Запознай се с шефа

Какво е необходимо, за да бъдеш изпълнителен директор през 20-те години на XXI век

Какво е необходимо, за да бъдеш изпълнителен директор през 20-те години на XXI век

ННа хартия живеем в златен век за шефовете. Изпълнителните директори притежават огромна власт. Около 500те души, които управляват найголемите публично предлагани фирми в САЩ, ръководят над 26 млн. души персонал. Печалбите са високи, а икономиката е във възход. Заплащането е фантастично: средното възнаграждение при тези 500 е 13 млн. долара на година. Сундар Пичай от Alphabet току-що получи сделка на стойност до 246 млн. долара до 2023 г. Рисковете са поносими: шансовете ти да бъдеш уволнен или пенсиониран в която и да е година са около 10%. CEO-тата често излизат невредими дори при ужасяващо изпълнение на задълженията си. През април Джини Ромети щe сe оттегли от ръководния пост в IBM след осем години, през които акциите на Big Blue (както е известна компанията - бел. ред.) изостават с 202% от фондовите пазари. Адам Нюман пушеше марихуана в частни самолети и изгуби 4 млрд. долара, преди да бъде изгонен от WeWork миналата година. Единственият голям недостатък на работата са всичките срещи, които поглъщат две трети от работното време на типичния шеф.

Все пак CEO-тата смятат, че работата е станала по-трудна. Повечето назовават “дисрупцията” - идеята, че конкуренцията е по-интензивна. Но те го повтарят от години. Всъщност доказателствата подсказват, че колкото по-склерозирала става американската икономика, на толкова по-високи печалби, и то за по-дълго време може да разчитат големите компании. Въпреки това шефовете са прави, че нещо се е променило. Естеството на работата се трансформира. По-точно механизмите, чрез които изпълнителните директори упражняват контрол над огромните си предприятия, се провалят, докато причините къде и защо фирмите оперират се променят непрекъснато. Това има важни отражения за бизнеса, както и за всеки, който се опитва да се издигне по корпоративната стълбица.

Малко теми привличат толкова много вуду анализи като мениджмънта. Дори така проучванията показват, че качеството на лидерството в една американска фирма обяснява около 15% от вариацията колко печеливша е компанията. Въпреки това бордовете и хедхънтърите се затрудняват в определянето на това кой ще свърши добра работа. Може би това е причи

ната за тенденцията да се прави консервативен избор. Около 80% от CEO-тата идват от същата компания, а над половината са инженери или имат MBA дипломи. Повечето са бели мъже, въпреки че и тук се случват бавни промени.

Големи промени

Този малък елит се сблъсква с големи промени, започващи от това как контролират фирмите си. Откакто Алфред Слоун разтърси General Motors през 20-те години на ХХ век, главният инструмент, който CEO-тата са използвали, е контролът над физическите инвестиции чрез процес, наречен разпределение на капитала. Фирмата и изпълнителният директор досега са имали ясна юрисдикция над дефиниран набор от активи, персонал, продукти и фирмена информация. Сетете се за “Неутрона” Джак Уелш, управлявал General Electric между 1981 и 2001 г., който е отварял и затварял фабрики, продавал и закупувал дивизии и безскрупулно е контролирал капиталовите потоци на компанията.

Днес обаче 32% от големите

Правилата на мениджмънта се променят рязко. Изпълнителните директори трябва да се адаптират.

американски компании в индекса S&P 500 инвестират повече в нематериални активи, отколкото във физически, а 61% от пазарната стойност на компаниите в индекса е фокусирана върху нематериални активи като изследвания и развойна дейност (R&D), в свързването на потребители чрез мрежови ефекти, брандове и данни. Връзката между изпълнителния директор, който разрешава инвестициите, и постигането на резултати в модерната компания е непредсказуема и непрозрачна.

През това време границите на фирмата и на властта на CEO-то се размиват. Четирите милиона шофьори на Uber не са служители на компанията. Същото важи и за милионите работници във веригата на доставки на Apple въпреки критичната им важност за успеха на групата. Големите компании са похарчили 32 млрд. долара миналата година за облачни услуги от няколко силни продавачи. Заводите и офисите са оборудвани с милиарди сензори, които изпращат чувствителна информация на доставчици и потребители. Мениджърите на средно ниво обсъждат бизнес въпроси чрез социалните медии.

Докато властта на изпълнителните директори се редефинира, тече и промяна къде оперират фирмите. Поколения от шефове са следвали призива за глобализация на бизнеса. През последното десетилетие обаче рентабилността на инвестициите на мултинационалните компании в чужбина намалява, така че възвращаемостта върху капиталовите инвестиции е паднала до жалките 7%. Заради търговските спорове CEO-тата са изправени пред перспективата да репатрират дейността на компаниите си или да препроектират веригите си на снабдяване.

Последната важна промяна е в самата цел на компанията. Ортодоксалното разбиране досега е било, че компаниите оперират в интерес на собствениците си. Натискът отгоре от политици като Бърни Сандърс и Елизабет Уорън обаче принуждава изпълнителните директори да работят в полза на персонала, доставчиците и клиентите си повече. Отдолу също има натиск, тъй като и потребителите, и младите служители изискват от компаниите да заемат позиции по социални въпроси. Alphabet е изправена пред непрекъснати протести на персонала си например.

CEO-тата се опитват да експериментират, но с разочароващи резултати. Рийд Хейстингс от Netflix проповядва радикална автономия. Персоналът сам решава за разходите и го прави без формални прегледи на ефективността - идея, която би довела до хаос в повечето компании. Други изпълнителни директори налагат властта си, като възраждат култа към корпоративните лидери-знаменитости от 80-те години на ХХ век Понякога това работи: Сатя Надела успя да преструктурира Microsoft чрез “емпатично лидерство”. Често обаче и не работи. Престоят на Нюман като „човекът парти“начело на WeWork приключи с абсолютно фиаско. Джеф Имелт, бившият шеф на General Electric, е обвиняван в “театрален успех”, защото се представяше като обикаляща глобуса звезда, докато под неговото управление паричните потоци на компанията се сринаха с 36%.

Жадни да покажат, че са ангажирани със социалните проблеми, шефовете публично се изказват по въпроси като аборта и контрола над огнестрелните оръжия. Опасността тук е лицемерието. Шефът на Goldman Sachs иска да ускори „икономическия прогрес за всички”, но банката му получи огромна глоба заради ролята си в корупционния скандал 1MDB в Малайзия. През август 181 американски CEO-та обещаха освен на акционерите си да служат на персонала, доставчиците, общностите и клиентите си. Те няма да могат да спазят това обещание, направено във време на продължителна икономическа експанзия. В една динамична икономика компаниите трябва да се смаляват и да освобождават излишните работници. Глупаво е да се преструваш, че

Жадни да покажат, че са ангажирани със социалните проблеми, шефовете публично се изказват по въпроси като аборта и контрола над огнестрелните оръжия. Опасността тук е лицемерието.

няма нужда от компромиси. Повисоките заплати и повече пари в брой за доставчиците значат по-ниски печалби за компанията или по-високи цени за потребителите.

Моделът за един модерен изпълнителен директор

Какво е необходимо тогава, за да бъдеш корпоративен лидер през 20-те години на XXI век? Всяка компания е различна, но тези, които наемат CEO или се стремят да станат CEO, трябва да ценят няколко качества. Найважно е овладяването на сложната, творческа и по-колаборативна игра на разпределението на нематериален капитал. Един изпълнителен директор трябва да умее да ръководи обмена на данни между компаниите и другите страни в уравнението, като преразпределя кой получава печалби и кой носи риска. Някои компании водят в това пред другите - Amazon наблюдава 500 измерими цели. Повечето CEO-та все още са заседнали в чистенето на имейлите си до полунощ.

И не на последно място - шефовете трябва ясно да заявят, че една компания трябва да бъде управлявана в дългосрочен интерес на собствениците й. Това не значи, че трябва да бъдат закостенели или късогледи. Всеки разумен бизнес трябва да мисли за рисковете от климатичните промени например. По-скоро означава да се избегне експоненциалното натрупване на мисии и цели. Изпълнителните директори на 20-те години на XXI век ще са достатъчно заети с управлението на собствените си компании, така че трябва да забравят да се опитват да управляват и света. И ако в промеждутъка между бизнес срещите намерите време да пушите трева на 12 км над земята, постарайте се да не ви хванат.