Иван Гешев започна фронтална атака срещу единствената институция, която критикува правителството и прокуратурата -
Hе трябва да забравяме, че в рамките на 30 години българските малък и среден бизнес са преживели много - хиперинфлация, мутри, рекет, банкови фалити и финансови кризи. Малкият и средният бизнес са травмирани буквално — по принцип очакват, че е много по-вероятно да ги сполети нещо лошо, отколкото да им се случи нещо хубаво. Да, макрорамката е добра и икономиката е окей. Факт е, че ние толкова богато в историята си никога не сме живели. Обаче има и още нещо - това, че като управляваща партия използваш думата "стабилност" наляво и надясно, съвсем не означава, че бизнесът се чувства стабилно.
Представянето на предложените промени в наредба "Н-18" остави у бизнеса лошо чувство - че по дефиниция бизнесът е занимание престъпно и сиво, чиято основна цел не е да се развива, а да крие доходи и да не плаща данъци. Правителството на Борисов има склонност да изпада във вербални дефицити и да не съумява да обясни ясно каква е целта на една или друга промяна. А когато властта приема, че по дефиниция не ти е чиста работата, няма как и ти да приемаш действията на властта като добронамерени. Недопустимо е да се вменява, че мошениците в едно общество са мнозинство, защото това не е вярно - във всяко общество, дори и най-непрактики.
развитото, мошениците са малцинството. Затова напълно недопустимо е да се вменява, че по-голямата част от малкия и средния бизнес са движени от престъпно мислене. Това, поне аз съм убеден, не е вярно.
В последните месеци властта показва, че я вълнуват повече други неща - газов хъб, атомна електроцентрала, завод за изгаряне на отпадъци... Изобщо, оставя чувството, че се отдалечава от малкия бизнес. Като под малък бизнес не разбираме схемаджийските къщи за гости, а фризьорските салони, кварталните магазини и ресторанти. Налице са и поражения. Гледах телевизионен репортаж как фризьорски салони в Перник купуват хидрофори. Последните две години са тежки и за малките търговски обекти в централната част на София - проточилите се нескопосани ремонти, последвани от ремонти на ремонти, разказаха играта на много от тях. Това води до натрупване на напрежение сред бизнеса, което ескалира при предложените промени в наредба "Н-18".
Има и друго. Като че ли управлението не разбира, че към 2020 г. търговията и бизнесът са много по-комплексни в сравнение с отминали времена. Алкохолните компании например, както и тези за някои от бързооборотните стоки имат сложни договори с големите вериги — прилагането на наредба "Н-18" крие риск да ги лиши от търговски възможности, свързани с промотирането и налагането на нови марки на пазара. Редица компании имат собствени търговски
За 30 години малкият и средният бизнес преживяха много - хиперинфлация, мутри, рекет, банкови фалити и финансови кризи.
Наредби и закони - поне по моето мнение - трябва да се правят и прилагат така, че да не лишават нито една компания от възможности, които пазарът й предоставя. Законодателството е обречено да се адаптира към онлайн търговията, а не да се опитва да я вкарва в някакви закостенели изисквания.
Правителството реши да отложи въвеждането на "Н-18" с шест месеца. Аз по-скоро съм на мнение, че му е нужно повече време, в което да се опита да възобнови по качествен начин разговора си с малкия и средния бизнес. Да осъзнае, че в голямата си част това не са хора, движени от измамата, а хора, които хранят семействата си. И че това е бизнес, на който се крепи икономиката. Звучи клиширано, но именно защото е вярно.
И още нещо, което ми направи впечатление. Разпитах няколко души с малък, а и по-сериозен бизнес за мнението им за наредбата и как конкретно би ги засегнала. Всеки отговори, но всички предпочетоха да не бъдат цитирани - дори тези, които нямат проблем с изпълнението на наредбата в този й вид. Това означава, че бизнесът и властта имат изключително малко доверие помежду си. Тези шест месеца трябва да се използват това да се промени. И за смислена наредба.