Германия отново търси наследник на Меркел

Фиаското в Тюрингия принуди Крамп-Каренбауер да обяви, че се оттегля от ръководството на ХДС и няма да се бори за канцлерската номинация на партията. Така битката за канцлерския пост и определянето на посоката на германската политика започва отначало. Д

Битката за канцлерския пост и определянето на посоката на германската политика започва отначало

BВсяко нещо си има край, само наденичката има два, твърди германска поговорка. Управлението на канцлера Ангела Меркел се очертава като наденичка, след като първият й план за гладък и контролиран изход от властта се провали.

Още в края на 2018 г. Меркел отстъпи лидерския пост в своя Христистияндемократичен съюз (ХДС) на избраната си приемничка - Анегрет Крамп-Каренбауер (по-известна като АКК), с надеждата

това да й отвори пътя за плавен преход към канцлерството на следващите парламентарни избори през есента на 2021 г. Вместо това АКК влезе в серия от гафове и все повече изглеждаше като грешния човек на грешното място и все по-малко като бъдещ канцлер. Докато се стигна до фиаското в източната провинция Тюрингия миналата седмица, което преля чашата и принуди Крамп-Каренбауер да обяви, че се оттегля от ръководството на ХДС и няма да се бори за канцлерската номинация на партията догодина.

Така играта „Кой ще наследи Ангела Меркел“се връща на първото квадратче и битката за канцлерския пост в Берлин, за определянето на бъдещата посока на най-голямата партия и изобщо на германската политика започва отново. В момента е абсолютно неясно накъде ще поеме страната. Единственото сигурно е, че в Берлин предстоят месеци на политическа самовглъбеност, в които ХДС ще си търси нов лидер и ще преосмисля стратегическата си ориентация към Европа. Което означава, че държавата, без която нищо значимо в ЕС не може да бъде решено, ще бъде погълната основно от себе си, и то точно в момент, когато поема ротационното председателство на съюза през втората половина на 2020 г.

Големи неприятности в малка Тюрингия

Сряда, 5 февруари 2020 г., вероятно ще остане като датата на най-голямото политическо земетресение в следвоенната история на Германия. В този ден вместо досегашния ляв премиер на Тюрингия изненадващо за поста беше избран Томас Кемерлих, лидер на Партията на свободните демократи (ПСД) в малката източна провинция. Това се случи с гласовете на ХДС и крайнодясната „Алтернатива за Германия“(АзГ). И така беше прекрачено табуто да не се сътрудничи с радикалната десница.

Реакциите заприиждаха като шокови вълни. В Берлин и други големи градове протестиращи скандираха антифашистки лозунги. Политици от ляво и дясно заклеймиха скачането на ХДС в легло с крайнодесните. Медиите тревожно напомниха, че възходът на Хитлер започва точно от Тюрингия и нацистите идват на власт именно защото утвърдените консерватори се опитват да ги използват, за да останат на власт. Наложи се Меркел да наруши собственото си правило да не коментира вътрешна политика, когато е в чужбина, и от Южна Африка да заяви, че случилото се в източната провинция е „непростимо“и трябва да бъде поправено.

„Събитията в Тюрингия са злополука с няколко участника - провинциално правителство, което отива на гласуване, без да си е осигурило мнозинство; АзГ, която цинично се възползва от парламентарните процедури; и

ХДС и ПСД, които се оставят да бъдат подлъгани в капана. Случилото се показва последиците от отслабването на политическия център в Германия - отслабване както откъм електорална база и брой депутати, така и откъм убедителна аргументация. Това е, от което имат отчаяна нужда ХДС и ПСД. Това е огромното предизвикателство пред следващия лидер на консерваторите“, казва пред „Капитал“проф. д-р Андреас Рьодер, преподавател по съвременна история от Университета в Майнц.

Втори дубъл на операция „Наследник“

Томас Кемерлих остана премиер само за един ден. Но трусовете от епизода в Тюрингия ще отекват още дълго. Неизбежното решение на АКК да се оттегли слага край не само на собствените й амбиции, но и на внимателно подготвените планове на Меркел за предаването на властта и това допълнително накърнява авторитета на канцлера.

В по-консервативните кръгове на ХДС новината за оттеглянето на АКК се посреща като шанс за позициониране на партията по-силно вдясно, за да спре обезличаването си и загубата на електорат, мигриращ към АзГ. Повечето от кандидатите за наследник на Меркел предлагат точно това (виж допълнителния текст). Но се чуват и предупреждения, че десният завой ще застраши евентуална коалиция със Зелените след следващите избори и ще лиши ХДС от шанс да остане в управлението. „Партията ще запази центристкия си курс. В противен случай ще загуби избиратели от Зелените и от социалдемократите, както и такива от лагера на негласуващите“, казва пред „Капитал“д-р Геро Нойгебауер, политолог от Свободния университет в Берлин.

Има и друг важен детайл - АКК предлага да остане до избирането на нов лидер на ХДС на партийната конференция през декември. „Това не звучи реалистично. Ще има силен натиск въпросът да се реши по-рано. И тъй като КрампКаренбауер намекна, че провалът й се дължи и на решението лидерския пост в партията да бъде разделен от канцелрския, никой потенциален наследник няма да толерира това да се случи отново. Което означава, че следващият лидер ще трябва да притиска Меркел да слезе от канцлерския пост - точно по време на подготовката за германското председателство на Съвета на ЕС. Нещата вече са мощно задвижени и могат изведнъж да се ускорят“, смята проф. д-р Андреас Рьодер.

Дори да не се стигне до предсрочно излизане на Меркел от властта, политическата парализа в Берлин ще се усети в Брюксел под формата на спирачки за всякакви значими инициативи в ЕС. Както предупреждава пред в. Financial Times Гунтрам Волф, директор на влиятелния тинктанк Bruegel, „очаква ни година, в която няма да се взимат никакви големи решения“.

Следващият лидер ще трябва да притиска Меркел да слезе от канцлерския пост - точно по време на подготовката за германското председателство на Съвета на ЕС. Проф. д-р Андреас Рьодер, преподавател от Университета в Майнц