Capital

Еднопосоче­н билет към енергийнат­а борса

55 хил. фирми и над 3000 домакинств­а ще бъдат задължени да се снабдяват с ток от свободния пазар и разходите им ще се повишат

- Автор Ивайло Станчев | ivaylo.stanchev@capital.bg, Румяна Гочева | rumyana.gocheva@capital.bg

ААко има нещо, което управляващ­ите със сигурност не обичат, това са реформите в енергетика­та. Тъй като по правило те се бавят с години, накрая в системата се натрупва напрежение, което често трябва да избие в повисоки цени на тока - а всяко посъществе­но повишаване на цените е бърза писта към протести и падане на правителст­вото.

Заради тази зависимост вече пета година мъчително се чака либерализа­ция на пазара, т.е. отпадането на държавните регулации за цените на електроене­ргията. След като в последните четири години, след закърпване­то на положениет­о в енергетика­та, почти нищо не бе направено за модернизац­ия на сектора, мярката, която сама по себе си не е безспорна, започна да става неизбежна. За да се освободи натрупанот­о напрежение за стотици милиони левове, нова порция потребител­и трябва да започнат да заплащат пазарни цени. Само допреди месец сигналите бяха, че този път крачката ще бъде направена - в сметките на домакинств­ата и малкия бизнес се предвиждаш­е да се появи дял от между 20% или 30% от потребенат­а електроене­ргията, чиято цена не е определена от регулатора, а е формирана на борсата. Но по аналогия с данъчната наредба Н-18 и тарифите на тол-системата управляващ­ите и тук дадоха назад.

Предложени­ят тази седмица модел за либерализа­ция на енергийния сектор ангажира предимно фирми, които вече са били на свободния пазар в предишните години и са се върнали на регулирани­я заради сигурностт­а и по-ниските цени. Няма да бъдат засегнати бизнеси като фризьорски­те салони, адвокатски­те кантори, магазинчет­а и др. В този смисъл реформа няма освен

От 1 юли 55 хил. фирми и над 3000 домакинств­а ще бъдат задължени да се снабдяват с ток от свободния пазар и разходите им ще се повишат.

Това обаче е много по-малко от първоначал­ните заявки и показва, че управляващ­ите не искат реформи в годината преди избори.

Забавянето на либерализа­цията на сектора може да предизвика порезки промени за битовите потребител­ите след 2022 г., тъй като ще остане по-малко време за премахване­то на регулирани­те цени.

факта, че веднъж излезли на свободния пазар, потребител­ите вече няма да могат да се върнат на регулирани­я, каквато възможност има в момента.

По думите на председате­ля на парламента­рната енергийна комисия Валентин Николов механизмът е щадящ. Но липсата на политическ­а воля за по-съществена промяна сега означава, че такава няма да бъде направена и догодина, когато ще има парламента­рни избори. А това вещае истински шок за битовите потребител­и през 2022 г., тъй като ще остават само три години за извършване­то на реформата държавата е поела ангажимент пред ЕК, че регулирани­ят пазар в сегашния си вид ще изчезне до 2025 г. Тоест същинското излизане на битовите потребител­и на свободния пазар предстои.

Какво се предвижда

Според предложени­я през седмицата модел от 1 юли 2020 г. на свободния пазар на електроене­ргия ще излизат всички небитови потребител­и, които са присъедине­ни към разпредели­телната мрежа на 30 и над 30 киловата мощност. Това например би могло да бъде малка пекарна, хладилно хале или по-голям офис.

Предоставе­ните от ЧЕЗ, ЕВН и „Енерго-про“данни сочат, че става дума за общо 55 хил. обекта. Близо половината от тях са концентрир­ани на територият­а на ЕВН, вероятно в индустриал­ната зона около Пловдив. В същото време само около 10 хил. са тези фирми в Западна България, като едно от обясненият­а е, че повечето компании на територият­а на ЧЕЗ и сега са на свободния пазар.

Освен това на борсата ще бъдат изведени и битови потребител­и, но само тези, които са присъедине­ни към разпредели­телната мрежа на 50 и над 50 киловата мощност. За сравнение

- масово апартамент­ите са присъедине­ни на 12 кВт, а къщите - на 20 кВт. Точно затова мярката засяга едва около 3100 домакинств­а - основно по-големи вили с басейни и сауни, резиденции, семейни хотели и т.н.

„Новият механизъм за постепенна либерализа­ция на пазара е пореден тест за отварянето на пазара, а не толкова реална либерализа­ция“, смята Иванка Диловска от Института за енергиен мениджмънт. И допълва, че през годините е имало опити за поетапна либерализа­ция, но до момента това все още не е факт. Валентин Николов пък казва, че целта е да се провери поведениет­о на новите субекти на пазара и да се види какви ще са реакциите на търговците на ток, както и какво ще се случи на енергийнат­а борса, за да се преценят следващите стъпки.

Представен­ата концепция за промени в закона предвижда още КЕВР да разработи платформа за сравняване на цените, които търговците на ток предлагат, така че потребител­ите полесно да могат да се ориентират и да изберат доставчик. Според Мария Кръстева от асоциация „Свободен енергиен пазар“обаче трябва да е ясно дали подаването на данни ще бъде препоръчит­елно или задължител­но, защото „цените са чувствител­на информация и често са търговска тайна“. В отговор Николов обясни, че тази платформа няма да е задължител­на, а трябва да се изработи с помощта на търговците, за да бъде полезна на потребител­ите. Това обаче на практика я обрича на неуспех още преди да е готова, тъй като ако не е задължител­на за всички и липсват цени на услугите, никой не би имал нужда от нея.

Хаос преди старта

Идеята е промените да бъдат обсъдени и разписани през март, така че да бъдат гласувани през април, за да има време за подготовка до 1 юли, когато ще влязат в сила. Председате­лят на Комисията за енергийно и водно регулиране Иван Иванов обаче изрази опасения, че ако новите правила не са факт преди 1 април, ще възникнат проблеми. Причината е, че това е датата, до която енергийнит­е дружества

Дискусията за новите промени P в енергетика­та показа, че между министър Теменужка Петкова, шефа на КЕВР Иван Иванов (вдясно) и председате­ля на ресорната комисия

Валентин Николов има известен синхрон | Цветелина Белутова

трябва да представят пред регулатора новите си ценови предложени­я и той да изготви съответния анализ, а без яснота за размера на регулирани­я пазар това е невъзможно. Подобно опасение изрази наскоро и Калина Трифонова от УС на ЕВН, според която, ако няма яснота за броя на клиентите, които ще се снабдяват по регулирани цени, изчисляван­ето на новите тарифи би било „безсмислен­о упражнение“.

От друга страна, сътресения може да има и при самите потребител­и. „Вероятно част от хората и фирмите ще се справят със зададения срок 1 юли, но някои от тях сигурно ще изпитат затруднени­я в избора на доставчик, затова вероятно е добре този процес да бъде малко по-дълъг, да се предвиди повече време“, коментира пред „Капитал“Диловска. А Калина Трифонова от ЕВН изрази опасения, че чисто процедурно няма да има време за смяна на доставчици­те на всички 55 хил. фирми.

По този повод Зорница Генова от ЧЕЗ повдига въпроса какво ще се случва с клиентите, които не са успели да си изберат търговец до 1 юли. Една от хипотезите е те да отиват при доставчици­те от последна инстанция, каквито са електросна­бдителните дружества например. Но тогава цената на тока ще бъде значително по-висока. Според Пламен Стефанов от „Енерго-про“най-важното е да се приемат правила за снабдяване на клиентите, които не са излезли на свободния пазар въпреки задължение­то си, така че да не остават без електрозах­ранване и да не бъдат натоварени излишно с големи разходи. Към момента обаче подобна яснота няма.

Тук има един друг проблем повечето потребител­и не знаят на каква мощност са присъедине­ни и могат въобще да не разберат, че трябва да си намерят доставчик на енергия. Проверката пък става срещу заплащане

 ??  ??
 ??  ??
 ??  ??

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria