ТЕЦ „Марица-изток 2“
е бомба от порядъка на „Кремиковци“и дилемата сега е дали да се правят опити за поддържането й, или е по-добре да се трансформира.
Държавната централа е реално във фалит - завършва годината с нова загуба - 230 млн. лв., и дълг над 1.6 млрд. лева.
До края на февруари предстои да бъде взето решение за бъдещето й, като позициите на държавата, бизнеса и синдикатите са противоположни.
Каквито и действия да се предприемат, те ще бъдат закъснели.
ВВъпросът какво да се прави с ТЕЦ „Марица-изток 2“предизвика през последната седмица ново напрежение между Министерството на енергетиката, работодателските организации и синдикатите. Държавната централа е в критично финансово състояние и ако не бъде спасена със субсидия, ще фалира. Подобно развитие не иска нито една от трите страни, но вижданията им за подпомагане на дружеството са коренно различни. Засега изглежда, че държавата и синдикатите действат по-скоро в синхрон и ще наложат непазарен подход за спасяване на ТЕЦ-а, което може да се обясни със страха на правителството от протести на енергетиците. Докато аргументите на бизнеса, че това е скъпо и неефективно решение, имат своето основание. Днес ТЕЦ „Марица-изток 2“е бомба от порядъка на „Кремиковци“и дилемата е дали да се правят опити за нейното съживяване, или е по-добре да се пренастрои на газ чрез многомилионни инвестиции.
Ще бъде ли спасена ТЕЦ „Марица-изток 2“с преобръщането на 600 млн. лв. дълг в капитал?
Не, защото това ще има само временен ефект и финансовите показатели ще продължат да се влошават.
До края на февруари правителството е задължено с решение на Народното събрание да предприеме мерки за спасяването на ТЕЦ-а. Това ще стане чрез капитализиране на част от дълга (около 600 млн. лв.) на централата към собственика
й - БЕХ. Мярката е приветствана от синдикатите КНСБ и КТ „Подкрепа“, тъй като ще позволи на ТЕЦ „Марица-изток 2“да продължи да работи и съответно да ползва въглища от „Мини Марица-изток“- в двете държавни предприятия работят 15 хил. души, повечето от които членове на синдикалните организации.
Бизнес организациите обаче са против капитализирането на дълга, тъй като това е държавна помощ, за която няма разрешение на ЕК и такова няма как да бъде получено, тъй като дружес
твото не би могло да я възстанови. Това означава, че България ще бъде санкционирана от Брюксел за непозволена подкрепа на губещо предприятие.
Дори цената на подобна мярка да няма никакво значение, по-важното е, че ефектът от нея ще е само временен. Дейността на ТЕЦ „Марица-изток 2“ще продължи да генерира загуби найвече заради високата цена на въглеродните емисии, която от началото на 2020 г. се движи между 22 и 25 евро за тон. По данни на самите синдикати (финансов отчет все още не е публикуван) загубата на централата за 2019 г. е над 230 млн. лв., с което натрупаният отрицателен финансов резултат от минали години вече минава 850 млн. лева. Дълговете пък превишават 1.6 млрд. лв., като 1 млрд. са към БЕХ.
Каквито и действия да се предприемат сега, ТЕЦ „Марица-изток 2“ще бъде на загуба и през 2020 г., а дълговете ще продължат да се увеличават, защото именно БЕХ купува част от нужните квоти CO2.
Може ли централата да продължи да работи?
Да, но това няма да я изведе на печалба, а ще увеличи значително разходите, които ще се платят от потребителите.
Ръководството на ТЕЦ „Марица-изток 2“е изготвило предложение за бъдещото функциониране на централата, което вече е представено на енергийното министерство и ресорната парламентарната комисия. По информация на „Капитал“то се подкрепя от синдикатите, но още не е представено на работодателите. Според плана по-голямата част от произведената електроенергия трябва да се пласира на регулирания пазар (за битовите потребители), тъй като по този начин ще се покриват пълните разходи за производство с плащания от Фонд „Сигурност на електроенергийната система“. По оценки на работодателите става дума за 150 млн. лв. на година.
Освен че няма анализ за това как подобна мярка със задължително изкупуване на енергията ще се отрази на целия енергиен пазар (АЕЦ и другите ТЕЦ трябва да намалят дейността си за регулирания сектор), направената от ръководството на „Марица изток 2“сметка отново води до загуба за дружеството над 3 млн. лева. А и заместване
то на евтината енергия от АЕЦ „Козлодуй“със скъпата на ТЕЦ „Марица-изток 2“ще доведе до по-висока средна цена на енергийния микс, следователно до по-високи сметки за ток.
По-смисленият модел за подпомагане на държавната въглищна централа, който се подкрепя и от синдикатите, и от работодателите, е въвеждането на механизъм с търгове за капацитети. Това е одобрена от ЕК схема, при която държавата получава разрешение да доплаща на електрическите централи разликата между постигнатата борсова цена на тока и реалната себестойност за произведения ток, за да гарантира енергийната си сигурност. Този механизъм би могъл да осигури необходимите приходи за поддържането на централата, така че тя да изпълнява базисните си функции, без да се налагат сегашните скрити плащания през БЕХ. Проблемът е, че през последните три години държавата не изготви модела и съответно няма одобрението на ЕК. Сега от Министерството на енергетиката казват, че вече работят активно върху въвеждането на механизъм за капацитети, но той ще може да се прилага само до 1 юли 2025 г.
Какво друго може да направи държавата?
Първо, да свие разходите. И второ, да инвестира в нови мощности на газ.
Първо, рязко да свие персонал и разходи, например може да не издържа футболния клуб „Берое“.
Погледнато напред, заради ангажиментите на България по Зелената сделка на ЕС хоризонтът за работа на ТЕЦ „Марицаизток 2“трудно може да бъде подълъг от пет години - страната за разлика от Полша не направи необходимото, за да гарантира дейността на въглищните централи до 2030 г. или след това. Затова отписването на минимум 600 млн. лв. от дълга на ТЕЦ-а и трупането на нови загуби не изглежда като икономически най-ефективното решение.
С малко повече от въпросните средства - около 350 млн. евро, държавата например би могла да изгради изцяло нова 500-мегаватова паро-газова мощност на площадката на „Марица-изток 2“. Това би имало поне две преки ползи. От една страна, подобна инсталация ще може да работи и след 2030 г., което пък ще осигури работа за част от работниците. От друга, ще гарантира сигурността на енергийните доставки, защото газовите турбини са много по-гъвкави за управление.
Разбира се, държавата има и алтернативни или по-скоро съпътстващи решения като създаването на регионална индустриална зона на територията на комплекса „Марица-изток“, изграждането на соларни централи на площадката, изграждане на нови далекопроводи за внос и износ.
Трябва ли да се поддържа ТЕЦ „Марицаизток 2“и може ли да издържи системата без нея?
Засега тази централа е от ключово значение и трябва да бъде съхранена като мощност.
ТЕЦ „Марица-изток 2“през последните години произвежда около 20% от тока в България. Без съмнение най-голямата въглищна централа не само в страната, но и на Балканите e от ключово значение за електроенергийната система в региона и е логично да бъде съхранена като мощност, дори да не работи с пълно натоварване. Тя може да се използва в критични моменти, да поеме сутрешните и вечерни пикове в консумацията, да замества ВЕЦ при липса на вода и т.н.
България ще трябва да мине на режим на тока, ако ТЕЦ „Марица-изток 2“спре работа, тъй като няма мощности, които да я заменят. Ако не бъдат предприети мерки, ситуацията няма да е много по-различна през 2025 г. и цената на тока ще се повиши значително, тъй като разходите за CO2 емисии на въглищните централи ще трябва да се покриват по някакъв начин през следващите пет години.
Има ли връзка ТЕЦ „Марица-изток 2“с високите борсови цени на електроенергията?
Да, защото мощностите й работят наполовина и се създава недостиг на пазара.
Борсовите цени на електроенергията в България бяха над европейските не само на 9 февруари, а като цяло тенденцията е такава от началото на 2020 г. - 51.57 евро/ мВтч (само в Гърция стойностите са по-високи - 56.27 евро/мВтч, но там към борсовите сделки се начисляват допълнителни такси). Разбира се, крайните цени, които плащат потребителите, са различни заради таксите и добавките и с добавянето им българският пазар минава в категорията на по-евтините. Но основната причина за ситуацията на борсата е липсата на достатъчно предлагане на ток в сегмента „Ден напред“. Това е факт, въпреки че в страната има достатъчно свободни мощности - по данни на Електроенергийния системен оператор производството е намаляло с 15% за периода 1 януари - 9 февруари спрямо година по-рано. Конкретно ТЕЦ „Марица-изток 2“работи с около 50% от мощностите си.
Според работодателите държавната електроцентрала не изпълнява препоръките на КЕВР да продава електроенергия на борсата, когато цените са над 93.33 лв./мВтч, и вместо това трупа загуби, а индустрията внася електроенергия (по данни на ЕСО от началото на 2020 г. внесената енергия е със 122% повече). Въпросната цена - 93.33 лв./мВтч, може да покрие променливите разходи на дружеството - тези за въглища, въглеродни квоти и консумативи. По този начин ще се намалят загубите от отчитаните условно - постоянни разходи, които така или иначе се начисляват дори ТЕЦ-ът да не работи - заплати, осигуровки, издръжка и т.н. Разбира се, за да може централата да продава на борсата, трябва да й бъде дадена и такава възможност от ЕСО, който диспечира според нуждите на системата.