А следващата епидемия?
CСветът научи името на китайския град Ухан сравнително скоро, но за сметка на това много добре. Центърът на една провинция се превърна в символ на епидемията от коронавирус, която за по-малко от месец запали цял Китай и уплаши целия свят с пандемия, която не е виждана от десетилетия. Рисковете са много, но и възможностите да бъдат избегнати още са живи и съвсем реални.
Епидемията има много различни пластове - от човешките трагедии, през огромните усилия на властите там да я овладеят до ефектите върху световната икономика. Това не е първият път, в който подобен вирус предизвиква масова зараза - предишният беше през 2002-2003 г. и сравнението между двете епидемии показва колко много се е променил светът оттогава. Коронавирусът SARS преди 17 години разболя много по-малко хора и щетите от него бяха сравнително малки. Причината за това вероятно е отчасти и в самия вирус, но по-голямото и бързо разпространение сега се дължи и на прогреса през това време. През 2002 г. броят на пътуванията (и то само с туристическа цел) в целия свят е малко под 700 млн. Днес (или по-точно преди година) хората, които пътуват по света, са точно два пъти повече - 1.4 млрд. Това, че светът е по-свързан, е безспорно хубав факт, но сега се вижда и че той създава нови рискове. През 2002 г. Китай е създавал малко над 4% от глобалния БВП, докато през миналата вероятно е над 16%. Огромната азиатска страна вече е световна икономическа сила и епидемията там сега ще отекне по целия свят (вижте повече на стр. 13-16). Въпросът е колко.
В момента се намираме в критична точка - през следващите дни ще стане ясно дали Китай ще овладее епидемията и дали другите държави ще могат да спрат разпространението. Избухването на огнища от болестта на други места ще означава, че светът ще се приближи до пандемия и следващата възможност тя да бъде спряна ще бъде или намирането на лекарство срещу вируса (клинични изпитания вече се провеждат в Китай), или на ваксина (повече за това на стр. 19-21).
Добрата новина е, че по един или друг начин епидемията ще бъде овладяна (макар и в негативния сценарий цената може да бъде висока), но един от изводите от нея е, че сме изключително неподготвени за подобни заплахи. По-свързаният свят донесе много ползи, но срещу глобалните заплахи все още се действа с локални решения. Този проблем се вижда и в други области - има глобална престъпност, но борбата срещу нея е само местна. Има международен бизнес, но местни правила. Опасността от пандемия сега е много болезнено напомняне не само за нуждата от глобални решения на някои проблеми, но и за пренебрегването на науката и здравеопазването в приоритетите на почти всички държави. Както казва един от хората, които са цитирани в текста за това как светът трябва да се подготви за пандемии (стр. 17) „Когато очакваме военна атака от чужда държава, се подготвяме. Не чакаме първо да паднат ракетите и едва след това да поръчаме оръжия и да събираме и обучаваме армия“. Спрямо вирусите обаче се държим точно така - първо ги чакаме да дойдат и след това организираме съпротива срещу тях, вместо да използваме колективното знание.
Сега, разбира се, всички усилия са насочени за овладяване на епидемията в Китай и ограничаване на разпространението в други държави и това е правилно. Ако обаче след отминаването на епидемията не започне веднага работа по предотвратяването на следващата, само след няколко години светът ще се изправи пред същата комбинация от трагедии и паника както сега.