Зараза за 300 млрд. долара

Китай и страните от региона ще пострадат най-много от вируса, но ако разпространението продължи по-дълго, западните икономики също ще понесат сериозни щети

Когатоикономиката на Китай кихне, останалият свят се разболява – това клише започва да придобива реална форма, след като Пекин беше застигнат от нов грипен вирус, за който все още няма открито лечение и ваксина. За броени седмици светът се изправи пред нещо като черен лебед - случайно и неочаквано събитие, което няма как да се предвиди, има огромни последици и постфактум се фабрикуват всякакви обяснения за него.

Дори и да не отговаря напълно на всички тези изисквания, негативните ефекти от коронавируса в Китай вече стряскат съня на политици и CEO-та.

И има защо – като втората по

големина икономика в света и двигател на глобалния растеж Китай оказва влияние върху развитието на почти всички пазари. Макар към момента прогнозите да сочат, че най-големият губещ ще бъде Китай и страните от азиатско-тихоокеанския регион, не трябва да се изключва възможността за по-големи щети и за западните икономики, особено ако разпространението на вируса не бъде овладяно в близко бъдеще. Ако към това притеснение добавим и традиционната паника при подобни зарази, картината може да не бъде толкова безоблачна.

Внимателно претегляне на щетите

Влиянието е двупластово – от една страна, Китай е фабриката на света и за много компании тя е основна производствена база. Но Китай е и голям пазар, който е значим за много производители на потребителски и индустриални стоки, обяснява ситуацията пред „Капитал“Цветослав

Според Euler Hermеs 26 млрд. долара загуби седмично ще понесат доставчиците на стоки и услуги към Китай.

Цачев, главен инвестиционен консултант на „Елана трейдинг“. И обръща внимание на това, че германските компании от автомобилния сектор вече изпитват затруднения, но когато стане въпрос за американските дружества, технологичните компании са единствените засегнати. Производителите на чипове са най-големите износители от САЩ, като техните продукти се влагат в почти всички индустриални стоки, които се произвеждат в китайските заводи.

Сектори като авиацията, автомобилната индустрия и туризма също вече калкулират спада на приходите от намалението на бизнеса. Добивът на минерали и петролният сектор ще пострадат косвено, защото цените на суровините ще отчетат сериозно намаление спрямо няколко месеца назад, въпреки че износът от САЩ към Китай не е голям, прогнозира Цачев. Остава отворен въпросът дали отражението върху американския пазар ще се усети и върху корпоративните печалби през първото тримесечие.

По-трудно е да се изчислят щетите от замразените вериги на снабдяването, тъй като все още не знаем докога ще продължи карантината и кога десетките милиони работници ще могат да се върнат на работните си места. Поради тези допълнителни рискове доклад на лондонската консултантска компания Capital Economics предполага, че коронавирусът ще струва 280 млрд. долара на световната икономика и ще спре растежа й на тримесечна база за пръв път от 2009 г. За сравнение - цената на епидемията от

SARS през 2003 г. се изчислява на 40 млрд. долара.

Застрахователят на търговски кредити Euler Hermеs изчислява, че 26 млрд. долара загуби седмично ще понесат доставчиците на стоки и услуги към Китай заради епидемията.

Фондовите пазари извън Китай дълго време не отразиха икономическата опасност от коронавируса. Европейските борсови индекси и S&P 500 се понижиха в края на януари и първата седмица на февруари, но до тази седмица загубите вече бяха възстановени, а дори двете китайски борси се стабилизираха след силния спад от 8% в първия ден на търговията след празненствата за Лунната нова година.

Нулев ръст за Китай?

В тази обстановка на всички е ясно, че китайската икономика ще бъде силно засегната от ефектите на коронавируса. Предвижданото забавяне на ръста й през първото тримесечие е до най-ниското в историята на страната – според старши икономиста на Peterson Institute for International Economics Николас Р. Ларди ръстът на БВП може да падне до 4%, а крайните прогнози на експерти са дори за 0%.

И няма как да бъде по друг начин, след като карантината е блокирала над 400 млн. души в страната, за които има забрани за междуградско пътуване и свободно движение в градовете. Това директно намалява китайското потребление и вреди на западни компании - Guardian дава пример с кафе веригата Starbucks, която има 4200 обекта на територията

на Китай, половината от които са затворени заради вируса.

Заради вируса вече са отменени над 400 хил. пътувания към Китай и по-широкия азиатски регион.

Рисковете за САЩ и ЕС

При продължаване на заразата по-дълго време това може да навреди по-сериозно на европейската икономика, независимо какво показват борсовите индекси в момента. Китай е третият най-голям пазар на европейски износ - според данни на Bloomberg експортът за него през 2018 г. е бил на стойност 170.3 млрд. евро. Това е особено вярно за Германия, чиято икономика вече пострада заради срива на автомобилния пазар в Китай през миналата година и голямата й зависимост от този сектор.

Европейската икономика в момента расте бавно и въпреки очакванията на рейтингови агенции като Moody's, че епидемията ще трае още няколко седмици, преди да бъде овладяна, никой не може да предположи колко време реално ще отнеме нормализацията на китайското потребление и производство. Към този риск можем да добавим и опасността от верижен недостиг на ключови части, идващи от прекъснати вериги на снабдяването.

Въпреки че САЩ водят търговска война с Китай, Вашингтон е по-малко зависим от износа си към Китай, отколкото ЕС. Ако заразата продължително наруши веригите на доставки, това ще засегне и американски компании. Председателят на Федералния резерв Джером Пауъл заяви в Конгреса във вторник, че коронавирусът все още може да доведе до опасни последствия за световната икономика. Едно сигурно последствие за САЩ е, че опасността от забавяне ще накара Фед да е по-внимателен с лихвената си политика. Страничен, но важен ефект от коронавируса е, че инвеститорите избягаха от валути на развиващи се икономики и потърсиха долара като стабилно убежище. Това доведе до поскъпване на американската валута, което означава намаляване на конкурентността на американския износ.

Какво да очакваме

В подобна кризисна ситуация е трудно да се правят прогнози, но, общо взето, вариантите за развитие на ситуацията са бързо и по-бавно справяне с проблемите. Оптимистичният вариант е до края на тази седмица работата на китайската индустрия да се възстанови и ефектите върху глобалната икономика да бъдат минимални – все пак бизнесът е калкулирал двуседмичната ваканция заради Лунната нова година и към нея ще се прибави още една.

По-лошият сценарий е побавно стабилизиране на ситуацията. Още няколко седмици на карантина и затворени заводи ще

Европейската икономика е поуязвима от американската, ако епидемията продължи по-дълго.

окажат твърде негативен ефект за индустриите, които разчитат на доставки или производство в Китай. Това може да се отрази на резултатите на големите публични компании и да отприщи разпродажби на финансовите пазари.

Представяме няколко сектора, които вече усещат негативните ефекти от заразата.

# 1 Авиокомпаниите първи бяха засегнати

Авиационната индустрия е изправена пред огромни финансови загуби, тъй като много превозвачи отмениха полетите си до и от континентален Китай заради избухването на епидемията. Ударът може да се окаже много по-тежък от щетите, нанесени от SARS през 2003 г., прогнозират в бранша. Последният път, когато авиационната индустрия се сблъска с този вид криза, беше през 2003 г., когато огнището на SARS струваше на азиатско-тихоокеанските превозвачи приходи от 6 млрд. долара според Международната агенция за въздушен транспорт (IATA). Тогава бяха нужни 9 месеца, преди международният пътнически трафик да се върне към нормалното си състояние, припомнят от IATA. Коронавирусът определено ще нанесе по-голям удар от SARS, смята Айвън Су от компанията за финансови услуги Morningstar.

Глобалната авиационна индустрия, която генерира 838 млрд. долара приходи през миналата година, този път ще загуби повече поради няколко причини – броят на китайските пътници

нарасна главоломно от 2003 г. досега, китайските превозвачи и индустрията като цяло вече са много по-големи, а спирането на полетите може да продължи по-дълго, отколкото по времето на SARS.

Около 660 млн. китайци са пътували със самолет през 2019 г. - над 7 пъти повече в сравнение с 2003 г. По-голямата част от тези пътувания са вътрешни. Бумът в Китай далеч надминава глобалния ръст на броя пътници, който нарасна от 1.7 млрд. през 2003 г. до 4.2 млрд. през 2018 г. според Световната банка.

При епидемията от SARS глобалният пътнически трафик през април 2003 г. е спаднал с 18.5% на годишна база, като ударът в азиатско-тихоокеанския регион е бил 45%. Сега спадът може да бъде още по-лош – новият вирус удари точно когато Китай се подготвяше за Лунната нова година. Китай е вторият по големина пазар в областта на гражданската авиация след САЩ, а основните китайски превозвачи Air China, China Southern и China Eastern са увеличили бизнеса си пет до шест пъти в сравнение с 2003 г. Широките ограничения за пътувания ще имат значение и за международните превозвачи. Авиокомпаниите днес са посилно засегнати, защото Китай е световният икономически двигател, отбелязват експерти, като според тях масовото анулиране на полети на превозвачи

Автомобилният сектор е силно засегнат от затворените заради карантината заводи.

като American Airlines, Air Canada, British Airways и други е безпрецедентно.

# 2 Автомобилната индустрия е силно зависима

Автомобилните производители също силно усетиха въздействието. Това се дължи на огромния размер на китайската индустрия за авточасти и на факта, че няма как да се сглоби автомобил, дори и да имате 99.99% от частите му.

„Необходима е само една липсваща част, за да спре поточната линия“, казва Майк Дън, консултант на автомобилната индустрия в Азия и бивш ръководител на операциите на GM в Индонезия. Ситуацията може да стане по-лоша в зависимост от това колко време ще отнеме справянето със заразата. Китай е основен доставчик на части за автомобилни заводи по целия свят – през 2018 г. е изнесъл части за близо 35 млрд. долара, от които 20 млрд. е бил експортът само за САЩ.

Повечето от заводите за сглобяване на автомобили на световните производители в Китай бяха затворени, като през тази седмица някои от компаниите започнаха да ги отварят. „Наблюдаваме вълнови ефект, в който компаниите вече имат затруднения във фабриките си извън Китай, защото не получават частите, от които се нуждаят - засега главно в Япония и Южна Корея, но европейски производители със сигурност се готвят за същото последствие и в Европа“, обяснява пред „Капитал“Каролин Майнхард, експерт по глобални вериги на снабдяването от Института за китайски изследвания Mercator. Hyundai затвори производствените си линии в Южна Корея, защото започна да изпитва недостиг на части от Китай. Миналата седмица Fiat Chrysler заяви, че един от нейните европейски заводи може да има проблеми, ако проблемът с китайските части продължи през следващите две до четири седмици.

Експертите твърдят, че глобалната автомобилна индустрия не е усетила пълното въздействие досега, тъй като заводите в Китай не работеха и заради Лунната нова година. Перспективата за масово спиране на глобалните производители става много повероятна, ако спиранията на заводи продължат, заяви Сайман Макадам от Capital Economics в Лондон. Дори и фабриките да отворят скоро, не е ясно дали те ще бъдат в състояние да работят нормално поради потенциален недостиг на работна ръка или в най-лошия случай - по-нататъшно разпространение на болестта.

# 3 Проблеми за тех индустрията

Заводите на 290 от 800-те снабдителя на Apple са базирани в Китай. Най-големият от тези субконтрактори на Apple - Foxconn, перфектно илюстрира рисковете, които корнавирусът създава за веригите на снабдяването на тех сектора. „Foxconn е гигантска въпросителна. Те официално отвориха някои от фабриките си в Шънджън и Джънджоу, но, доколкото знам, само 10% от работниците им са се върнали

на работа“, обяснява Майнхард. Foxconn сглобява голяма част от смартфоните на компанията и е жизненоважна за търговските планове на Apple.

Майнхард разказва, че чисто логистически Китай е изправен пред огромен проблем - десетки милиони работници са разпръснати по територията на страната, без да могат да се приберат заради забраните за транспорт в определени провинции. Дори ако се приберат, тези работници трябва да преминат през задължителна двуседмична карантина. Дори след това не е сигурно колко от тях ще се върнат на работа поради опасения от инфекция на територията на мегафабрики с по 10 хил. работници. „Може да отнеме много седмици, преди компании като Foxconn да достигнат предишния си капацитет. Не знаем колко време ще отнеме пълното завръщане на работа обаче.“

Според анализ на Citigroup само 30% от китайската работна ръка за производство на полупроводници ще се завърнат на работа тази седмица. Докато международните технологични компании имат някакви запаси от части, колкото по-дълго продължава заразата, толкова по-голям ще става недостигът на ключови елементи, което няма как да не им се отрази. Заводите в сектора са многомилиардни инвестиции. Това означава, че адаптирането към повредени или временно блокирани вериги на снабдяването е изключително скъпо.

„На макрониво централната банка направи някои от найогромните

си инжекции в икономиката на страната. Но ако си говорим за нарушенията във веригите на снабдяването, правителството главно се опитва да насърчи компаниите и фабриките да започнат отново работа“, разказва Майнхард.

Увеличаваща се тревога отлага международни събития

Страхът от коронавируса настигна и международни технологични и спортни събития. След новините, че Apple и други технологични гиганти няма да изпратят делегати на Световния мобилен конгрес в Барселона в края на февруари заради опасения от коронавируса, се постави под въпрос и цялото събитие. GSMA MWC, както е познат форумът, е най-голямото изложение на мобилни устройства в света, като през 2019 г. е било посетено от почти 110 хил. души. В петък (денят на излизане на броя на „Капитал“) ще бъде обсъдено дали цялото изложение да бъде отменено.

Много спортни събития също са под въпрос. Световното първенство по лека атлетика на закрито, което трябваше да се проведе в китайския град Нанкин (на 330 км от Ухан) в средата на февруари, беше отложено за 2021 г. Организаторите на летните олимпийски игри в Токио също са притеснени. Световното първенство по голф за жени, което трябваше да бъде проведено в края на февруари и началото на март в Сингапур, също е отменено.

Всички тези събития - отложени или под въпрос, водят до огромни загуби за организаторите заради вече платени места за провеждане, продадена реклама, билети и други дейности. Те са и туристическа загуба за градовете, в които е трябвало да се състоят.