Краткосрочният гаф на Ангелкова с AirBnB
Министърът на туризма през депутати от ГЕРБ се опита да удари AirBnB бизнеса, вероятно в полза на хотелиери
Министърът на туризма през депутати от ГЕРБ се опита да удари AirBnB бизнеса, вероятно в полза на хотелиери.
Законотворчеството се оказа краткосрочно и управляващите бързо се отказаха от идеята.
Експериментът обаче вдига риска за нови опити за ограничаване на конкуренцията.
УУбийството на бизнеса в платформите като AirBnB и Booking не се случи, но беше на косъм. В подготовката му участваха министърът на туризма Николина Ангелкова, а съучастници бяха депутати от ГЕРБ. Подозираният мотив - да се разчисти терен за традиционните хотели. Оръжието - омразата, завистта или отсъствието на съседите от входа. Замисълът - да стане тихо и бързо.
Под седмица отне на управляващите да осъзнаят, че това не е желан сюжет и няма да участват в него. Лошият вкус и рискът за нов опит обаче остават.
Кой предложи
Накратко, текст в законопроект казваше, че собствениците на имоти, които искат да ги отдават краткосрочно под наем в платформи като AirBnB (с поне 14 хил. обекта в България), Booking, Expedia и др., трябва да искат съгласие от поне половината от съседите.
Няколко независими източника съобщиха пред “Капитал”, че инициатор на предложението е Министерството на туризма, макар че ресорният министър Николина Ангелкова съобщи при представянето му в ресорната парламентарна комисия по икономика миналата седмица, че то идва от депутатите. Подобно съмнение бе изразено в пленарната зала и от опозицията: депутатът от БСП Антон Кутев коментира при разискванията, че “има някой в Министерството на туризма, който прави целенасочени опити да ограничи” този бизнес.
На въпрос след финалното гласуване за отпадане на поправките ресорният министър Николина Ангелкова смени версията си и каза, че все пак експерти на министерството са участвали в „съвместното разработване“.
Обяснение от инициативната група на министерството не бе дадено. Затова обоснованите съмнения са, че атаката по предлагащите апартаменти в платформите е прокарана в полза на губещите - хотелиерите.
Без мотиви по бързата писта
Преди седмица петима депутати от ГЕРБ начело с Даниела Савеклиева предложиха изненадващо между двете четения на закона за туризма условието, че всеки, който иска да регистрира апартамент или стаи за гости, трябва да предостави заедно със заявлението си до общината и документ, “удостоверяващ съгласието на 50 на сто от собствениците на самостоятелни обекти в етажната собственост“. Изискването на практика означава, че собствениците ще трябва да търсят одобрението на поне половината си съседи, ако ги отдават краткосрочно под наем,
включително в международни онлайн платформи като AirBnB, Booking, Expedia, RentByOwner и др.
Официални мотиви нямаше: бе посочено единствено, че след като бе въведен регистрационен режим за апартаментите за краткосрочни наеми през декември, „се създаде необходимост от допълнителни изменения в тази посока”. Никой от петимата вносители не представи аргументи при разглеждането на текста в комисия.
Поправката не е обсъждана с представители на бизнеса с краткосрочните наеми, показа допитване на “Капитал”. Мнение не е потърсено и от другата страна със знание по въпроса домоуправителите, които иначе от около година комуникират по проект за промени в закона за етажната собственост по идея на регионалното министерство.
А в класическия вече стил на законотворчество поправката не мина целия път на едномесечно обществено обсъждане и гласуване в правителството и всички фази в парламента, а директно влезе на второ четене в парламентарна комисия.
Седмица след като ограниченията пред краткосрочните наеми бяха одобрени на комисия, техните вносители се отказаха от тях. Това стана също толкова мистериозно, колкото и самото им предлагане. В пленарната зала тази сряда, когато окончателно се гласуваха поправките в закона за туризма, единият от вносителите на текста за съседското съгласие, Димитър Бойчев от ГЕРБ, обяви, че го оттегля. В много краткото си резюме Бойчев посочи, че партията му търсела много олекотен режим на регистрация за този тип имоти.
Пред журналисти туристическият министър Николина Ангелкова в крайна сметка съобщи, че изискването за съгласие
на съседите е оттеглено в зала, тъй като „когато се правят такива предложения между първо и второ четене, невинаги се получават коментари и предложения от всички заинтересовани“. Впоследствие обаче били получени такива и се е преценило, „особено когато говорим за облекчен режим“, че е по-добре то да отпадне.
Измислената забрана
Предложението слагаше огромна бариера пред бизнеса с краткосрочните наеми, защото събирането на подписи от поне половината съсобственици (във входа или в целия блок в зависимост как е регистрирана етажната собственост) в много случаи е неизпълнимо условие. В София и градовете - заради отсъстващите собственици и съседски войни, а в курортите - защото голяма част от имотите са притежание на чужденци.
Измисленото правило на практика е по-рестриктивно от развиването на всякаква друга търговска дейност в жилищни сгради, където с някои изключения е нужно съгласие единствено от преките съседи на евентуалния офис, кантора, магазин, медицински кабинет или друго. Или както казва управителят на компанията за управление на такива имоти Flat Manager Борис Павлов: „Това е едно изискване, което щеше да направи дейността невъзможна.“
“Текстът би създал повече проблеми, отколкото решения”, коментира Ламбро Попов, председател на УС на Асоциацията на дружествата, управляващи етажна собственост. По думите му в момента изчисления на организацията показват, че средната посещаемост на общите събрания в блокове и входове се движи между 30 и 35%, което е доста под „кворума“от 50 на сто, изискван в поправката. “Със
50% от собствениците в сграда трябва да бъдат съгласни, за да се отдава краткосрочно под наем имот, предвиждаше неуспял законопроект.
сигурност трябва да има механизъм, който да бъде коректен спрямо останалите съсобственици, но в крайна сметка и от гледна точка на самата собственост трябва да има безпрепятственост“, каза още той.
Какво да се прави
„В момента къщите за гости, апартаментите за гости и стаите за гости имат задължение да се категоризират. С измененията за регистрацията се създаде един клас В, в който влизат само апартаменти за гости и стаи за гости. Целта е да се облекчи режимът за тях“, коментира пред „Капитал“директорът на дирекция „Туристическа политика“в ресорното министерство Лиляна Арсова.
От бизнеса пък се роди „обратното“предложение - съседите да имат възможност с мнозинство да прекратят краткосрочните наеми в някой апартамент от сградата, ако това им създава проблеми. „Такъв вариант е по-логично предложение, защото, когато има проблем, хората по-лесно се организират“, смята и Ламбро Попов. И в момента законът за етажната собственост дава възможност на съсобствениците в сградата да упражняват контрол върху всеки притежател на имот в нея. Макар и сложно, те могат дори да отстранят временно собственик от блока, ако систематично създава проблеми на останалите жители в него.
Етажната собственост във всяка сграда има възможност на общо събрание да реши например собствениците на отдавани при краткосрочен наем имоти да заплащат по-високи такси за поддръжка на общите части или други правила, което в много случаи вече се и прилага според представители на бизнеса.
Самата платформа AirBnB също има система за контрол: тя приема оплаквания от съседи на собственици, предлагащи имотите си в нея, и дори може да вземе решение да отстрани обявите им при системни нарушения.
Предстои да се изготвя наредба за регистрационния режим на тези апартаменти, а начинът, по който до момента се пишат правилата, не оставя впечатлението, че се търсят консенсус и приемливи условия за функционирането на този бизнес. „Има много текстове, които трябва да бъдат изчистени - и с регистрационния режим, и с данъчния“, коментира Борис Павлов.
Накратко, срещу новите модели няма смисъл да се върви, по-удачно е да се подхожда гъвкаво, за да се обхванат доходите от данъчната система. И да се облекчават изискванията към традиционните бизнеси, за да не се убият.