Майсторът и струните
→ Костадин Димитров изработва ръчно висок клас китари и баскитари под бранда си KD Basses. → Лютиерът произвежда по едва няколко броя инструменти на година, като използва нетрадиционен дървен материал.
Костадин Димитров изработва ръчно висок клас китари и баскитари под бранда си KD Basses
Всичко се случва в тъмен гараж в кв. „Горна баня“, където Костадин Димитров започва и завършва всички китари и баскитари, които изработва изцяло на ръка. Неговата марка KD Basses е добре позната не само сред българските музиканти, но и сред такива по целия свят – макар немного хора действително да притежават някой от инструментите му. Те са малко на брой, тъй като цялата поточна линия всъщност е ръцете на Димитров, а през тях минават едва по три или четири инструмента всяка година.
Китарите и басовете на Димитров са по-скоро произведения на изкуството, отколкото музикални инструменти. Това не означава, че не са за докосване и свирене, а че по думите му всяка китара е създадена така, че един музикант да няма нужда да я сменя до края на живота си. Той дава и доживотна гаранция, като единственото, което остава за притежателите на продукт на KD Basses, е редовната смяна на износените от свирене струни.
Димитров няма против да обсъжда числа, но предпочита да остави съобщаването на цените
на отделните инструменти на техните собственици. „Ценообразуването при мен е доста просто – материали и труд. Обичайно цените на китарите са средно около 3-4 хиляди лева за инструмент“, казва лютиерът. Добавя, че най-скъпият инструмент, който е правил, струва около 10 хил. лв. За 2018 г., последната налична в Търговския регистър, дружеството, през което работи, „КД-Костадин Димитров“е отчело продажби за 20 хил. лв.
Стругарят, който стана лютиер
Всъщност Димитров по професия е стругар и става лютиер поскоро по случайност. Историята му на китарен майстор започва през 1997 г., когато негов приятел се захваща с направата на три китари. Той започва с дървото, но среща трудности при „хардуера“в една китара - т.нар. железария, металните елементи като ключове и мост, които опъват струните от единия до другия край.
Димитров започва да ги изработва, но скоро се оказва отговорник за всички проекти. „Приятелят ми замина за Португалия и аз останах с три недовършени китари. Сметнах обаче, че щом мога да манипулирам метали на струг, мога да правя същото и с дървото“, казва той. Успява да завърши трите инструмента и да ги продаде. Спомня си, че тогава в България има силно осезаема липса на каквото и да било разнообразие по отношение на китари.
През следващите няколко години продължава да прави инструменти, като по собствената му оценка те се подобряват все повече. Скоро обаче се „среща с реалността“, след като през 2004 г. посещава Musikmesse – панаирът на производителите на музикални инструменти във Франкфурт. Димитров е там, за да се яви на интервю за работа в завод за китари в Северна Ир
ландия, и носи със себе си найдобрия си бас досега.
„Интервюиращият разгледа инструмента ми, изслуша ме и просто ми даде пропуск за целия панаир“, разказва Димитров. „Когато тръгнах да обикалям, ме хвана срам. Всички китари изглеждаха като извънземни спрямо моите инструменти. Прибрах се обратно в България и седмици наред не знаех какво да правя. В крайна сметка реших, че със сълзи и скубане на коси няма да стане нищо и
трябва да подходя по-сериозно. Изолирах всичко, което съм правил до този момент.“
Историята на всяко дърво
Няма конкретен момент, в който Димитров да е преминал от чувството на срам до това да бъде всепризнат майстор. Той просто продължава да прави баскитари и китари. Първият сериозен инструмент, който прави след сблъсъка си с реалността, се казва KD23 – баскитара, направена от 23 слоя дървесина. Впоследствие тя е забелязана от немски продуцент и търговец на инструменти, с който Димитров работи в рамките на години, като произвежда инструменти под чужд бранд, който вече не съществува. „Това беше много важно за мен, защото имаше кой да посочва грешките ми и ме накара да приема високите стандарти навън“, казва той.
Димитров си дава сметка, че за да бъде купена една китара или бас от България за хиляди левове, тя трябва да дава нещо, което го няма на масовия пазар. За Димитров това е разнообразието от дървен материал, който има България, и сравнителното еднообразие на международния пазар в това отношение.
Дори скъпите китари на пазара, като например тези на моделите Les Paul или Stratocaster на двете най-известни компании, Gibson и Fender, използват почти изцяло само махагон, клен, елша или ясен. Инструментите KD Basses бягат именно от
това еднообразие. Димитров използва дървен материал като ябълка, орех, круша или черница, или иначе казано, дървета, които често свършват в камини, без някой да осъзнава нито музикалните свойства на дървото, нито красотата отвъд кората им.
Димитров има повече истории за самия дървен материал, отколкото за завършените китари. Казва, че е намирал такъв за китари почти навсякъде – от дънери, върху които седят баби, до дървета в родната му Нова Загора, за които е искал разрешение от общината. Иронията е, че колелото на лютиерската му кариера вече се е завъртяло и днес той прави всичко сам – от дървото до адаптерите (магнитите, които улавят трептенето на струните), с изключение на хардуера, който поръчва от Япония.
„Не знам дали съм си създал име, но през последните години успях да направя нещо много важно – да си сверя часовника с работещите икономики, с лютиерите, които са заети с години напред, и с музикантите, които имат възможности.“
Китарите на майстора
Един проект на Димитров отнема средно около три месеца, което силно ограничава броя на инструментите, които може да произвежда в рамките на година. Три месеца обаче не означава постоянна физическа работа, защото във времето влиза и отлежаване на дървото, слепване, лакиране, съхнене и други.
„Обикновено хората, които идват при мен, имат някаква визия в главата си, която след това се стремим да превърнем в реалност. Най-често контактувам с клиентите си по имейл, като обичайно си разменяме по 100 - 150 имейла, докато уточним всички детайли“, разказва Димитров. Преминава се от най-важното в една китара – формата на тялото, дървото, електрониката и адаптерите, до детайли като хардуера, профила и дебелината на грифа. В някои случаи има и специални изисквания от клиентите или отличителни хрумвания на лютиера – например два входа за китара или LED светлини над грифа.
Отличителни за китарите на Димитров са и различните цветове на дървения материал, които той постига чрез технологията „стабилизация на дървото“, при която то се обработва със смола и се променят и някои свойства на материала, като например тежестта, твърдостта и реакцията им при влажни среди.
Поръчките за инструментите на KD Basses идват както от България, така и от чужбина. „Имало е години, в които работя само за външни клиенти, но пък през изминалата работих изцяло по български поръчки“, казва Димитров. В момента той има заявки за три инструмента, по които ще работи през следващите няколко месеца, което означава, че 2020 г. е до голяма степен вече заета и планирана и за него не остава друго, освен да продължи със следващото си произведение на изкуството.
Проектите на Димитров отнемат средно по три месеца, което ограничава броя инструменти, които може да произвежда на година.