Борисов все по-трудно отговаря на интересите на САЩ и Русия в българския газов сектор, а ефектът е, че България плаща най-високата цена за руски газ
гледна точка, че ЕС е прекалено етатистки и ограничен. Джонсън трябва да обедини либералите и да убеди скептиците, че система, базирана на свободни пазари и свободна търговия, може да проработи и за тях.
В чужбина либерализмът означава да се използва все още значимото британско влияние в полза на свободната търговия и правата на индивида независимо дали става дума за подкрепа за Световната търговска организация, или да се търси отговорност на Китай за злоупотребите с човешки права в Синдзян. Решението на Джонсън, че Великобритания трябва да използва техниката на Huawei, следователно беше правилно: либерализмът значи да не се подкрепят опитите на американския президент Доналд Тръмп да изхвърли Китай от световните технологични вериги на доставки.
Либерализмът също може да означава, че от време на време Великобритания трябва да се разграничава от начина, по който ЕС регулира бизнеса. В много сфери като производството и безопасността на храните следването на стандартите, наложени в Брюксел, може да е разумно дори след Brexit, да не говорим за това колко е ценен достъпът до европейския пазар. В други обаче приемането на европейските правила може да се окаже лоша идея. Във финансовите услуги конкуриращите се европейски финансови центрове може да се опитат да наложат регулаторни пречки на Лондонското сити. В науката и технологиите инстинктивният британски подход, който обикновено клони към регулация, базирана на принципи, а не на предпазливост, може да е по-добре позициониран от европейския за насърчаването на иновации.
У дома либерализмът означава системата да е отворена към всички желаещи. Зад вота за Brexit се крие недоволство, подхранено от чувството, че една претендираща за отвореност икономическа система всъщност се базира на връзкарство, управлявана е от и за един лъскав, прекалено високоплатен лондонски елит и е тотално недостъпна за тези в обществото, които са бедни, провинциални и без собственост.
Мисъл за рагионите
Мантрата на Джонсън е за “вдигане на нивото” чрез подсилване на растежа в регионите. Той би трябвало да говори за “отваряне”, за да може всички да имат възможността да участват в просперитета. Това означава да се насърчава социалната мобилност чрез повече разходи за ранното развитие на децата, разрешаване на строителството на повече къщи, така че младите хора да могат да имат свестни жилища, провеждането на енергична политика на конкуренцията, за да не изпадат в прекалено спокойствие традиционните пазарни играчи, и построяването на пътища и жп линии в районите, които досега са били ощетени. HS2 трябва да бъде част от това: въпреки че очакваните разходи за жп връзката продължават да се увеличават стремглаво, напредъкът и печалбите от увеличаването на жп капацитета и скоростта на придвижване в цяла Великобритания ще надхвърлят разходите.
Дневният ред също не бива да е чисто икономически. Самоопределянето е централно за либерализма, но през последните 150 години властта бавно е била изсмукана от английските региони към Уестминстър. На Шотландия и Уелс беше дадена значителна автономия през 1999 г., но Англия е силно централизирана. Brexit беше отмъщението на Англия срещу Уестминстър за отдаването на специални привилегии на Шотландия и Уелс, докато регионите бяха пренебрегнати. Последствие от това все още може да се окаже разпадането на Обединеното кралство. Но каквато и да е съдбата на Великобритания, едно либерално правителство трябва да децентрализира властта, и то не само защото решенията се взимат най-добре колкото се може по-близо до действието, което засягат, а и защото хората се нуждаят от чувството, че имат някакъв контрол над съдбата си.
Бъдещето на Великобритания е несигурно. Страната вече не е част от един от силните глобални блокове и трябва да си намери нова роля в света. Дърпани в различни посоки от напреженията в страната, различните нации в Обединеното кралство трябва да намерят нов начин да съществуват заедно. Разтърсена от горчивите спорове за Brexit, Великобритания трябва да заздрави накъсания си социален договор. Трудностите не бива да бъдат подценявани. В предишните пъти, когато Великобритания промени курса си - през 1945 и 1979 г., изборите, които страната прави, помагат за прекрояването на политическия облик на света. Страната трябва да се стреми да направи това отново.
Сега, когато Великобритания плава сама, Борис Джонсън се нуждае от пътеводна звезда. Либерализмът предлага такава.