Enery Development

Оценката на централата в Караджалово е около 100 млн. евро и е най-високата за последните години. В купувача участие има компанията RP Global, която оперира над 35 ВЕИ проекта по света. Сделката показва, че средата в българския енергиен сектор се норма

ННай-голямата за последните осем години сделка в българския ВЕИ сектор е на седмици от приключване. Обект е най-големият соларен парк в страната - този в Караджалово, близо до Първомай. Продавач е регистрираният в Малта фонд ACF Renewable Energy, чийто краен собственик е от Саудитска Арабия. Купувач е новорегистрираното австрийско дружество Enery Development, в което собственост има сравнително голям играч от сектора на възобновяемата енергия - RP Global.

Оценката на продавания актив е висока - от порядъка на 100 млн. евро, казаха няколко източника на „Капитал“. Цената не е обявена официално, но при подобни сделки от последните

години един мегават инсталира- на мощност се оценява на 1.6-1.8 млн. евро. Централата е лицензирана с мощност от 50 мВт (за толкова се плащат преференциални цени), но по информация на „Капитал“при сделката са взети предвид всичките инсталирани 60.4 мегавата. На практика паркът може да подава максимум 50 мВтч към мрежата (по разрешително), но тъй като максимална натовареност се постига изключително рядко, по-голямата мощност компенсира отчасти това и увеличава значително ефективността.

Сделката е сигнал, че пазарната среда в енергетиката на България, макар и бавно, се подобрява. Очакванията за възвращаемост на инвестициите се засилват и от факта, че вече всички ВЕИ производители продават сами електроенергията си на борсата, от което могат да получават допълнителни приходи над договорените с държавата преференциални плащания за зелената енергия. А и нови законови удари по ВЕИ сектора не е имало от години.

Детайлите в сделката

От подадените в Комисията за защита на конкуренцията документи става ясно, че Enery Development ще придобие

„АКВА пауър Си Еф Карад Пи Ви парк“, но и „Номак България“, което управлява соларния парк. Това е първа подобна сделка за българския пазар, тъй като обикновено новите собственици залагат на свой мениджър.

Така, от една страна, се купува парк с по-голяма инсталирана мощност от записаната в лиценза, а от друга, сделката включва и самото мениджърско дружество, което управлява соларния парк. Това вероятно допълнително повишава плащаната цена. Самото плащане няма да е колкото оценката от 100 млн. евро, защото трябва да се приспаднат дълговете на купуваното дружество. Според финансовия отчет към 31 декември 2018 г. задълженията са били в размер на 161 млн. лв. към Международната финансова корпорация (структура на Световната банка) и Корпорацията за задгранични инвестиции на САЩ (при лихви между 4% и 6% по различните договори), както и 34 млн. лв. към компанията майка - ACF Renewable Energy. Вероятно към момента дълговете са с поне 10 млн. лв. по-малко.

Тъй като купувачът няма друг бизнес в България, се очаква КЗК да разреши продажбата лесно и в срок, т.е. през февруари.

Силен интерес висока цена

Обвързващите оферти за соларната централа и управляващото дружество „Номак“са били подадени през есента, като е имало пет предложения. От тях само едно е било българско - на водено от търговеца на ток „Енерджи МТ“обединение, казаха два източника на „Капитал“. Класирането на офертите е било изцяло по цена, като най-високо е било предложението именно на австрийците от Enery. Пак според източници, близки до сделката,

оферта е имало и от консорциума между чешката Portanero и германската KGAL, които през миналата година купиха за 77 млн. евро от корейската корпорация Samsung седемте й фотоволтаични парка в България с обща мощност от 43 мегавата. Но тяхната цена е била по-ниска.

Финансовият консултант на продавача - Raiffeisen Investment, отказа коментар по сделката преди приключването й. „Капитал“изпрати и въпроси до купувача - Enery Development, но не получи отговори до редакционото приключване на броя.

Какво се продава

Проектът в Караджалово е найголемият фотоволтаичен парк в България - простира се на 1000 декара и има над 214 000 модула, които са достатъчни да генерират достатъчно енергия за 27 000 домакинства при максималното си натоварване. Той беше изграден през 2012 г. от американската Sun Edison и след това продаден на саудитската енергийна компания ACWA Power и два фонда за дялови инвестиции - турския Crescent Capital и щатския First Reserve, които го придобиха чрез малтийското ACF Renewable Energy срещу 350 млн. лева.

Централата е въведена в експлоатация 13 юни 2012 г. и има 20-годишен договор за преференциално изкупуване на произведеното. Паркът е на найизгодните тарифи за слънчев ток в България, тъй като на 28 юни същата година Комисията за енергийно и водно регулиране ги намалява наполовина. Цената, по която се изкупува електроенергията от обекта в Караджалово, е 485.6 лв./мВтч без ДДС и е определена с решение на КЕВР от средата на 2011 г. За сравнение - за въведените мощности след 28 юни 2012 г. тарифите стават 237 лв. за ме

гаватчас. В следващите години цените намаляват още, поради което инвестициите във ВЕИ спряха напълно.

В момента няма никакви субсидии за изграждането на подобни проекти, но поради развитието на свободния пазар и повишаването на борсовите цени на тока става все по-възможно изграждането на соларни централи при чисто пазарни условия. По информация на „Капитал“такива проекти има дори вече в напреднал етап и още през 2021 г. може да започне изграждането на част от тях.

На година по преференциалните цени от соларния парк в Караджалово се изкупуват по 59 400 мВтч, което според отчета за 2018 г. е осигурило приходи над 28.8 млн. лева. Други 2 млн. лв. са дошли от продажбата на допълнителна енергия (21 хил. мВтч извън определеното от КЕВР нетно специфично производство) на управляващото централата дружество „Номак

България“. Данните за 2019 г. ще са коренно различни, тъй като ВЕИ производителите бяха задължени да продават сами електроенергията си на борсата, за което получават премии от Фонда „Сигурност на електроенергийната система“. Заради по-високите пазарни цени на тока постъпленията на парка в Караджалово със сигурност са по-големи (с минимум 600 - 700 хил. лв.).

Печалбата от оперативната дейност на соларния парк в Караджалово през 2018 г. е била 14.6 млн. лв. (при общи приходи от 30.3 млн. лева). Но след плащането на вноските по кредитите е отчетена нетна печалба в размер на 463 хил. лева.

Арбитражът във Вашингтон

Още в началото на 2018 г. ACF Renewable Energy заведе арбитражно дело срещу България в Международния център за уреждане на инвестиционните спорове на Световната банка (ICSID). Като основание за иска е посочено спазването на Енергийната харта, но в действителност конкретните претенции на ACF Renewable Energy най-вероятно са в резултат от серията законодателни промени в страната след 2013 г. Те бяха продиктувани от опитите да се балансира енергийният пазар след масовото изграждане на възобновяеми мощности и високите им преференциални цени на тока. Бяха въведени законови ограничения за количеството електроенергия, което се изкупува по преференциални цена, беше въведена месечна вноска във фонд „Сигурност на електроенергийната система“в размер на 5% от приходите от продадената електрическа енергия, а също така бе увеличена и таксата за достъп до електропреносната мрежа. Всичко това не е включено в бизнес плана за изграждането на централата и променя коренно очакванията на инвеститорите за възвращаемост на проекта.

Арбитражното дело е в ход и в момента, като то няма връзка със смяната на собствеността на соларната централа и ще продължи да се води от ACF Renewable Energy. От регистъра на ICSID е видно, че за последно движение по казуса е имало на 20 декември 2019 г., като сега се чака трибуналът да се произнесе относно компетентността си. Това се наложи след приетата през миналата година декларация от 22 страни - членки на ЕС, за отказ от арбитражните дела, заведени от инвеститори от ЕС срещу страни от ЕС. Конкретно Малта, където е регистрирана ACF Renewable Energy, не е подкрепила приключването на делата, които са по силата на Енергийната харта, така че най-вероятно спорът ще продължи.