Вирусът, който смрази света
Епидемията от коронавирус в Китай приближава пика си.
Следващите седмици са ключови за това дали светът ще се размине със сериозните последствия от пандемия.
Опитите да се ограничи разпространението на заразата разболяха китайската и световната икономика.
Епидемията от коронавирус в Китай приближава пика си.
Следващите седмици са ключови за това дали светът ще се размине със сериозните последствия от пандемия.
Опитите да се ограничи разпространението на заразата разболяха китайската и световната икономика.
“Има реална възможност да спрем избухването (на коронавируса)“, каза този вторник шефът на Световната здравна организация (СЗО) Тедрос Гебриейзъс. Това е може би найоптимистичното послание от последните дни за епидемията в Китай. Само за месец новият вирус успя да зарази десетки (а вероятно и стотици) хиляди в Китай, както и няколкостотин души в още над 20 страни. Това заплашва да превърне болестта в пандемия, която може да доведе не само до още повече жертви в света, но и да има сериозен негативен ефект върху икономиките на засегнатите държави. Дали ще се стигне дотам обаче още не е сигурно.
В този момент светът се намира точно на ръба между това успешно да се справи с една глобална заплаха - болестта да бъде ограничена само в Китай, или, ако безпрецедентните мерки се окажат неефективни, коронавирусът да мине през него. Самият шеф на СЗО обясни, че епидемията може да се ограничи, но само ако сегашните мерки в Китай продължават да се прилагат, а другите страни инвестират още в допълнителни.
За коронавируса (наречен тази седмица официално SARS-CoV-2) и сегашната епидемия все още не се знае достатъчно, за да се прецени обективно точно колко сериозна е заплахата. В новините по тази тема засега има храна и за песимистите, и за оптимистите.
Броят на починалите вече е много поголям, отколкото в предишната епидемия от подобен вирус през 2003 г. Песимистите пресмятат смъртността от сегашната епидемия, като разделят броя на починалите на броя на оздравелите, и получават стойност около 20%. Оптимистите приемат за основа всички заразени и получават около 2%. И двете групи обаче на етапа смятат грешно. Истинската стойност (а тя се пресмята по начина на песимистите) може да стане ясна чак след като приключи епидемията. И то евентуално.
Усилията на китайските власти са насочени почти изцяло към ограничаване на болестта, а при толкова много заболели събирането на достоверни данни не е приоритет. Официалната информация (към сряда вечерта) беше за над 45 хил. заразени по целия свят, над 99% от които са в Китай. Към тях трябва да се прибавят и още над 16 хил. души, за които се подозира, че са болни. За официалните данни от Китай по принцип има известни резерви, но в случая причината да се смята, че тези числа реално са по-високи, е, че не всички случаи се тестват, а и вероятно част от хората изкарват заболяването без симптоми или съвсем леко.
Според изчисления на London School of Hygiene and Tropical Medicine, базирано на достъпните данни и математически модели, в пика на епидемията в Ухан, който се очаква през следващите седмици, може да има около 500 хил. заразени. Това число изглежда страшно, но само на пръв поглед - населението на Ухан е 19 млн. Разбира се, от първостепенна важност е заразяването да не доведе до отнемане на животи. Първоначалните данни за болестта показват, че в над 60% от установените случаи болестта се прекарва без симптоми или без усложнения. Но има и друго.
Сравнително ниският процент заразени в Ухан се дължи и на изключително сериозните мерки, които вземат китайските власти. Те на практика са поставили целия град (и областта около него) под стриктна карантина. Няма публични мероприятия, градският транспорт не работи, училищата са затворени, както и повечето компании, които работят там. Китай може да си позволи подобни мерки, но ако такава епидемия се случи в друга държава, те биха били много по-малко вероятни.
Самият Ухан в момента е в кризисна ситуация. Малкото нередактирана от цензурата информация, която се промъква оттам, показва (наред с трогателните истории за взаимопомощ и лична смелост на лекари и доброволци), че китайските власти се задъхват сериозно в опитите да управляват епидемията. Очевидци разказват пред BBС, че в болниците няма достатъчно легла
за всички тежко болни и някои от тях умират в центровете за карантина, където медицински грижи на практика липсват. Други предпочитат да се лекуват в домовете си. А ако епидемията в Китай се превърне в пандемия, ситуацията на много места ще бъде дори по-сложна.
Негативните ефекти са не само човешки и медицински. Китайската икономика в момента понася много тежък удар, който отеква по целия свят и ефектите му може да бъдат усетени след време косвено и в България. Износът на страните от еврозоната към Китай е на стойност над 170 млрд. евро, а в най-засегнатия от епидемията район се намират заводи за авточасти на големите европейски компании. Евентуално забавяне на европейската икономика заради кризата ще бъде усетено и в България (вижте повече на стр. 13).
Различните държавни органи в София показаха преди време, че разбират рисковете, и създадоха някаква организация, ако заразата дойде дотук. Има „междуведомствена работна група“и план да се отделят допълнителни болнични легла, в случай че се стигне до епидемия. (Как да се пазите вижте на стр. 61.) Най-добрият сценарий обаче е коронавирусът да остане ограничен в Китай - всички други варианти са в различна степен катастрофални.
Това е и причината в момента огромни усилия да са насочени към ограничаване на разпространението. Следващите седмици ще са ключовите, за да се разбере дали глобалната заплаха ще бъде избегната, или светът ще се изправи пред едно от най-сериозните си изпитания за последните десетилетия. Дори и най-лошото да бъде избегнато обаче, изводът от случващото се е, че светът не е подготвен за тази пандемия. И трябва да направи всичко, за да посрещне следващата в по-добра форма (повече - на стр. 17).