Пощенски запис от чужбина

Паричните потоци от емигранти по света нарастват до 550 млрд. долара през 2019 г., показват предварителните сметки

ВВъпреки икономическата несигурност в развитите страни през последната година паричните преводи от емигранти и работещи в чужбина към държави с ниски и средни доходи, в които влиза и България, нарастват с 3.5% и достигат 551 млрд. долара, показват предварителни сметки на Световната банка и консултантската компания KNOMAD за 2019 г. Ако се погледне светът като цяло, сумата набъбва до 707 млрд. долара. Икономическите перспективи може да не се отразяват съществено на общия тренд, но темпът на увеличение се забавя - година по-рано той беше 7.6% за развиващия се свят.

В сметката влизат данни от 186 държави. От своя страна България е част от група от 20, където паричните преводи от емигранти намаляват през 2019 г. - с 5.1% до 2.27 млрд. долара, а компания й правят държави като Боливия, Румъния, Хърватия и Германия.

Преводите намаляват

Според предварителните сметки на Световната банка и KNOMAD паричните преводи от емигранти и командировани работници към България намаляват със 122 млн. долара през 2019 г. Според разбивката, понижението идва от най-големия донор на страната - Турция, откъдето паричните потоци намаляват от 1.1 млрд. през 2018 г. до 735 млн. долара година покъсно. За сметка на това преводите от Германия се утрояват до 563 млн. долара, а увеличение е видимо и от САЩ (158 млн.), Великобритания (131 млн.), Италия (103 млн.), Гърция (95 млн.), Белгия (64 млн.). Работещите в Испания българи, които са трети по размер на изпращаните в България пари, са превели помалко - от 255 млн. през 2018 до 211 млн. долара през 2019 г.

Предварителни сметки за изпращаните от българи пари към чужбина няма, но сумата е в пъти по-скромна - едва 221 млн. долара през 2018 г.

България обаче не може да се мери с мащабите на емигрантските пари, които получават други държави. Очаквано лидери са най-големите по население страни в света - Индия с 82.2 млрд. долара през 2019 г. и Китай със 70.3 млрд. Мащабът обаче там е друг - тези средства се равняват на съответно 2.8% и 0.5% от местния БВП, докато в България съотношението е 3.4%. На трето място в света попада Мексико с 38.7 млрд. долара, а най-големият им източник, не е изненада, са САЩ.

Инвеститори ли са емигрантите

Дискусията около емигрантските пари често залита към сравнение на сумата с тази от чуждите инвестиции в България. Действително, капиталовите вложения от чужбина са много по-малко от финансовата криза насам. Не само в България, но и по света. От друга страна, размерът на паричните преводи от емигранти се възстанови още през 2010 г. след спад през 2009 г. и оттогава расте.

Значението на чуждите инвестиции и емигрантските пари за местната икономика обаче е различно. Паричните трансфери от емигранти се използват най-често за текущо потребление - храна, сметки, наеми и покриване заеми, ремонти. Това посочва в свой анализ за ИПИ икономистът Десислава Николова, базирайки се на допитване сред емигранти в Испания, според което 72% от преведените пари в България се разходват за текущи нужди, порядко за здравни грижи, образование, покупка на имоти. „В този смисъл те имат еднократен ефект върху икономиката на приемащата ги страна“, пише тя. Емигрантските пари в по-голямата част от случаите не носят работни места, не увеличават потенциала на икономиката да расте.

„Ако трябва да обобщим, социалната функция на емигрантските пари е изключително важна – реално те работят като паралелна, частна система за социална защита. В същото време обаче, ако тези емигранти работеха за българската икономика (при положение че имаше и насрещното предлагане на работни места за тях), това би означавало, че потенциалът на икономиката би бил по-висок, а оттам – и шансът за по-бързо приближаване на местния стандарт на живот към средноевропейските нива“, пише Николова.

В България сумата намалява заради по-малко преводи от Турция.