преговори за влизане на България във валутния механизъм ERM II. Към момента никой няма и бегло намерение да променя курса лев/евро 1.95583 или ангажимента на БНБ да изкупува неограничено количество от местната валута по него. След ескалирането на темата през миналия уикенд обаче финансовото министерство и централната банка трябваше да излизат с неделни успокоителни съобщения, а през седмицата на годишната среща на бизнеса с правителството, организирана от „Капитал“, Владислав Горанов и Димитър Радев лично се захванаха със закъснялата разяснителна кампания. И за пореден път декларираха ангажимент, че България ще влезе в ERM II и в еврозоната с този курс или въобще няма да влезе - нещо, около което има и пълен политически консенсус.
По темата мненията са полярни - част от икономистите не виждат нов съществен риск, докато други изказват разнообразни притеснения. Ето и най-честите от тях, както и обяснения доколко те са основателни.
# 1 Промяната отменя валутния борд
Вписаният в българския закон текст, изрично фиксиращ курса на лева към германската марка, естествено е силна символична гаранция за борда, която подсилва доверието в него. Реално обаче дори и без нея валутният борд би могъл да си съществува съвсем спокойно. Исторически в други държави с валутен борд практиките са били различни, като далеч не винаги са били заковани със законов текст. Например в Литва и Естония законът е давал на централната банка свобода да покачва курса (стига да е покрит с разеврни активи), а парламентарна санкция е била нужна само при евентуалното му понижение.
Дори и хипотетична промяна
на фиксирания валутен курс с друг чисто технически не отменя борда, а променя условията му. В закона остава задължението на БНБ да осигурява конвертируемост на лева и да покрива пасивите си с валутни резерви. Естествено при такова действие (независимо в каква посока, но особено при обезценяване) би могло да има сериозно недоволство и бягство към други валути, което да изчерпи валутните резерви на БНБ и съответно нейната възможност да поддържа курса.
# 2 Готви се промяна на курса
Срещу това твърдение стоят наглед само уверенията и ангажиментите на Горанов и Радев. Разбира се, винаги може да се лансира хубава конспиративна теория по темата и при начина на внасянето на поправката и недоверието към институциите тя лесно покълва. Проблемът с нея е, че трудно може да се намери някой влиятелен фактор, който да има изгода от подобен ход. Правителството няма много левов дълг, който да иска да деноминира, а същевременно негативите от нестабилността биха били много повече. Всяко реално действие по промяна на паричния режим би довело до протести, които биха могли да доведат и до политическа нестабилност. Вероятно ще се съпътства и от понижение на рейтинга. Банките и едрият бизнес също нямат никаква изгода от несигурност, породена от валутен риск. Теоретично полза от обезценяване на лева би могъл да има единствено някой със задължения в левове, без обаче кредиторът му да има клаузи за превалутиране.
Чисто практически, ако някой има желание да разклати фиксирания курс, за него подобра стратегия би била не да се променя законът, а да всее паника по темата. Досегашният шум не успява да причини това, макар че данните за валутния пазар показват леко завишени обеми на нетните покупки на евро - такива обичайно се наблюдават предимно по празници, когато има засилени пътувания в чужбина. Същевременно в понеделника след бурния уикенд България успешно пласира десетгодишни левови ДЦК при рекордно ниска доходност.
# 3 Може да ни наложат нещо отвън
Целта на законовата поправка е именно да се отговори на правилата на ERM II, според които курсът, с който влиза всяка страна, се договаря между всички участващи и всеки би могъл да предлага промяната му. Такова решение обаче се взема с консенсус, а след влизането на България във валутния механизъм тя ще има там двама представители - гуверньорът и финансовият министър, които биха могли да я блокират. Така единственият начин промяна на курса да се случи е с българско съгласие - примерно под политически натиск. Уверенията на Радев и Горанов са, че те не биха приели такава, но по време на престоя в ERM II те може и да не заемат тези постове.
Според Радев за българската позиция за влизане с 1.95583 има пълно разбиране и дебат за друг курс никога не е имало. Освен това и исторически за страните, влезли в ERM II с валутен борд, не е имало натиск да променят курсовете си и те се запазват до приемането на еврото. При това Естония и Литва преминават с вързания си курс през избухването на световната финансова криза и дълбоки рецесии в икономиките си.
# 4 Да се сложи някаква гаранция в закона
Теоретично естествено законовият текст, предложен от Менда Стоянова, би могъл да претърпи редакция, като се добави мандат единствено за конкретния курс при преговорите. До голяма степен обаче е съмнително доколко ЕЦБ ще одобри това, а законодателството в тази област трябва предварително да се съгласува с нея. Въпрос на законодателна техника е дали може да се измисли текст, който да удовлетворява българските политически сили с достатъчна гаранция и същевременно ЕЦБ и другите държави от механизма, че не се прави някакво специално изключение.
По информация на "Капитал" основната посока, в която се търси решение, е текстът на Стоянова, който вече има подкрепа от Франкфурт, да остане без промяна. Отделно обаче да бъде разписан изричен мандат за финансовия министър и гуверньора да преговарят единствено за курс 1.95583, а ако това не се приеме, да предприемат действия за напускане на механизма. По принцип всяко ново законодателство, конкретно опиращо до парична политика, трябва предварително да бъде съгласувано с ЕЦБ, но България като парламентарна република може да се позове на суверенитета си да ограничава изпълнителната власт в конкретни наложени от Народното събрание рамки. Обсъждането по темата в парламентарната бюджетна комисия е насрочено за четвъртък, 30 януари, след редакционното приключване на броя.
# 5 Абе, каквото и да казват, не им вярвам
Реално миникризата избухна не толкова заради това, че се предлага нещо скандално, а заради начина, по който се прави. Вкарването на поправката между четенията на друг закон говори за надежда темата да мине максимално незабелязано. Още повече че и наистина най-проблемните и лобистки поправки традиционно се правят именно така. Единствено възможно обяснение за такова решение е спешност - да се спести месец за обществено обсъждане и минаването през две четения, но предвид естеството и чувствителността на темата това е несъстоятелно.
Самият Горанов заяви, че както и да е бил поднесен текстът, той е щял да предизвика същите спекулации, и вероятно е прав. Всъщност начинът това да се избегне беше всички нужни промени, включително и тази, да бяха добре и надлежно комуникирани през цялата процедура на подготовката за ERM II, вместо да се сервират като изненада. Въпреки че ЕЦБ е поискала промяна на текста през декември 2019 г., уверенията на Димитър Радев са, че се е знаело през цялото време за нуждата от нея, така че няма извинение обществото да не е било по-добре подготвено за това. Вместо това на сайта на финансовото министерство отдавна всичко по темата ERM II от месеци се води изпълнено, а като последно препятствие винаги е изтъквано само рекапитализирането на ПИБ и Инвестбанк.
Сега с хазартния си ход да оставят тази тема за финала БНБ и финансовото министерство рискуват да се сблъскат с доста по-солидна съпротива и недоверие по пътя им към еврозоната. А влизането на България в еврото и в единния банков надзор със сигурност има доста повече противници с доста големи и опасни интереси и ресурси.
На управителя на БНБ Димитър Радев и финансовия министър Владислав Горанов им се наложи лично да обещават, че България ще влезе в ERM II с настоящия курс или въобще няма да влезе | снимка Надежда Чипева