Помощ от държавата? Не, не, мерси

KКато странен рикошет от войната на държавата срещу Васил Божков тази седмица стана ясно, че държавата ще поеме монопола върху разпространението на вестници и списания в страната. За хората, които са извън тези сюжети, причинно-следствената връзка изглежда най-малкото странна. Тя обаче е факт и е поредният епизод от дълъг, не особено весел и на моменти абсурден сериал.

Първите му епизоди започнаха преди повече от десет години, когато Делян Пеевски (тогава и неговата майка) започнаха операцията си по изкупуване на най-големите български вестници. Целта очевидно беше да се направи монопол, и то не заради някакъв бизнес интерес, а за да се убие независимата журналистика и да се контролира всеки глас. Освен вестниците беше изключително важно да се завладее и мрежата за разпространение на печатни издания, така че да се оказва влияние и на малкото, които не са директно купени. Лека-полека, фирма по фирма - къде с много добра цена, къде с малко натиск (когато държиш най-тиражните вестници, имаш силен инструмент за преговори), вестникарската дистрибуция беше овладяна. Това стана без директната помощ на държавата, но с пълното й съгласие. Комисията за защита на конкуренцията беше сезирана по въпроса и си затвори очите за проблема - всъщност откровено излъга, като каза, че няма монопол на този пазар. После дойде Lafka.

Дистрибуцията на печатни издания има два компонента - транспортната услуга и крайните точки на продажба. Ако помните, преди време имаше много „маси“за продажба на вестници - открити павилиони по спирките на градския транспорт и на други места по цялата страна. Със създаването на веригата Lafka, особено в по-малките градове, независимите вестникарски сергии бяха заменени от оранжевите „butki“и така разпространението беше напълно подчинено.

Междувременно обаче контролираните от Пеевски медии започнаха да губят тираж. Продажбата на доверие е бизнес за кратко - хората не са глупави и бързо разбират, че ги лъжат. За да се поддържат все пак някакви тиражи, цените на тези вестници и списания се държаха ниски и в този капан най-пострадала се оказа дистрибуцията на печатни издания. Ниски тиражи на ниски цени - така овладеният пазар всъщност започна да излиза скъпо на господарите му.

Тогава на сцената се появи правителството. В края на миналата година Бойко Борисов в отговор на критиките на „Репортери без граници“изненадващо каза, че „Български пощи“ще разпространяват вестници, за да има конкуренция на монопола. Започна някаква подготовка, която се очакваше да приключи през лятото.

Действието обаче започна да се развива по-бързо преди няколко седмици, когато държавата обяви тотална война на Васил Божков, част от която беше да спре „Национална лотария“. Както стана ясно, нейните талончета са били толкова съществена част от оборотите на Lafka, че тя реши да затвори павилионите си. В същото време дистрибуторската компания, която ги зарежда и разпространява всички вестници, също прекрати работата си. За да се „спаси“вестникарската дистрибуция, държавата спешно реши да поеме този бизнес (вижте подробности на стр. 42).

Благодарим за вниманието, но, честно казано, това не е добър ход. Замяната на квази частен монопол с държавен не е точно подобряване на положението. Скритата държавна субсидия (под формата на покриване на загубите на „Български пощи“) само ще изкриви още повече и без това доста слабия пазар. Ако държавата не се беше намесила, пазарът щеше да намери друго решение.

Засилването на държавата обаче не е само в тази област. През последните месеци се наблюдава серия от действия на правителството, които ритат през глезените частния бизнес, за да пуснат на негово място да тича все по-силен държавен капитализъм (вижте на стр. 11 19). Тенденция, която в дългосрочен план няма как да е особено устойчива, но през идващите вероятно години ще продължи да изкривява цялата среда за правене на бизнес.