Правилно лекарство, грешен подход
Макрон е на път да прокара пенсионната си реформа въпреки острата опозиция във Франция. Това обаче може да му струва следващите президентски избори. Промените са колкото необходими, толкова и неизбежни и с упорството си да наложи промените президентът по
Макрон е на път да прокара пенсионната си реформа въпреки острата опозиция във Франция
ППенсионната реформа на президента Еманюел Макрон доведе до над 60 дни на протести и стачки във Франция, включително на транспортни служители, учители, женски организации и работници в туристическия и енергийния сектор. Айфеловата кула затвори за посетители, а улиците се задръстиха от боклук заради неработещото сметопочистване.
Проучванията показват, че французите са разделени за реформата, като по-възрастните служители и младежите са против нея. В една страна с 42 различни пенсионни схеми и дълбока привързаност към статуквото не е изненадващо, че предложенията на Макрон бяха посрещнати с такъв отпор, въпреки че са крайно необходими и на практика неизбежни.
С упорството да не отстъпи на натиска президентът показва политически кураж, но грешката му е, че подходи с характерната си арогантност, вместо да се опита да разясни по-добре реформата и обстоятелствата, които я налагат. Той не направи почти нищо, за да обори популистките обвинения, че пенсионната реформа представлява „възход на неолиберализма“. И, изглежда, е пренебрегнал опасността да си понесе негативите на избори.
42 в една
Профсъюзите, подкрепящи стачките, защитават правата и облагите за работниците от държавния сектор, включително пенсиониране на 50 г. за някои. А служителите със свободни професии се борят да запазят автономните си пенсионни схеми, които регистрират излишък, след като бяха слети с други губещи програми. Планът на Макрон обединява всичките
42-е схеми за пенсиониране във Франция в единна система за всички служители от частния и държавния сектор, базирана на точки, и ще премахне специалните клаузи за някои работници. Предложенията предвиждат и въвеждане на минимална пенсия. Новата система ще влезе в сила от 2022 г. за най-младите служители и после постепенно за по-възрастните, като ще засегне само родените след 1974 г. Правителството поне засега се отказа от намеренията си да вдигне до 64 г. възрастта за получаване на пълна пенсия и вместо това се съгласи да преговаря с профсъюзите за начини за превръщането на пенсионната програма във финансово стабилна. Което в крайна сметка вероятно ще изисква повишаване на пенсионната възраст.
Сега парламентарната битка за реформата е в разгара си. За да блокират законопроекта, опозиционни депутати представиха 22 000 поправки по текста му. Документът, който вече бе одобрен от правителството и сега е внесен в ресорната парламентарна комисия, ще бъде подложен на първо гласуване в долната камара на 17 февруари, след което ще бъде изпратен в Сената. Очакванията на правителството са процесът в парламента да приключи до лятото, за да може законът да стане факт до края на годината.
Спечелването на тази битка
обаче ще изправи Макрон пред дълга война за политическото му бъдеще, в която не е сигурно дали амбициозната, но лошо обяснена и широко неодобрявана реформа ще му донесе избирателни ползи. „Пенсионният спор разкри степен на враждебност и истерия, която надскача всичко, което си спомням през двайсетте си години като кореспондент във Франция. Движението на „Жълтите жилетки“може и да залязва, но неговият дълбок антимакронизъм е силен“, пише в анализ за Politico бившият кореспондент на в. Independent в Париж Джон Личфийлд и допълва, че онези толерантни и умерени гласоподаватели, от които Макрон се нуждае, за да спечели втори мандат през 2022 г., остават решени да отстояват сегашните си пенсионни схеми. Което означава, че ако протестите срещу промените продължат и рейтингът на държавния глава се срине, той може да срещне сериозна дясноцентристка и лявоцентристка опозиция на следващите президентски избори.
Как се губят привърженици
Макрон има по-належаща грижа. Постепенно депутати напускат управляващата му партия La République en Marche преди местните избори следващия месец, когато очакванията са формацията да се представи слабо на национално ниво. В момента тя има 300 места в парламента в сравнение с 314 в началото на мандата си. Способността на правителството да прокарва закони няма да бъде затруднена, тъй като La R publique en Marche може да разчита на гласовете на партията на Франсоа Байру, а и повечето от напусналите я депутати остават привърженици на либералната програма на Макрон. Но свиването на местата й в парламента в навечерието на местния вот показва очертаващи се тенденции преди президентските избори през 2022 г. Тогава президентът вероятно ще опита да спечели подкрепата на традиционната десница и на старата левица.
Проблемът е, че „сред левите протестиращи се оформя усещането, че Макрон е неолиберален президент на богатите, което подкопава доверието на голям брой социалисти, които изоставиха своя политически лагер и дадоха поддръжката си за неговата нито лява, нито дясна формация през 2017 г., когато популярността на традиционните партии се срина“, пише Financial Times.
Колкото и деен да е на глобалната сцена, Макрон не предизвиква възторг у дома, в резултат на което е възможно да загуби през 2022 г. в полза на крайнодясната Марин льо Пен. Но голяма част от критиката към него е към стила, а не към същността на неговите политики, което кара Financial Times да обобщи, че със своя надменен подход и усещане за липса на връзка с обикновените хора „Макрон е прав за предписанията си за Франция и греши за начина, по който ги прилага“.
В момента в страната безработицата спада, а инвестициите се покачват. Но на практика излиза, че колкото повече работа върши президентът, толкова по-непопулярен става, и според много анализатори той носи характеристиките на едномандатен държавен глава. Френската икономика нарасна с 2.3% през 2017 г. и с 1.7% през 2018 г., а през 2019 г. безработицата удари десетгодишно дъно. Изненадващо свиване през четвъртото тримесечие на миналата година застопори годишния ръст на 1.3%, но от Barclays очакват това да бъде еднократен ефект и остават умерено оптимистични. И въпреки това Макрон безвъзвратно изгуби поддръжката на много французи.
Според Лионел Лоран, колумнист на Bloomberg, покриващ темите от Брюксел, причините за това са три. Първата е лична – неговото поведение на звезда, комбинирано с младежка арогантност, не се приема с овации. Втората е институционална – ако Макрон се държи като монарх, то е защото политическата система концентрира много правомощия в президентството. Третата е политическа – новобранците, запълнили редиците на партията на Макрон, демонстрираха голяма увереност в дългосрочното планиране, подценявайки движението на „Жълтите жилетки“и проваляйки се в предварителното подготвяне на обществото за пенсионната реформа.
Все пак е прекалено рано Макрон да бъде отписван, но отпорът срещу промяната, липсата на социална мобилност и привързаността към статуквото са мощни сили, които в момента са се прицелили във френския президент.
Възможно е Макрон да загуби президентския вот през 2022 г. в полза на крайнодясната Марин льо Пен.