(Не)възможната столица на културата
СПЕЧЕЛИ ЛИ ТУРИЗМЪТ НА ПЛОВДИВ ОТ ЕВРОПЕЙСКА КУЛТУРНА СТОЛИЦА 2019
Щ„Ще те поканим да разкажеш как се прави Европейска столица на културата (ЕСК) в невъзможни условия“, смее се Светлана Куюмджиева, артистичен директор на фондация „Пловдив 2019“, докато разказва за поканата, която е получила от мрежата на градовете домакини на престижната европейска титла.
Разговаряме за равносметката за Пловдив в “Склад” - част от архитектурния ансамбъл „Тютюневият град“. Фондацията нае сградата в последната година и половина, за да направи реверанс към разпадащите се паметници на културата. „Склад“прие успешно много от събитията от културната програма на ЕСК 2019, както и репетициите на симфоничния оркестър на града, но изпълнила мисията си, сградата вече стои пуста.
Полуизоставените зали на „Склад“навеждат на мисълта дали същата съдба няма да последва и бранда „Европейска столица на културата Пловдив 2019“. Веднъж изпълнил краткотрайната си цел да вкара Града под тепетата в светлината на прожекторите, той да бъде забравен заедно с целия натрупан опит – и позитивен, и не чак толкова.
Пловдив – ЕСК 2019 наистина прилича на моментна снимка на българското общество – бутано от малки групи ентусиасти напред, игнорирано от силните на деня, раздирано от скандали, които му пречат да изпълни същинската си мисия и да достигне до своя потенциал, но все пак – случващо се. И всички, които са извървели пътя към осъществяването му, се надяват, че ще послужи за урок в бъдеще.
Не точно летящ старт
През 2019 г. Пловдив беше домакин на едно от най-значимите европейски културни мероприятия, но вместо поводи за местна и национална гордост ЕСК 2019 предизвика повече скандали и противоречиви реакции.
Още от откриването му преди година проектът попадна в полезрението на прокуратурата, след като водещият Слави Трифонов заяви от Facebook, че е наемал същата сцена, използвана за церемонията, за три пъти по-малка сума. Критици обявиха самата церемония за излишно помпозна, а сумата, отделена за нея, се оказа около 20% от общия бюджет за културно съдържание през годината. По-късно местните “Обединени патриоти” се опитаха да саботират работата на фондацията организатор заради фокуса на част от проектите върху ромската общност в “Столипиново”, както и заради ЛГБТИ изложба – скандал, който отекна на международно ниво.
Пълно игнориране от властта
В същото време медиите неглижираха същината на проекта – културната програма. „За мен беше изумително как голяма част от националните медии погледнаха на отразяването ако нямаше скандал, нямаше отразяване. Много трудно накарахме която и да е от големите медии да дойде и да отрази събитие, без да пита докъде стигна проверката“, разказва Виктор Янков, зам.-директор по международната дейност на „Пловдив 2019“.
И ако игнорирането на културния календар от медиите може да бъде обяснено частично с влечението им към сензационализъм, пълната апатия на централната власт към ЕСК 2019 е напълно необяснима.
Проектът “Пловдив - Европейска столица на културата” премина под знака на повече скандали, отколкото културни новини, беше недофинансиран и неглижиран от централната власт.
Макар и да не постигна амбициозните цели за трансформация на града в културен център, домакинството даде тласък на творческите индустрии и туризма.
Единствено Цветан Цветанов, тогава още втори човек в ГЕРБ, и финансовият министър Владислав Горанов присъстваха на церемонията по откриването. За сравнение, в другия град - домакин на ЕСК през 2019 г., Матера в Италия, церемонията бе открита от президента на страната Серджо Матарела в присъствието на представители на италианския кабинет. В България представителите на правителството не обърнаха внимание на събитието, а коалиционните им партньори активно го саботираха на местно ниво.
Недостатъчно и зле планирани инвестиции
Липсата на интерес и популяризиране от страна на политиците е едната страна на монетата. Другата е липсата на планиране и изпълнение на ангажиментите от страна на властта по отношение на ЕСК 2019. „Изразходвали сме 16.455 млн. лева от общо 35 млн. лева, планирани за съдържание, които трябваше да дойдат от община и държава“, казва Светлана Куюмджиева, артистичен директор на фондация „Пловдив 2019“. „Това не е добре“, добавя тя. Повторно сравнение с Матера показва, че там само за културната програма са инвестирани около 50 млн. евро, или шест пъти повече.
Липсата на устойчива финансова рамка води до това от обявяването на Пловдив за културна столица преди пет години досега да се работи на парче, фондацията „Пловдив 2019“да
няма представа с какви средства разполага в дългосрочен план и да се бори за финансиране година за година. Недостатъчните инвестиции в комбинация със закостенелия начин, по който се разпределят публични средства в културния сектор, доведоха до програма, слаба откъм големи международни имена.
Рестриктивните правила и липсата на заложени финансови средства правят привличането на големи изпълнители, чиито графици се планират месеци и дори години напред, на практика невъзможно.
Виктор Янков илюстрира абсурда на административните ограничения с история. „Ние вероятно сме единствената организация в света, която е искала свидетелство за съдимост на президента на Deutsche Telekom в оригинал, както и декларация, че няма задължения към община Пловдив“, разказва той. Още по-абсурдното е, че това се случва, за да се допусне до участие изложба на германската компания, която тя финансира със собствени средства.
Смесени ефекти върху туризма
А липсата на световни имена влияе пряко върху възможността да се привличат туристи в града. За това разказва Чавдар Марев, собственик на агенция за недвижими имоти „Рентал“. Той е в бизнеса с дългосрочно отдаване под наем от 25 г., а в последното десетилетие е започнал и да отдава под наем апартаменти за краткосрочно ползване. В момента управлява 20 от тях. „Трябва да започнем с това какво се е случвало преди и какво очаквахме през 2019. Имаше едно голямо очакване сред пловдивчани, които помнеха 1999 г. (когато Пловдив става домакин на Европейския месец на културата и домакинства единствения, но за сметка на това легендарен концерт на „Металика“– бел. ред.) и им се искаше да се повтори. Е, през 2019 г. нямаше за какво да дойде човек“, казва той.
По думите му заради завишените очаквания огромен брой хора със собствени апартаменти са започнали да ги отдават под наем за кратки периоди, което е довело до пренасищане на пазара и подбиване на цените. В комбинация с липсващите масови събития, които да привлекат големи публики, са довели до стагнация, ако не и свиване в бизнеса
с краткотрайното отдаване под наем.
Това не означава, че сезонът в града е бил слаб – дори напротив – данните за туризма до ноември показват стабилен ръст спрямо предишната година и значителен скок спрямо 2014 г., особено що се отнася до чужди туристи (виж графика 1). Данните на НСИ не обхващат истинския наплив на туристи, защото отразяват само реализирани нощувки в места за настаняване с над 10 легла. А според анализа на междинните резултати сред участниците в събития от програмата на ЕСК на „Пловдив 2019“едва 1/3 от гостите на града са избрали такова място; 28% са заявили, че са използвали интернет платформи за настаняване в апартаменти и къщи (виж графика 2).
Проблемът е в това, че ЕСК 2019 не направи достатъчно, за да „отключи“потенциала на града. „Пловдив си има туристите, които си идват по традиция, но те не оставаха по-дълго в града – те пристигат на летището в София, остават за 2-3 нощувки и продължават за някъде другаде“, казва Марев. Това според него става заради лошото планиране на базови инфраструктурни решения, което е проблем от години. „Няма как да имаш сериозно увеличение на туристопотока без редовни полети от местното летище – входната ни врата остава малка“, казва Марев.
Проблемна инфраструктура
От забавянето на ключови инфраструктурни проекти в града страда не само туризмът, а и културният облик на ЕСК 2019. „Плътни четири години стояхме, без да мръднем - нито централен площад, нито концертна зала, нито галерия, дружество на художниците - и се започна работа през октомври 2018 с
Ако всички обществени поръчки се проверяваха, както бе проверяван този културен проект, ние вече щяхме сме друга държава. Светлана Куюмджиева, артистичен директор на фондация „Пловдив 2019“
ясната представа, че няма как да станат навреме. И всичко е направено през главата на архитектите“, казва издателят Манол Пейков, който бе един от двигателите на кандидатурата на града за ЕСК и беше член на управителния съвет на фондация „Пловдив 2019“, докато не бе изключен от нея заради скалъпени обвинения на “Обединените патриоти” през май 2017 г.
Според Пейков не увеличеният брой туристи трябва да бъде мерилото за качеството на ЕСК 2019. „Проблемите са в грешно поставените цели - те не са просто да увеличиш приходите в рамките на една година и после всичко да се върне както преди, а да надградиш и да създадеш условия за бъдещето, за повишаване на самочувствието на хората от града“, разказва той. Според него повишаването на културната компетентност не само на културните мениджъри в града, но и в музеите и галериите, както и сред публиката е било наистина важната цел на домакинството на ЕСК от страна на Пловдив. „Тези неща отнемат десетилетия, но се надявах тук да прескочим няколко хода за една година и това да бъде лабораторен експеримент за страната“, добавя той.
„Искахме да стане както трябва, а стана както обикновено“
По думите на издателя тесногръдието и късогледството на управляващите както
в София, така и в Пловдив са довели до пропиляването на сериозна част от потенциала на ЕСК. „Наши съветници от чужбина, с които говорихме по време на кандидатстването, ни предупредиха, че политиците ще започнат да ни изтласкват. Бяхме наясно, но не очаквахме, че властите дотолкова желаят да държат и ножа, и хляба“, казва той. И добавя, че маргинализирането на инициаторите на проекта от културните и артистични среди за сметка на политически назначени лица в управата на Европейската столица е подронило качеството й. “За да правиш култура, трябва да си независим - и като ум, и като дух, и като поведение“, заключава Пейков.
Дори и така позитивите за културния живот на града не са малко. Над 900 събития с участието на над 4500 артисти и участници от страната и чужбина вдъхнаха живот на Пловдив през изминалите месеци. Макар и със сериозно закъснение и със съмнения в качеството заради прибързаното изпълнение, Градът под тепетата се сдоби с реновиран централен площад и две галерии. Фокусът на общественото внимание се фиксира върху разпадащото се архитектурно наследство на града, включително „Тютюневият град“и кино „Космос“. Макар бъдещето им да продължава да е неясно, според Светлана Куюмджиева „фокусът върху тях, който програмата на ЕСК създаде, предоставя на тези сгради една много солидна защита и въпреки всичко те ще останат запазени за културни функции и всичко друго ще създаде силна публична реакция“.
Сред другите позитиви, които артистичният директор на фондацията изброява, са усилията да се „отгледа“и образова публика.
„Повече хора започнаха да търсят културни събития и преживяване, а тези, които обикновено ги търсеха, започнаха да търсят повисоко качество. Стана модерно да следиш културния живот и да присъстваш на събития“, казва тя. По думите й културният живот не е стоял само по залите и не е бил само на главната улица или в Античния театър, а дори и най-консервативните културни институции в града са свикнали с работата с международни партньори, следвайки техните по-високи изисквания.
И Манол Пейков избира да гледа позитивно на нещата: „Недонаправено беше, интересчийско беше, провинциално беше - но това си е реална моментна снимка на това, което България представлява към този момент.“