Болест на китайския авторитаризъм
Не трябва да е изненада, че историята се повтаря в Китай. За да запази властта си, Китайската комунистическа партия (ККП) трябва да поддържа обществеността убедена, че всичко върви по план. А това означава системно прикриване на скандали и пропуски, които могат да се отразят зле на образа й, вместо да направи необходимото. Тази патологична секретност подрива способността на властите да реагират бързо на епидемии.
Епидемията (SARS) от 2002-2003 г. можеше да бъде овладяна много по-рано, ако китайските официални лица, включително здравният министър, не бяха скрили умишлено информация от обществеността. След прилагането на адекватни мерки за контрол и превенция болестта беше овладяна в рамките на месеци. Но Китай, изглежда, не е научил урока си. Въпреки значителните разлики с днешната коронавирусна епидемия
- включително далеч по-голeмия технологичен капацитет, остава обичайният за ККП навик истината да се прикрива.
Въпреки че първият случай е докладван на 8 декември, здравната администрация в Ухан не уведомява за рисковете в продължение на няколко седмици. Местните власти омаловажават сериозността на болестта и контролират съдържанието на новините. В тях се поддържа тезата, че няма доказателства, че новата зараза може да се предава от човек на човек, и се твърди, че нито един медицински работник не е бил заразен. Властите заявяват същото и на 5 януари, макар че до този момент са потвърдени 59 случая. Дори след като на 11 януари беше съобщена първата смърт от новия коронавирус, здравната комисия в Ухан продължи да настоява, че няма доказателства, че той може да се предава между хора, както и че няма заразени здравни работници.
През целия този критичен период информацията за епидемията е оскъдна. Китайските цензори работиха усърдно, за да премахнат споменаването й от публичната сфера, което днес е много по-лесно, отколкото беше по време на епидемията от 2003 г., благодарение на драматично затегнатия контрол от страна на правителството над интернет, медии и гражданско общество. Полицията тормози хората за „разпространение на слухове“за болестта. Едва след 20 януари - след съобщението за 136 нови случая в Ухан, както и за случаи в Пекин и Гуандун, правителството отмени цензурата.
За пореден път опитите да се погрижат първо за имиджа си излязоха скъпо на китайските власти - защото спънаха първоначалните усилия за ограничаване на епидемията. Новата им стратегията, изглежда, е да покажат колко сериозно правителството приема болестта, като налага драстични мерки. Към този момент не е ясно доколко те ще са ефективни. Ясното е, че първоначалното неправилно реагиране на епидемията означава, че хиляди ще бъдат заразени, още стотици могат да умрат, а икономиката, вече отслабена от дълга и търговската война, ще понесе нов удар.
Но може би най-трагичната част от тази история е, че има малко причини да се надяваме, че следващия път ще бъде различно. Оцеляването на еднопартийната държава зависи от секретността, потискането на медиите и ограничаването на гражданските свободи. И така, дори когато китайският президент Си Дзинпин изисква правителството да увеличи капацитета си за справяне с „основните рискове“, Китай ще продължи да подкопава собствената си - и световната - безопасност, за да укрепи властта на ККП. Когато китайските лидери най-накрая обявят победа срещу настоящото огнище, безспорно ще го представят като успех на ръководството на комунистическата партия. Но истината е точно обратната: партията отново е отговорна за това бедствие.
Оцеляването на еднопартийната държава зависи от секретността, потискането на медиите и ограничаването на гражданските свободи.