История на окото

Centre Pompidou-Metz посвещава голяма изложба на арт влиянията в творчеството на кинорежисьора Сергей Айзенщайн

Centre Pompidou-Metz посвещава изложба на арт влиянията в творчеството на Сергей Айзенщайн

„Око в екстаз“е заглавието на изложбата, с която Центърът за модерно изкуство във френския град Мец, филиал на парижкия център „Жорж Помпиду“, изследва връзките между Сергей Айзенщайн, киното, изобразителното изкуството и архитектурата. След успеха на изложбата, посветена на Алфред Хичкок и неговите вдъхновения в изобразителното изкуство, дизайна и архитектурата, кураторите Ада Акерман и Филип-Ален Мишо обръщат поглед към творчеството на легендарния руски кинорежисьор и педагог Сергей Айзенщайн (1898 - 1948), чието най-известно произведение остава пропагандният филм „Броненосецът Потьомкин“(1925).

В ретроспективата са включени ценни експонати от личния архив на Айзенщайн - писма, откъси от дневници и снимки, както и кинопанорама с някои от най-прочутите му филми – „Александър Невски“, „Иван Грозни“, „Стачка“, „Да живее Мексико“. В една от залите на „Помпиду“– Мец, е показана и част от личната му колекция с произведения на изкуството, повлияли на филмовия му език.

“Нашата идея беше да покажем визуалните вдъхновения, които бележат и променят естетиката и филмите на Айзенщайн”, казват кураторите. “Благодарение на колегите от Русия имаме и малка част от личната колекция с произведения на изкуството на Айзенщайн. А от парижкия Musée du Quai Branly за изложбата пристигнаха оригинали на някои от любимите му мексикански художници, както и други произведения, свързани с Празника на мъртвите в Мексико, който е вдъхновявал Айзенщайн в много посоки. В една от залите на центъра представяме и художниците, които са повлияли силно върху формирането му като артист – Ел Греко, Тинторето, Тулуз-Лотрек, Робер Делоне, Кандински, филмите на Уолт Дисни и Жан Пенлев”, пояснява Ада Акерман от центъра “Помпиду” в Мец.

Сергей Михайлович Айзенщайн е роден в Рига през януари 1898 г. Баща му Михаил Осипович Айзенщайн е архитект. Произхожда от еврейско семейство, което на по-късен етап приема православното християнство. Майка му Юлия Ивановна Ко

нецкая е наследница на стар род руски търговци. Малкият Сергей израства в космополитна среда, говори свободно френски, английски и немски език. Първата му среща с Европа е през 1906 г., когато заедно със своите родители посещава за първи път Париж. Там гледа филма на Жорж Мелиес „Къщата на дявола“, който оставя трайна следа в съзнанието му. Три години по-късно родителите му се развеждат. Майка му се установява в Петроград (днешен Санкт Петербург), а Сергей остава заедно с баща си в Рига. След няколко кратки визити при майка си през 1915 г. се премества окончателно при нея.

В Петроград взима окончателно решение да се посвети на изкуството, след като гледа постановката „Маскарад“на Лермонтов, поставена от Всеволод Мейерхолд. По това време публикува и ранни скици и политически карикатури под псевдонима Сър Гей. В периода 1918-1920 г. служи в Червената армия, а във военната академия на Москва учи японски език. Отказва се от амбицията на родителите си за кариера като архитект или инженер и се посвещава изцяло на изкуството и театъра. Участва в няколко самодейни театрални състава, които работят по метода на Мейерхолд, за когото по-късно пише в спомените си: „Той беше изумителен, неповторим. Обожавах го през целия си живот.“

През 1924 г. Айзенщайн поставя в бивша газова станция пиесата на Сергей Третяков – Gas Mask, която маркира прехода му от театъра към киното. Година по-късно в „Болшой театър“в Москва е премиерата на филма му „Броненосецът Потьомкин“, който го прави световно известен. Пътува до Берлин и работи с Едмон Мейзел върху музикалната партитура на филма, среща се с легендите в кинематографията Фриц Ланг и Карл Фройнд.

Една интересна среща в Москва е на път да промени живота му. Дъглас Феърбанкс и Мери Пикфорд гостуват в града и му предлагат работа в Холивуд. Но Айзенщайн отклонява поканата им, докато работи върху новия си филм, който след известно време е спрян от съветските власти. За да се издържа, дава частни уроци, участва в конференции, пише статии и пътува. По време на едно от пътуванията си до Париж се среща с Луис Бу

нюел, Жан Кокто, Жорж Батай и Джеймс Джойс.

Изнася лекция в Сорбоната на тема „Интелектуалното кино“, а месец по-късно по покана на компанията „Парамаунт“гостува в Холивуд. Среща се с Дейвид Грифит, Чарли Чаплин, Уолт Дисни, който е сред най-големите му почитатели и с когото през годините поддържа кореспонденция. През 1934 г. сключва брак с близката си приятелка, журналистката Пера Атачева, за да отклони подозренията на властта, че е хомосексуален. Преживява тежко екзекутирането на своя учител и ментор Мейерхолд по политически причини през 1940 г. Впуска се в тежък работен режим – снима филми, участва в конференции, пише книги и преподава във ВГИК.

През февруари 1948 г. умира от сърдечен удар на 50 години. Изложбата продължава до 24 февруари в Centre Pompidou – Metz