САЩ дават на Израел да анексира окупираните земи
Неговото предложение може и да не донесе мир, но все пак може да има дълготраен ефект върху конфликта
С месеци се твърдеше, че сега просто не е подходящият момент. Членове на администрацията на Тръмп, водени от зетя на президента Джаред Къшнър, работиха две години по план за разрешаване на продължаващия десетилетия конфликт между Израел и палестинците и го завършиха миналата година. След това те зачакаха удобен момент да го оповестят.
На 28 януари това време дойде. Нищо, че Израел се беше запътил към трети избори за по-малко от година, с премиер Бенямин Нетаняху, изправен пред процес за подкуп, измама и злоупотреба с доверие. Или че докато Доналд Тръмп разкриваше подробности за плана в Белия дом, сенаторите изслушваха аргументи за неговия импийчмънт. Или че палестинците не са си говорили със САЩ от две години насам.
Планът, представен от администрацията на Тръмп, бе неочаквано детайлен, с над 50 страници предложения и карти. Но като проект за решение на конфликта, базирано на съществуването на две държави, той е мъртвороден. Няма да даде на палестинците суверенна държава незабавно – това може да стане по-късно, след като те сформират правителство, което да задоволява Израел и САЩ. Палестинците ще задържат само около 75% от Западния бряг, разделен на три окръга, свързани с магистрали; тунел ще го свързва с ивицата Газа и с две отдалечени парчета земя в западната част на пустинята Негев, разменени срещу израелските селища, които ще останат там, където са.
Тази земя е ваша земя
Израел ще запази контрол над Йорданската долина и по-голямата част от Йерусалим. Палестинската столица ще бъде установена в няколко неприветливи квартала като Абу Дис и Шуафат, разположени от другата страна на тежката бетонна разделяща стена. На никой палестински бежанец няма да бъде позволено да се върне в Израел, а само в Палестина или в неназовани мюсюлмански страни, които ще приемат до 50 000 души всяка. Израел се задължава да не строи нови селища в земите, предназначени за бъдеща Палестина, за период от четири години. В замяна обаче получава пълно признаване от страна на САЩ на своите претенции към останалата част от Западния бряг. Нетаняху обяви, че Тръмп „спуква тази голяма лъжа“, че еврейските селища на Западния бряг са незаконни. Неговият кабинет може да започне да гласува в началото на февруари за анексирането на част от посочената от САЩ земя.
Палестинците отхвърлиха веднага предложението. То ще свърши „на бунището на историята“, заяви президентът Махмуд Абас. Неговата реакция не е изненадваща. Има много неща, които заслужават критика около Абас, който сега е посред 16-ата година на това, което трябваше да бъде 4-годишен мандат. Но никой палестински лидер не може да приеме сделка, която на практика отстъпва Йерусалим и обрича неговите хора на още безродство. Далеч от опит на добра воля да се разреши конфликта, планът на Тръмп е подарък за "ястребските" идеолози в Йерусалим и Вашингтон.
Може би той никога не е трябвало да бъде нещо повече. На 2 март израелците отново ще отидат до урните. Предишните два вота през април и септември оставиха коалицията на Нетаняху от десни и религиозни партии без мнозинство. Като представят плана сега, толкова близо до изборите, американските поддръжници на Нетаняху се надяват, че той ще доминира кампанията и ще стимулира симпатизантите на партията „Ликуд“. Премиерът, изглежда, се нуждае от помощта – досега социологическите проучвания показват бавно, но продължа
Планът, представен от администрацията на Тръмп, бе неочаквано детайлен, с над 50 страници предложения и карти.
ващо свиване на подкрепата за него. Часове преди планът да бъде оповестен, израелската прокуратура внесе официални обвинения срещу Нетаняху в съда в Йерусалим.
През следващите седмици премиерът ще използва плана като своя основна платформа и като удобно отвличане на вниманието от законовите му неприятности. Съюзниците му настояват за бърз вот за анексирането на части от Западния бряг. „Това, което се отложи за след изборите, никога няма да стане“, казва министърът на отбраната Нафтали Бенет. Но законови противоречия може да забавят процеса – кабинетът планира да попита прокуратурата дали временно правителство може да одобри такава драстична стъпка, като Къшнър се надява Израел да изчака до след изборите. Кабинетът не може да гласува за въвеждане на цялостния план на Тръмп, тъй като това изисква да отстъпи територия, за което според израелския закон трябва референдум.
Независимо от забавянето дори разговорите за анексиране могат да облагодетелстват политически Нетаняху. Основният му съперник Бени Ганц разчита на смътна центристка платформа при последните два вота, поемайки част от израелския „мирен електорат“. Това му спечели множество депутатски места през септември, но той също не успя да състави коалиция. През последните седмици Ганц зави рязко надясно, надявайки се да привлече разочаровани гласоподаватели на „Ликуд“. Той заяви, че също ще приложи на практика плана на Тръмп. Някои членове на неговата партия „Синьо и бяло“са по-предпазливи. Ако те не подкрепят анексирането, Нетаняху ще ги представи като слаби и
непатриотични, изпуснали „историческа възможност“, която той оприличава на решението на Давид Бен-Гурион през 1948 г. да обяви независимостта на Израел.
Палестинците виждат всичко това не като възможност, а като разочарование. Преди време те бяха предпазливо оптимистични спрямо Тръмп. Въпреки неговата произраелска риторика някои палестински представители се надяваха, че един некон венционален президент може да предприеме некон венционален подход към дипломацията. Неговият специален пратеник по онова време – Джейсън Грийнблат, проведе обиколка из Западния бряг през 2017 г., която беше добре възприета, срещайки се с палестински лидери и обикновени граждани.
Но отношенията пострадаха дълготрайно през декември 2017 г., когато Тръмп наруши десетилетно статукво и обяви, че мести американското посолство от Тел Авив в Йерусалим. Палестинците искат част от Йерусалим за своя бъдеща столица и повечето страни държат посолствата си в Тел Авив, твърдейки, че противното би предрешило статута на града.
През следващата година Тръмп затвори палестинската дипломатическа мисия във Вашингтон. Той също така оряза цялата американска помощ за палестинците. Отношенията не са били толкова лоши от 1987 г. насам, когато САЩ определиха Организацията за освобождение на Палестина като терористична група.
Къшнър и неговите помощници не изглежда да имат нещо против – те гледат на палестинците повече като на неудобство, отколкото като на преговорен партньор. Техният план ще наложи незабавна цена за палестинците, като ползите (като
например предложената помощ от 28 млрд. долара, която обаче все още не е обещана) ще дойдат след години, дори може би след десетилетия.
Вместо това те предлагат подход „отвън навътре“, тоест да окуражат другите арабски страни да приемат плана и да се надяват, че те ще натиснат палестинските лидери да го припознаят. Това винаги е била изсмукана от пръстите идея. Йордания отхвърли плана. Държавите от Персийския залив, които работиха здраво, за да ухажват Тръмп, няма да искат да го ядосат, като публично го критикуват. Посланиците на Бахрейн, Оман и ОАЕ присъстваха на неговото обявяване, Саудитска Арабия забележимо отсъстваше. Но е малко вероятно те да направят особено много, за да подкрепят предложение, което палестинците твърдо са отхвърлили.
В навечерието на встъпването си в длъжност Тръмп изрази почти свръхестествено доверие в своя зет, който е предприемач без дипломатически опит. „Ако ти не можеш да доведеш до мир в Близкия изток, никой не може“, каза той на Къшнър. Може би никой не може. Малко вероятно е Къшнър да донесе мир, но неговият план все пак може да доведе до дълготрайна промяна. Ако Израел анексира големи части от Западния бряг, ще бъде почти невъзможно за палестинците да установят жизнена държава. Решението на проблема, базирано на съществуването на две държави, върху което са надграждани десетилетия на американски мирни усилия, отдавна е избледняваща мечта, а сега ще бъда окончателно погребано. Тръмп все пак може да влезе в историята – не със сключването на сделка, а с правенето на това невъзможно.