„Детският влак“
АВТОР: ВИОЛА АРДОНЕ ПРЕВОД: ВЕРА ПЕТРОВА ИЗДАТЕЛСТВО: „ОБСИДИАН“ЦЕНА: 18 ЛВ.
Седемдесет хиляди деца са изпратени с влакове от отчаяните си семействата в Южна Италия към приемни родители в северната част на страната, които да ги спасят от глада и мизерията. Годината е 1946 г. – икономиката на Италия е срината след Втората световна война, а разликата между юга и севера е толкова голяма, че ги наричат Долната и Горната земя. Тази истинска история е залегнала в романа „Детският влак“на италианската писателка Виола Ардоне. Родената в Неапол преподавателка и писателка научава наскоро тази тъжна част от историята на собствения й град. След издирване на документи и събиране на доказателства тя разказва историята през очите на малкия Америго. На гарата той и другите деца от влака изхвърлят през прозорците палтата си, за да могат да се стоплят оставащите деца, надеждата им е, че на север все ще им намерят други дрехи.
„Детският влак“излиза през 2019 г. и мигновено се превръща в сензация в Италия, вече се подготвят издания в 28 други страни. Част от причината е, че самите италианци знаят малко за тази част от собствената си история, въпреки че тя е променила съдбата на хиляди италиански семейства. Идеята и физическото преместване на децата е дело на италианската комунистическа партия и въпреки добрите намерения – да бъдат спасени от глада, резултатите са били противоречиви (разбити семейства, малки деца, които е трябвало да напуснат всичко познато и да се отправят на 36-часово пътуване с влак от Неапол до Болоня). Романът се опитва да покаже тази трудна ситуация, без да назидава и размахва пръст. Виола Ардоне успява да звучи автентично, без да се отдаде на патетика. Историята на Америго е вълнуваща и читателят, макар и с натежало сърце, може да не усети как е стигнал до последната 252 страница, когато бедното момче се е превърнало в прочут цигулар и вероятно вече носи собствени обувки по мярка.
Заглавието неизбежно препраща към друг исторически момент – Kindertransport – влаковете, с които, няколко години по-рано са били спасявани деца на евреи от окупираните от Германия страни, застрашени от изпращане в концентрационните лагери на смъртта. И Ардоне избира за централен символ на бедността и безизходицата обувките – друг символ, който традиционно се свързва с холокоста - обувките, останали след избиването на над шест милиона души.