Магистърът с лудогорска ферма

Иван Иванов, управител на семейната земеделска компания „Агротайм“

Управлявате семейната агрофирма. Защо се върнахте в България след бакалавър и две магистратури в чужбина, имахте ли друг професионален избор?

Въпросът за избора е стоял не само при мен, но и пред моя баща. Върнах се заради семейството, не заради бизнеса, защото и в чужбина можех да имам достатъчно добро кариерно развитие. Когато завърших в Шотландия, моят научен ръководител ми предложи да направя докторантура по биохимия, тъй като работех известно време в лаборатория, в която изследвахме протеини от растителни източници. И бях пред избор дали да се върна в България, дали да продължа бизнес образованието си, или да направя докторантура. След Шотландия ме приеха магистратура по мениджмънт в Лондон, поех по този път и след това се върнах в България. Не съжалявам за избора, защото пътят, който извървях, беше доста драматичен. Много членове на семейството ми починаха в период от три години и ако всичко това се случваше, докато аз работя в чужбина, щях да имам усещането, че съм взел грешното решение. Когато моят баща завършва своето образование в Техническия университет в София, започва работа като програмист в зората на компютърните науки в един от тогавашните изчислителни центрове в столицата. Това са първите години на 90-те и целият им курс решава да напише писмо до австралийското правителство и до канадското правителство, в което заявява, че искат да емигрират. Канадското правителство не отговаря, но австралийското отговаря, че приема този цял курс от млади образовани готови кадри. Половината от курса заминава и, доколкото имам информация, единият от състудентите на баща ми например е ръководител на IT отдела на австралийското министерство на вътрешните работи. Дядо ми беше изключително властен човек, силно непримирим и доста борбен. Той убедил баща ми да остане. Казал му: „Остани тук, ще се променят нещата, ще започнем бизнес.“Така в края на 1991 г. основават „Агротайм“и в началото на 1992 г. компанията започва да функционира.

През какви етапи минава пътят на „Агротайм“?

Фирмата започва с търговия на земеделска продукция. Баба ми и дядо ми бяха много горди с това, че са започнали от нулата без никаква чужда помощ. Ипотекират семей

ната си къща в Исперих, събират пари от приятели и познати. Разказва се и една емблематична история. Дядо ми има братовчед зъболекар, от когото също търси заем за една сделка с агнешно месо – износ за Италия, която се осъществява изключително трудно, през сръбски посредник. Братовчед му имал 14 хил. лева спестени пари. Дядо ми поискал тези пари за съвместен бизнес, но братовчед му отказал, защото бил решил с тях да си купува нова кола - „Москвич Алеко“. Когато приключил сделката, дядо ми извикал братовчед си вкъщи, поканил го в хола, сложил една бутилка уиски и под нея банкова разписка за 360 хил. долара, получени от сделката. Това е поучителна история за предприемачеството като дух, която се разказваше с много смях от братовчеда на дядо ми.

В историята на компанията има друг важен момент – връща се кораб, натоварен с агнета, предназначени за някоя от близкоизточните държави. По пътя му обаче животните се разболяват, отслабват, отказват да ядат и трябва се върнат в България. Тогава се обаждат на дядо ми и го питат дали иска да ги купи на някаква символична цена. Той поема риска, взима животните, лекува ги, те оздравяват, връщат си нормалното тегло и той ги изнася обратно с кораб зад граница. Това са години, в които се рискува много и се печели много.

Колко големи са площите, които обработвате, какви култури отглеждате?

След търговията дойде и обработката на земя. Допреди приемането ни в ЕС 50% от

обработваемата земя пустееше. Това бяха много лесни години за наемане на земя, за разлика от сега, когато не можеш да наемеш и 5 свободни декара. Компанията се развива органично, през 2008-2009 г. обработваемата земя стигна 100 хил. дка. В момента обработваме 80 000 дка. заради голямата конкуренция. Отглеждаме класически култури – пшеница, царевица, слънчоглед, ечемик, рапица. Подбираме ги да са подходящи за климата и почвите в Лудогорието. В други държави сортоизпитванията се правят с усилията на държавата или на бранша като цяло и се дават препоръки, които се ползват от всички земеделски стопани. В България всеки трябва да се оправя сам. Затова ние имаме собствени полета за сортоизпитване. Това, което правим, е почти научно усилие, след което се взема решение кой сорт е най-подходящ. Разбира се, цялата тази експериментална дейност струва пари и ние отделяме за нея около 200 хил. лева годишно, но тя ни дава възможност да работим с най-новите и найподходящите за нашите условия хибриди или сортове.

Какво мислите за субсидиите по принцип и как би изглеждало световното и българското земеделие без тях?

Мнението ми е, че субсидиите вредят. Те разрушават естествените пазарни механизми. От една страна, те дават възможност на понеефективните играчи на пазара да стоят над водата. От друга страна – има редици доклади в ЕК, които показват, че директните субсидии на декар отиват право в джобовете на собствениците на земя. До преди

приемането на страната ни в ЕС цената на наемите беше 30 лв. на декар, в момента в който почнахме да получаваме 30 лева субсидия на декар, веднага тя се добави към цената на наема и той стана 60 лева на декар. Следващият проблем на субисидиите е, че те поставят целия ни земеделски сектор в конкурентен недостатък, защото ставките са по-ниски в нашата страна, отколкото в по-старите страни - членки на ЕС. Ние получаваме по-малко пари за произведената продукция, защото в пазарния микс идват едни по-тежко субсидирани зърна и смъкват цената на продукцията надолу. Ако ние на европейско ниво премахнем субсидиите за всички държави членки и станем конкуренти на една и съща основа, тогава българският производител ще изкарва много повече пари.

Коя е основната тема, която вълнува зърнопроизводителите през 2020 г.?

На първо място са климатичните промени. На дневен ред е как може да се противодейства на нещо, което не е в наш контрол. Отговорът е: чрез поливни системи. Затова чрез свое дъщерно дружество „Агротайм“стана дилър за България на поливни системи от Израел, които са водещи в тази сфера.

Другото, което тревожи зърнопроизводителите, е увеличената конкуренция в черноморския район. Украйна е голяма по площ и е голям зърнопроизводител, увеличава своите добиви, инвестира много в техника. Този силен играч в черноморския басейн ще направи така, че нашата продукция да се продава по-трудно.

Произвеждате и плодове, имате експериментална овощна градина, както и собствена марка за плодове - „Бориса“. Колко печеливш е този сектор, къде и какво продавате?

Нашите собствени насаждения са 800 декара череши плюс 100 декара експериментална овощна градина, в която имаме партньорство с един от най-известните създатели на сортове в Израел - Бен Дор, който прави изключително интересни плодове, които са нетипични, но много търсени от веригите. Например праскови и нектарини, в които сърцевината не е жълта или бяла, а червена. Или слива диня – яркочервена отвътре и тъмнозелена отвън. И те са засадени в нашата експериментална градина, за да ги тестваме за нашия климат и почви. Това не са ГМО продукти, това е натурална селекция сортове. Тези, които покажат по-голям потенциал, ще бъдат засадени на по-големи площи. Към производството на плодове добавихме и търговията с плодове. В резултат на 18-месечни преговори станахме първият производител, който успя да регистрира България като страна на произход в две от основните вериги супермаркети във Великобритания - Marks&Spencer и Waitrose. Така отворихме пътя на много други производители от страната. Търгуваме и с продукция на други производители на плодове. Изградихме плодов център в Исперих, който е най-големият в Североизточна България.

Имате и свинекомплекс, който е един от най-големите в страната. Какви инвестиции сте направили за развитието му?

През 1996 г. дядо ми купи половината от свинекомплекса в Исперих, който тогава е бил приватизиран от други две фирми. Това е класическа история за приватизация – придобит е от някакви лица, изтърбушен, разграбен. Дядо ми купи едната половина през 1996 за смешната сума 90 хил. долара, другата - през 1999 г. И оттогава досега непрекъснато инвестираме. В последните няколко години сме инвестирали над 10 млн. лв. - в модернизация на сградите, в нова структура на архитектурата на нашите сгради с цел повече хуманност при отглеждането на животните. По правило 15 прасетата се отглеждат в боксове от 10 - 15 кв.м, но това ми се струва доста ограничително за животните. Затова направихме нов дизайн – отглеждаме 1500 животни на площ 1600 кв. метра. Всички в бранша ме набедиха за еретик, казваха ми, че това е невъзможно, че е пълна глупост, че ще имаме големи проблеми. Ние обаче се уповавахме на американски научни изследвания, според които, когато над 200 животни са заедно, конфликтите между тях спират, защото структурата на йерархията вече не е пирамидална, а плоска. Рискувахме и спечелихме. Ние сме може би първият индустриален свинекомплекс, който говори за „щастливи прасета“по примера на „щастливите кокошки“. Освен това сме в процес на придобиване на гора в съседство с нашия обект и искаме да отворим достъпа на прасетата към нея. Днес вече сме надхвърлили почти двойно първоначално заложения капацитет в свинекомплекса. Сега планът е през 2020 г. да произведем 80 000 угоени прасета.

Как се отрази на бизнеса ви чумата по свинете?

Чумата по свинете малко забави плановете ни с отварянето на достъпа към гората. Изкарахме много тежко лято. Предприехме драстични мерки за биосигурност, в които инвестирахме над 1 млн. лева плюс 30 хил. лева месечно текущи разходи. Засега те дават резултат. Останахме незасегнати от чумата. Но никога няма гаранция, защото това е вирус.

Какво отличава „Агротайм“от конкурентите й?

Най-вече подходът и това, че и дядо ми, и

Субсидиите вредят. Те разрушават естествените пазарни механизми. Ако на европейско ниво премахнем субсидиите за всички и се конкурираме на една и съща основа, българският производител ще изкарва много повече пари.

баща ми са поставили едни неотклонни ценности и морал за работа в компанията и дъщерните й дружества. Ние никога не сме продавали нито един килограм продукция без ДДС. Никога не сме си позволявали да осигуряваме служителите си на заплата, различна от реалната. Никога не сме правили схеми с европрограми. Един пример. Купуваме си нова техника по европрограма. Дават ни оферта за двойно завишена стойност, за да ни излезе по-голям процентът на субсидията. Казвам, че искам реална стойност. Отговарят ми, че това ще е прецедент, че всички купуват на изкуствено завишени цени. Купихме на реалната стойност.

Точно заради тези ценности хората, които кандидатстват за работа при нас, знаят, че могат да очакват стабилност, коректност, устойчивост, проверени практики, надеждност и честно отношение към всички. Същото ни е отношението към държавата, към партньорите. Затова имаме партньори, с които работим вече 22 години – например

една шведска фирма, за която изнасяме храна за птици. В Скандинавието хората имат традиция да хранят дивите птици в хранилки. От тази година ще изнасяме и за Норвегия.

Какви инвестиции планирате?

Инвестирането е константа. Всяка година през ноември правим мениджърска среща, на която ръководителите на всички отдели презентират бюджетите си за следващата година плюс инвестиционните си нужди. Ние го наричаме „списък с желания“. След това обсъждаме на какво да се даде приоритет в рамките на една година. Ще продължим инвестирането в поливни системи, в нови складови помещения за търговия с торове и препарати, в нови силози. Предстои ни голяма инвестиция в складове за семена и семепочистващи машини, както и в система за оползотворяване на естествения тор и безоранни технологии.

Интервюто взе Мара Георгиева