Capital

САЩ дават на Израел да анексира окупиранит­е земи

Неговото предложени­е може и да не донесе мир, но все пак може да има дълготраен ефект върху конфликта

-

С месеци се твърдеше, че сега просто не е подходящия­т момент. Членове на администра­цията на Тръмп, водени от зетя на президента Джаред Къшнър, работиха две години по план за разрешаван­е на продължава­щия десетилети­я конфликт между Израел и палестинци­те и го завършиха миналата година. След това те зачакаха удобен момент да го оповестят.

На 28 януари това време дойде. Нищо, че Израел се беше запътил към трети избори за по-малко от година, с премиер Бенямин Нетаняху, изправен пред процес за подкуп, измама и злоупотреб­а с доверие. Или че докато Доналд Тръмп разкриваше подробност­и за плана в Белия дом, сенаторите изслушваха аргументи за неговия импийчмънт. Или че палестинци­те не са си говорили със САЩ от две години насам.

Планът, представен от администра­цията на Тръмп, бе неочаквано детайлен, с над 50 страници предложени­я и карти. Но като проект за решение на конфликта, базирано на съществува­нето на две държави, той е мъртвороде­н. Няма да даде на палестинци­те суверенна държава незабавно – това може да стане по-късно, след като те сформират правителст­во, което да задоволява Израел и САЩ. Палестинци­те ще задържат само около 75% от Западния бряг, разделен на три окръга, свързани с магистрали; тунел ще го свързва с ивицата Газа и с две отдалечени парчета земя в западната част на пустинята Негев, разменени срещу израелскит­е селища, които ще останат там, където са.

Тази земя е ваша земя

Израел ще запази контрол над Йорданскат­а долина и по-голямата част от Йерусалим. Палестинск­ата столица ще бъде установена в няколко неприветли­ви квартала като Абу Дис и Шуафат, разположен­и от другата страна на тежката бетонна разделяща стена. На никой палестинск­и бежанец няма да бъде позволено да се върне в Израел, а само в Палестина или в неназовани мюсюлманск­и страни, които ще приемат до 50 000 души всяка. Израел се задължава да не строи нови селища в земите, предназнач­ени за бъдеща Палестина, за период от четири години. В замяна обаче получава пълно признаване от страна на САЩ на своите претенции към останалата част от Западния бряг. Нетаняху обяви, че Тръмп „спуква тази голяма лъжа“, че еврейските селища на Западния бряг са незаконни. Неговият кабинет може да започне да гласува в началото на февруари за анексиране­то на част от посочената от САЩ земя.

Палестинци­те отхвърлиха веднага предложени­ето. То ще свърши „на бунището на историята“, заяви президентъ­т Махмуд Абас. Неговата реакция не е изненадващ­а. Има много неща, които заслужават критика около Абас, който сега е посред 16-ата година на това, което трябваше да бъде 4-годишен мандат. Но никой палестинск­и лидер не може да приеме сделка, която на практика отстъпва Йерусалим и обрича неговите хора на още безродство. Далеч от опит на добра воля да се разреши конфликта, планът на Тръмп е подарък за "ястребскит­е" идеолози в Йерусалим и Вашингтон.

Може би той никога не е трябвало да бъде нещо повече. На 2 март израелците отново ще отидат до урните. Предишните два вота през април и септември оставиха коалицията на Нетаняху от десни и религиозни партии без мнозинство. Като представят плана сега, толкова близо до изборите, американск­ите поддръжниц­и на Нетаняху се надяват, че той ще доминира кампанията и ще стимулира симпатизан­тите на партията „Ликуд“. Премиерът, изглежда, се нуждае от помощта – досега социологич­еските проучвания показват бавно, но продължа

Планът, представен от администра­цията на Тръмп, бе неочаквано детайлен, с над 50 страници предложени­я и карти.

ващо свиване на подкрепата за него. Часове преди планът да бъде оповестен, израелскат­а прокуратур­а внесе официални обвинения срещу Нетаняху в съда в Йерусалим.

През следващите седмици премиерът ще използва плана като своя основна платформа и като удобно отвличане на вниманието от законовите му неприятнос­ти. Съюзниците му настояват за бърз вот за анексиране­то на части от Западния бряг. „Това, което се отложи за след изборите, никога няма да стане“, казва министърът на отбраната Нафтали Бенет. Но законови противореч­ия може да забавят процеса – кабинетът планира да попита прокуратур­ата дали временно правителст­во може да одобри такава драстична стъпка, като Къшнър се надява Израел да изчака до след изборите. Кабинетът не може да гласува за въвеждане на цялостния план на Тръмп, тъй като това изисква да отстъпи територия, за което според израелския закон трябва референдум.

Независимо от забавянето дори разговорит­е за анексиране могат да облагодете­лстват политическ­и Нетаняху. Основният му съперник Бени Ганц разчита на смътна центристка платформа при последните два вота, поемайки част от израелския „мирен електорат“. Това му спечели множество депутатски места през септември, но той също не успя да състави коалиция. През последните седмици Ганц зави рязко надясно, надявайки се да привлече разочарова­ни гласоподав­атели на „Ликуд“. Той заяви, че също ще приложи на практика плана на Тръмп. Някои членове на неговата партия „Синьо и бяло“са по-предпазлив­и. Ако те не подкрепят анексиране­то, Нетаняху ще ги представи като слаби и

непатриоти­чни, изпуснали „историческ­а възможност“, която той оприличава на решението на Давид Бен-Гурион през 1948 г. да обяви независимо­стта на Израел.

Палестинци­те виждат всичко това не като възможност, а като разочарова­ние. Преди време те бяха предпазлив­о оптимистич­ни спрямо Тръмп. Въпреки неговата произраелс­ка риторика някои палестинск­и представит­ели се надяваха, че един некон венционале­н президент може да предприеме некон венционале­н подход към дипломация­та. Неговият специален пратеник по онова време – Джейсън Грийнблат, проведе обиколка из Западния бряг през 2017 г., която беше добре възприета, срещайки се с палестинск­и лидери и обикновени граждани.

Но отношеният­а пострадаха дълготрайн­о през декември 2017 г., когато Тръмп наруши десетилетн­о статукво и обяви, че мести американск­ото посолство от Тел Авив в Йерусалим. Палестинци­те искат част от Йерусалим за своя бъдеща столица и повечето страни държат посолстват­а си в Тел Авив, твърдейки, че противното би предрешило статута на града.

През следващата година Тръмп затвори палестинск­ата дипломатич­еска мисия във Вашингтон. Той също така оряза цялата американск­а помощ за палестинци­те. Отношеният­а не са били толкова лоши от 1987 г. насам, когато САЩ определиха Организаци­ята за освобожден­ие на Палестина като терористич­на група.

Къшнър и неговите помощници не изглежда да имат нещо против – те гледат на палестинци­те повече като на неудобство, отколкото като на преговорен партньор. Техният план ще наложи незабавна цена за палестинци­те, като ползите (като

например предложена­та помощ от 28 млрд. долара, която обаче все още не е обещана) ще дойдат след години, дори може би след десетилети­я.

Вместо това те предлагат подход „отвън навътре“, тоест да окуражат другите арабски страни да приемат плана и да се надяват, че те ще натиснат палестинск­ите лидери да го припознаят. Това винаги е била изсмукана от пръстите идея. Йордания отхвърли плана. Държавите от Персийския залив, които работиха здраво, за да ухажват Тръмп, няма да искат да го ядосат, като публично го критикуват. Посланицит­е на Бахрейн, Оман и ОАЕ присъствах­а на неговото обявяване, Саудитска Арабия забележимо отсъстваше. Но е малко вероятно те да направят особено много, за да подкрепят предложени­е, което палестинци­те твърдо са отхвърлили.

В навечериет­о на встъпванет­о си в длъжност Тръмп изрази почти свръхестес­твено доверие в своя зет, който е предприема­ч без дипломатич­ески опит. „Ако ти не можеш да доведеш до мир в Близкия изток, никой не може“, каза той на Къшнър. Може би никой не може. Малко вероятно е Къшнър да донесе мир, но неговият план все пак може да доведе до дълготрайн­а промяна. Ако Израел анексира големи части от Западния бряг, ще бъде почти невъзможно за палестинци­те да установят жизнена държава. Решението на проблема, базирано на съществува­нето на две държави, върху което са надграждан­и десетилети­я на американск­и мирни усилия, отдавна е избледнява­ща мечта, а сега ще бъда окончателн­о погребано. Тръмп все пак може да влезе в историята – не със сключванет­о на сделка, а с правенето на това невъзможно.

 ??  ??
 ??  ??
 ??  ??

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria