Q & A
Защо избрахте този нетрадиционен подход към Сергей Айзенщайн и неговото изкуство, като стъпвате върху артистичните му вдъхновения и заемки от изобразителното изкуство?
>Съвместно с Доминик Пайни, който работи върху филмовите изложби на Centre PompidouMetz, отдавна работим върху този проект и след изложбата, посветена на Алфред Хичкок и изкуството, искахме да проследим тази връзка и в творчеството на Сергей Айзенщайн. Две години упорита работа, преглеждането на много архиви, пръснати по целия свят, и проследяването на нишката, която винаги е свързвала един от найпрочутите филмови режисьори с изкуството, дадоха добър резултат – изложбата, която показва общото между филмите на Айзенщайн и произведенията на изкуството и авторите, които са му повлияли силно в естетически и етичен план. Една от основните ни идеи като кураторски екип беше да покажем силната връзка на Айзенщайн с руското и съветско изкуство, но и вдъхновенията, дошли от европейския, мексиканския и американския авангардизъм.
Защо се спряхте на това заглавие - „Око в екстаз“?
> Вдъхновението е фундаментално за работата на Айзенщайн и неговата теория за киното. За него най-важният елемент в уравнението е зрителят и неговата психика. Силно повлиян от Мейерхолд и неговия метод, Айзенщайн иска да провокира, да изкара зрителя от зоната му на комфорт. В ранния етап от живота си, в театъра, а по-късно и в киното Айзенщайн иска да доведе зрителя до екстаз. Вдъхновен от ефекта, който има срещата с изкуството върху посетителя в музей или галерия, Сергей Айзенщайн гледа на театъра и киното като творба – с послание, с композиция, с провокация.
Кои са най-значимите творби, включени в изложбата?
> Безспорно най-ценното е светът на Айзенщайн – филмите, части от писма и дневници, както и филмите му, повлияли толкова много от съвременните кинорежисьори. Всички филми на Айзенщайн се прожектират в Auditorium Wendel, където сме подготвили и специален филм, който търси връзката между филмовия език на Айзенщайн и гравюрите на Пиранези. Смята се, че именно цикълът на Пиранези „Затворите на въображението“е вдъхновил Айзенщайн за визуалните решения във филма „Стачка“.