Светът не е готов за пандемия

Как може човечеството да се предпази в свръхсвързан свят, в който вирусите се разпространяват скоростно

За последните 60 години броят на епидемиите в рамките на една година се е утроил.

ВВ забележителната си реч на конференцията TED през 2015 г. Бил Гейтс каза нещо, което стресна мнозина: „Като дете се страхувах от ядрена война. Днес знам, че ако нещо може да убие десетки милиони в идните години, това най-вероятно ще е силно заразен вирус. Не ракети, а микроби.“Всъщност учените отдавна предупреждават за опасността от пандемии, но за хората е трудно да разберат колко сериозна е тя. Досега.

Епидемиите наистина зачестяват. За последните 60 години например броят им в рамките на една година се е утроил, сочат данни на Центъра по вирусна диагностика и проучвания в Сан Франциско. И дори епидемиите в началото да са сравнително меки като настоящата от китайския коронавирус, това може рязко и непредвидимо да се промени, тъй като вирусите мутират лесно.

Какво се промени

Учените са единодушни, че основната причина за зачестилите епидемии е все по-тесният контакт на хората с животните. От една страна, растящите ни хранителни нужди водят до създаването на огромни ферми и животински пазари - често с лоша хигиена. От друга, ние унищожаваме диви хабитати и принуждаваме животните да мигрират и да търсят храна все по-близо до хората - дори в градовете. И те идват със своите зарази.

Почти всички познати на човечеството вируси произлизат от животните, дори в модерно време - ХИВ/СПИН тръгва от човекоподобните маймуни, птичият грип - от птици, свинският - от свине, SARS и ебола от прилепи, и т.н. Вирусите се размножават и мутират с огромни скорости и понякога прескачат от животни в хора. Зачестилите епидемии от последните десетилетия обаче говорят вече не за еднократни събития, а за еволюционен скок на вирусите от животни към хорa именно заради засилената близост между тях.

Модерният свят пък е особено благоприятен за разпространението на вирусите.

Безпрецедентната транспортна свързаност им позволява да пътуват с невиждани скорости.

Все по-голяма част от човечеството живее в претъпкани мегаполиси, където заразяването е много по-лесно.

Изменението на климата помага, като разширява местообитанията на видове, пренасящи опасни вируси - като комарите, причиняващи зика.

Медии, социални мрежи и мобилни технологии може и да помагат много в борбата с епидемиите, но също така

позволяват и на паниката да расте експоненциално и правят уязвима световната икономика.

Майкъл Остерхолм, директор на Центъра за изследване на инфекциозни болести към Университета в Минесота, пише за сп. Time, че „колкото и зле да се развие новият коронавирус, ние не вярваме, че той е „големият вирус“. Истинската опасност по думите му вероятно ще е глобална грипна пандемия от типа на испанския грип от 1918, който уби десетки милиони. „Следващият път ще бъде още по-зле, защото населението на земята е пет пъти по-голямо и мобилно“, казва той.

Различните прогнозни модели показват шанс за голяма пандемия между 5% и 50%. Потенциалните жертви пък може да са милиони. Симулация с коронавирус, създадена само два месеца преди сегашната епидемия от Ерик Тонер от Центъра за здравна сигурност „Джон Хопкинс“, показва, че подобна епидемия е с потенциал да засегне поне 65 млн. души. Да не говорим за икономическите щети и гигантския трус в социалния живот, който една тежка пандемия би причинила.

Изводите дотук

Според директора на СЗО Тедрос Гебриейзъс настоящата епидемия от коронавируса може да се приеме като „тийзър“, загатващ за истинския деструктивен потенциал на вирусите, но също и за генерална репетиция, която показва готовността на човечеството за много голяма и смъртоносна пандемия. И резултатът не е добър.

Китайските местни власти криеха информацията цели 23 дни - все пак по-добре от 2013 г., когато мълчаха 86 дни за SARS. След това вирусът беше изолиран и установен сравнително бързо и последваха безпрецедентни мерки срещу разпространението му. Но добрите новини спират дотук. Вирусът бързо излезе от страната. Здравната система се оказа напълно неподготвена, ваксина не може да се създаде бързо, паниката се оказа по-заразна от вируса и засегна икономиката.

„Светът е опасно неподготвен за следваща пандемия с грипоподобен вирус“, предупреди Гебриейзъс.

Как да се подготвим

„Когато очакваме военна атака от чужда държава, се подготвяме. Не чакаме първо да паднат ракетите и едва след това да поръчаме оръжия и да събираме и обучаваме армия“, казва Майкъл Остерхолм. Спрямо вирусите обаче се държим точно така - всеки път водим война срещу нов враг, вместо да използваме колективното знание. Всъщност реакцията е много подобна на тази спрямо климатичната криза.

Бет Камерън, старши директор за глобална здравна сигурност в Съвета за национална сигурност на Белия дом при Обама, посочва някои от нещата, които могат да се направят:

Инвестиции в здравна инфраструктура. Сега е моментът всяко локално и регионално звено да планира нуждите си при евентуална вълна от пациенти. Здравните системи дори в най-богатите и напреднали страни просто не са готови - капацитетът им е недостатъчен, нито една болница не поддържа достатъчно лекарства и материали на склад, персоналът не достига и също е уязвим на зарази. Нужни са и обучения.

Финансиране на проучвания - само около 10% от световните патогени са проучени и документирани. Ние не знаем дори какви потенциални болести носят „градските“животни - плъхове, лисици, катерици и др.

По-добро управление на големите градове - подобряване на хигиената, събирането на отпадъците, контрола срещу вредителите, повече контрол на животинските пазари и търговията с животни като цяло.

В по-широк смисъл, нужна е промяна на управлението на околната среда и как хората взаимодействат с нея.

Информационни кампании, които да ограничат заразността при бъдещи епидемии, но също и паниката.

Инвестиции във ваксини. Изключително важно е създаването на универсална противогрипна ваксина. Не случайно и самият Бил Гейтс финансира коалиция от учени, посветени на тази задача. Все още успехът не е твърде близо обаче.

Да използваме по-добре това, което вече имаме. Ебола например е познат и проучен от 1976 г. насам. И въпреки това още няма одобрени лекарства или ваксина, въпреки че такава съществува. Фармакомпаниите обаче нямат стимул да я пуснат на пазара.

Всичко това обаче е свързано с много, много средства, които държавите не са готови да похарчат.

Добрите новини

Една от тях е, че разбирането на научната

общност за риска е много по-голямо от преди. Работата по прогнозиране на следващи опасности никога не е била толкова интензивна. Съществуват програми за проучване и каталогизиране на заразите. Тестват се инструменти за проследяване на промените в генетични последователности на вирусите, като например PREDICT, които правят възможно да се предвиди разпространението на вирусите и способността им да скачат от животни в хора.

Подобен инструмент може да спаси милиони животи, смята Чарлз Чиу, директор на Центъра по вирусна диагностика и проучвания в Сан Франциско.

Много важна е и работата на финансираната от Бил Гейтс коалиция от учени (наречена CEPI) за създаване на универсална ваксина за грип. Подобно постижение би било огромен щит за човечеството. От помощ са и системите за ранно предупреждение - алгоритми, които сканират глобалното информационно пространство за новини и документи, подсказващи началото на епидемия. Тук резултатите обаче зависят и от реакциите на местните власти. В китайския случай те решиха да наложат цензура.

И все пак човечеството остава изключително уязвимо пред вирусите. И работата по подготовката трябва да започне веднага, за да имаме по-добър шанс.