Къде изчезна вносът

Данните за 2019 г. се оказаха непълни, но вместо НСИ да реагира навреме, остави поле за политически спекулации

З За да се разпространи едно грешно твърдение, са нужни не повече от 5 минути, но пък да се обори след това отнема много повече време. Думите са на председателя на Националния статистически институт Сергей Цветарски пред БНР.

Твърдението му е фигуративно и (иронично) явно не почива на точни данни. Но това важи и за статистиката за вноса на България през миналата година. Съмненията, че тя е невярна (има необясним спад при горивата), а оттам – и сметките за ръста на икономиката, бяха лансирани от депутата от БСП Румен Гечев. Той обвини управляващите, че са манипулирали ръста на БВП и вместо той да е един от най-високите в ЕС, може да се окаже, „че лазим по дъното“.

Проблем с числата за вноса, оказва се, има. Но по-скоро става въпрос за техническа грешка, която все още не е ясно как ще се отрази в резултата за БВП за 2019 г. Експресните оценки показваха 3.5% за последното тримесечие и по-високи нива през предходните. По-надеждните предварителни данни се очакват на 5 март. Каквито и да са те обаче, има риск никой да не им повярва - липсата на адекватна реакция от страна на институциите още в момента, в който са установили пропуск в числата за вноса, даде широко поле за политически спекулации по темата.

Изгубени в декларациите

От съвместно съобщение на Агенция „Митници“и НСИ стана ясно, че от началото на 2019 г. има нови правила за деклариране на вноса в ЕС и за определени борсови стоки, включително нефтопродукти, вече подават два вида митнически декларации опростена и допълнителна. В първите, поясняват от НСИ, се записва прогнозна стойност на вноса, а в част от тях стойност дори липсва. Затова и данните от тези декларации не са включени в базата със записи, кoито институтът тегли от системата на митниците. „За статистиката са важни окончателните данни за стойността на вноса, която се изчислява върху средномесечни борсови цени и се декларира в допълнителните декларации. По принцип допълнителната декларация се подава до около 45 дни след опростената, но в определени случаи се бави месеци, което пречи да бъде отразена в месечната и дори в тримесечната статистика“, поясняват от НСИ.

Така се оказва, че информацията за вноса за 2019 г. е непълна, статистиката цяла година не е попълвала празнотите и в момента се прави ревизия на данните за целия период. Най-големите разминавания са при данните за импорт на петрол, но вероятно ще се види и при някои цветни метали, които също са борсови стоки. Гечев говори за пропуснати 4 млрд. лв. Справка в базата на НСИ за външната търговия показва годишен спад на внесения петрол от 3 млрд. лв. (или 35.4%). В сметката не са включени данните за търговията с ЕС за декември, но вносът на нефт е основно от Ирак и Русия. В същото време износът за същия период расте (с 4.9%), а по данни от пазара вътрешното потребление на горива също е с 1-2% нагоре. Тоест не е логично да има такъв голям спад на суровината, ако има ръст на пазара на готова продукция. А и постъпленията от акциз върху горивата през миналата година леко растат спрямо 2018 г. Червена лампичка е и огромният размер на графата „Грешки и пропуски“в платежния баланс към декември - 3.345 млрд. евро. Тази сума се формира като остатъчна величина - сравняват се несигурната част (събраните данни и оценки за входящите и изходящите парични потоци в страната) със сигурната (изменението на резервните активи на БНБ) и разликата от тях се отдава на „грешки и пропуски“. В последното прессъобщение на централната банка за платежния баланс за пръв път се посочва и че предстои ревизия на данните за външната търговия за цялата 2019 г.

Растеж под въпрос

Най-голямата въпросителна сега е как този пропуск от около 4 млрд. лв. ще се отрази на сметките за ръста на икономиката през миналата година. Гечев спекулира, че вместо около 3.5% увеличението на БВП ще е наймного 1%.

„Няма как при 15% ръст на кредита, 12.5% увеличение на средните възнаграждения и безработица 3.5% да има толкова слаб реален ръст на БВП“, е мнението на Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика. Според него начинът на изчисляване на показателя включва и други данни. Това се потвърждава и от самия НСИ. От там посочват, че използват три различни метода за изчисляване на БВП и при тях се ползват различни входни данни. Както и че основният метод, който ползват, е производственият. Той се измерва „с добавената стойност, създадена при производството на стоки и услуги от единиците, резиденти на икономическата територия на страната“.

„Данни от информационната система „Външна търговия на НСИ“не се използват директно при разработването на тримесечния БВП. Източници на информация са месечна и тримесечна информация от краткосрочна бизнес статистика, статистика на платежния баланс от БНБ, статистическа информация от изследване на домакинските бюджети, от изследването на работната сила, консолидиран отчет за изпълнението на държавния бюджет и административни данни и балансови разработки“, посочват от института. А самият Цветарски още по-конкретно казва, че все още „не е известно дали и колко БВП ще бъде засегнат от тази корекция на вноса“. Но естествено каквото и число да излезе, критиците (и особено политиците) ще могат да го атакуват като манипулирано.

Така НСИ се изправя пред задачата да се бори с репутационна криза. И то не само за вътрешна употреба - Евростат вероятно също няма да е доволна от изненадващата ревизия.

НСИ се изправя пред задачата да се бори с репутационна криза.