Расте, но и старее
По българските пътища продължават да се движат основно коли над 15-годишна възраст. През 2019 г. делът на старите дизелови двигатели продължава да расте, както и на колите над 20-годишна възраст. Макар и бавно броят на новите и сравнително новите коли д
ККолите са любима тема за разговор на маса и може би затова погледът към автопарка в България често е като наполовина пълна или пък празна чаша. Песимистите казват, че заради неплатежоспособното население пазарът се влошава и старите коли на него винаги ще цапат, докато оптимистите сочат увеличаващите се макар и бавно по-нови коли и очакванията за затягащи екоизисквания и регулации, които след време ще ограничат най-големите замърсители по пътищата.
Първата група (обяснимо) е по-многобройна и гласовита, а данните на КАТ за миналата година показват, че вероятно е и по-права. Общият брой на всички превозни средства по българските пътища (леки, лекотоварни, товарни и автобуси) расте, подхранван основно от увеличението при най-старите возила - тези над 20 години. И за разлика от повечето държави в Западна Европа дизелът при употребяваните коли расте. В същото време растат и продажбите на нови и сравнително нови употребявани автомобили, но с малко.
Познат пазар
Според данните на МВР за 2019 г. общият брой на всички МПС в България е 3.75 млн., с почти 90 хиляди повече от предишната година (виж инфографиката). Новорегистрираните машини през годината запазват нивата си от последните години и са към 302 000 (320 000 през 2018 г. и 306 000 през 2017 г.), а разликата идва от отписаните от КАТ автомобили без "Гражданска отговорност". През миналата година дизелът при всички ППС (без леките) за пръв път надмина бензина и тази година разликата расте още повече.
Общо леките коли са се увеличили с 57 хиляди през 2019 г., като и при тях има сериозно увеличение на дизеловите автомобили за сметка на бензиновите. Очакванията са през тази година те да ги надминат окончателно, тъй като разликата е минимална - 1.31 млн. бензинови спрямо 1.29 млн. дизелови. Най-обезпокоителният факт от години е, че делът на най-старите коли - тези над 20 години, остава най-сериозен. И не само не намалява, а и расте - през 2019 г. е достигнал 41% спрямо 38% предишната година. Като се добави и делът на превозните средства на възраст 15-20 години - още 26%, излиза, че значителна част от автопарка е над 15 години. От новорегистрираните 302 хиляди возила (две трети от тях препродажби) през миналата година 193 хиляди са над 10 години
Версията на оптимиста в историята донякъде се базира на увеличаващия се дял на автомобилите до 5 години. През миналата година те са достигнали 6.1% от общите МПС - 230 хиляди спрямо 212 хиляди (5.8%) през 2018 г. и 191 хил. през 2017 г. Но това все още е нищожно малък брой спрямо останалите автомобили, а и тези в следващата категория - на между 5- и 10-годишна възраст, намаляват.
Все пак продажбите на нови автомобили продължават тенденцията си на растеж от последните години, като през 2019 г. са били пласирани 43 420 нови коли (категории М1 и N1), с 8.6% повече от 2018 г. Но пък ръстът на продажбите се забавя спрямо отчетените 10% през 2018 г. и 20% през 2017 г., и е далеч от рекордните 55 000 през 2008 г. А и винаги седи въпросът какъв е реекспортът в сектора, т.е. новите коли, които се обявяват за продадени тук, впоследствие се дерегистрират
от КАТ и се изнасят към други пазари. Според някои играчи в бранша делът на този реекспорт е към 20% от целия сектор. Информацията на МВР за свалените от отчет нови автомобили, регистрирани преди това от официалните вносители, показва, че бройката им е почти 6300, тоест над 14%. Пазарен анализ, с който "Капитал" разполага, показва, че при някои марки предполагаемият реекспорт може да надхвърля 30% и дори 60%. Подобни действия са напълно законни естествено, но размиват действителното състояние на автопазара тук. От сектора казват, че най-реекспортираните модели са от SUV сегмента, който е и най-големият като дял в момента тук. Няма еднозначна причина защо някои вносители правят реекспорт. Някои може да искат да демонстрират пред компаниите производители по-голям дял тук, който в бъдеще да им донесе сериозни отстъпки. Други пък може да виждат по-добри продажбени условия на външни пазари или се възползват от разлики в цените.
И през 2019 г. лидери на пазара на нови автомобили са две от компаниите в групата Renault. Dacia остава номер едно и ускорява растежа на продажбите си - 17% до 5451 коли (категории М1 и N1). Renault остава втора, но този път с лек спад (виж инфографиката). Двете общо държат над 21% от сегмента за нови автомобили. Останалите в топ 5 остават същите - Skoda, Toyota и Volkswagen. За разлика от втората ръка пазарът на нови коли следва тенденциите в Европа и дизелът леко губи популярност за сметка на бензина и донякъде моделите с алтернативно задвижване. Според данните на Асоциацията на европейските производители на автомобили (ACEA) през 2019 г. продажбите на коли с дизелови двигатели в България са намалели с 20%, а на тези с бензинови са се увеличили с 13%. От BMW например, които дават разбивка на продажбите си по модели и двигатели, казват, че дизелът е бил предпочитан в 61% от доставените от производителя коли тук (само допреди две години делът му е бил 83%), докато бензинът отчита увеличение до почти 33%.
Основен двигател на продажбите на нови автомобили в България са корпоративните продажби. Именно по тази причина този показател е считан за сравнително добър измерител на икономическата активност. При отделните вносители делът на тези продажби е различен, но се движи на ниво от около 60%. Важен фактор е и че през миналата година нямаше обявени големи обществени поръчки - имаше средни и малки конкурси от НАП, БНБ, АЕЦ "Козлодуй", НЕК, ЧЕЗ и други. В същото време през 2019 г. бяха доставени доста автомобили по стари договори - такива бяха 300 автомобила Skoda Rapid
за МВР, както и първата част от поръчаните 280 линейки Peugeot за Министерството на здравеопазването.
Растеж на газа и тока
В данните за общия автопарк за поредна година се запазва тенденцията за растеж на всички МПС на газ (пропан-бутан) и метан. Броят им вече е над 222 хиляди, като при леките увеличението е с 6% до 209 хиляди. Източници от сектора казват, че броят им сигурно е далеч по-голям, тъй като много от тях не са регистрирани като такива в КАТ.
Предлаганите все повече електромобили на пазара водят и до повече продажби, макар и делът им все още да е нищожен от общия. Броят на леките коли на ток по българските пътища вече е 1185 - увеличение от 67% спрямо предишната година. Няма точни данни по модели в този сегмент, но например от BMW България обявиха, че през 2019 г. са продали 57 коли от модела i3. Груби сметки показват, че може би най-големият купувач на електромобили в България е услугата за споделена мобилност Spark, която през миналата година е увеличила автопарка си със 150 автомобила, а през февруари тази година добави още 80 и вече има над 350 общо. През 2019 г. тя купи модели като Nissan Leaf, BMW i3, Hуundai Kona и Hyundai Ioniq. Растат и хибридите, като данните на КАТ показват, че при леките коли броят им е скочил с почти 2400 автомобила до общо 7735.
Важен е контролът
От години се говори за затягане на контрола над вноса на употребявани автомобили в България, но досега няма особено желание за прилагане на някакви мерки. През миналата година eкоминистерството обяви идеята от 2021 г. да се ограничи вносът в България на коли под екостандарта Euro 4, тоест произведени преди 2005 г. Впоследствие тогавашният министър Нено Димов даде заден ход, като заяви, че така ще
нарушим правилата за свободно движение на хора, стоки, услуги и капитали в ЕС. В същото време страните около нас имат далеч по-стриктни регулации - през 2016 г. Босна и Херцеговина забрани вноса на коли от екостандарта Euro 3, а през миналата година и на Euro 4. Албания също обяви, че от тази година ограничава импорта на Euro 4, но впоследствие отложи мярката до края на тази година. Още преди пет години Северна Македония забрани вноса на коли над 15-годишна възраст. Румъния предложи от тази година колите до Euro 3 да плащат такса при влизане в Букурещ.
Към България и Източна Европа продължава да тече потокът на част от старите дизели в Германия и други европейски държави. Според неокончателните данни на НСИ внесените през 2019 г. в България леки автомобили са били около 100 000, колкото и в предишната година (тук влизат и новите коли). Търсенето е едно и също от години. Според анализ на сайта за проверка на историята на автомобили https://bg.vininfo.com/ от една от най-популярните платформи за обяви у нас средната възраст на предлаганите през миналата година 601 612 (в сайта) коли е 17.08 години. Над 83% от тях са на възраст между 15 и 20 години, а 61% са дизелови. Топ 5 са големите германски марки (Mercedes-Benz, Volkswagen, BMW, Audi, Opel).
Но от бранша уточняват, че в България не става въпрос толкова за възрастта на автомобила, колкото до контрола над колите - регистрации, прегледи и т.н., чрез които се позволява по пътищата да се движат цапащи и неизправни возила. При продължаване на тази тенденция версията на песимиста ще остане валидна за години напред.