ЕЦБ обмисля да вкара разходите за собствено жилище в инфлацията
За разлика от САЩ показателят в еврозоната ги пропуска
KКакто много добри намерения като свалянето на килограми, целта за инфлацията на Европейската централна банка (ЕЦБ) до голяма степен е амбициозна. През 2003 г. тя си постави цел показателят да бъде под, но близо 2%, през последните пет години обаче инфлацията е средно само 1%.
Това е част от причините новият председател Кристин Лагард да започне преглед на стратегията за парична политика на ЕЦБ на 23 януари. Банката ще обмисли дали целта й се нуждае от коригиране, или да използва по-точни инструменти, както и дали данните за инфлацията улавят точно движението на цените.
Индексите на потребителските цени се стремят да отразяват
разходите за типични кошници със стоки и услуги. В еврозоната обаче има голям пропуск. В тези кошници влизат наемите, платени от наемателите, но не и разходите за закупуване и притежаване на имоти - въпреки че две трети от хората във валутния съюз са собственици на домовете си. Както посочи Беноа Кьоре, който доскоро беше член на управителния съвет на ЕЦБ, избраната от банката мярка „улавя в незначителна степен най-големия еднократен разход на домакинствата през техния живот“.
Какво са жилищата
Жилището е едновременно инвестиционен актив и ако служи за подслон, потребявана услуга. Но изолирането и определянето на цената на услугата е сложно. Американските статистици приемат, че собствениците на жилища наемат домовете си от себе си и отчитат „условен” наем в потребителските цени.
Той е с тегло от 11.5% в индекса, предпочитан от Федералния резерв на САЩ. Данните за японската и швейцарската инфлация също включват разходите за жилище на собствениците. (А също и основният измерител във Великобритания, но не и този, който се цели от Bank of England.)
Всъщност статистиците от еврозоната изчисляват разходите за закупуване и притежаване на жилище. Добавянето им към ценовите индекси може да повиши измерената инфлация с 0.2-0.3 процентни пункта, отбелязва Давиде Онелия от инвестиционно-анализаторската компания TS Lombard. Това не е пренебрежително, когато официално отчетената инфлация е едва 1.3%.
Но версията на еврозоната има своите проблеми. В нея не се премахват напълно цените на земята (образно - частта, която представлява активът) от тези на сградите (които са потребяемата услуга). И за разлика от данните за месечната инфлация тези за разходите за жилища се дават само на тримесечие и след дълго забавяне. През 2018 г. Европейската комисия и ЕЦБ решиха да ги оставят извън потребителските цени.
Вътрешен натиск
Прегледът на стратегията на банката съживи темата. Кристин Лагард иска да обясни по-добре политиките на ЕЦБ пред обществеността (която, според проучванията, смята, че инфлацията е по-висока от официалните данни). На 27 януари членът на борда на ЕЦБ Ив Мерш настоя за включване на разходите за жилище в измерването на инфлацията.
Решаването на статистическите проблеми, както предупреди Лагард, ще отнеме време. Включването на разходите за закупуване на жилище също би повдигнало въпроси относно намерението на банката - затягането на критериите за определяне на инфлацията, без да се промени целта, би изглеждало като наклоняване на везните. Както хората, спазващи диети, знаят, никога няма лесно решение.
Жилището е едновременно инвестиционен актив и място за подслон.