Каква е връзка с ТЕЦ „Марицаизток 2“
При представянето на пакета промени в Закона за енергетиката в презентацията на председателя на енергийната комисия Валентин Николов бе обявено, че за одобряването на механизъм за капацитет, който ще позволи държавна подкрепа за въглищните ТЕЦ като „Марица-изток 2“, е необходимо да има разработен и представен в ЕК план за последваща либерали за ц и яна елек т р о енергийния пазар. В този смисъл се появи съмнението, че с извеждането на новата група потребители на свободния пазар се бърза именно заради това условие от Брюксел.
Според Таско Ерменков от БСП това обвързване е наложено, тъй като правителството е закъсняло с подаването на апликационната форма за механизма за капацитети. „Излизането на свободния пазар трябва да е правна възможност за потребителите, а не задължение. Но сега поради натиска и бързането говорим за задължение“, казва той и посочи, че единственото нещо, което може да се постигне с така предложените промени, е да се покаже на ЕК, че работим по либерализацията. В отговор енергийният министър Теменужка Петкова заяви, че либерализацията не се прави заради механизма за капацитет, а е дългосрочна цел, чието постигане се е забавило. „Не сме закъснели с въвеждането на този капацитет. Кандидатствали сме според възможностите, които ЕС дава, в момента са в ход разговори, поели сме определени ангажименти, така както са поели всички останали страни членки, тъй като това е държавна помощ, която се предоставя на въглищните централи“, каза още Петкова, като по-късно обясни, че въпросните ангажименти са свързани с „премахването на регулаторни несъвършенства“.
на такса. Точно затова бившият омбудсман и настоящ лидер на гражданското движение „Изправи се.БГ“Мая Манолова е на мнение, че излизането на битовите потребители на свободния пазар трябва да става според потреблението им, а не според мощност, на която са присъединени. Според нея всеки може да направи справка колко енергия е потребил през предходната година и така по-лесно ще се ориентират. Засега обаче няма изгледи предложението да бъде обсъдено в парламента.
Ще има ли ток на борсата
„Добре, ще ги изкараме на свободния пазар тези потребители, но откъде ще се осигури допълнителната енергия за тях“, попита депутатът от БСП Таско Ерменков. И сега се случва в борсовия сегмент „Ден напред“търсенето да превишава предлагането, което на свой ред води до повишаване на цените и факта, че от началото на 2020 г. България има втората най-висока стойност на електроенергията в Европа. А допълнително повишаване на търсенето без насрещно предлагане може да има пагубен ефект върху целия сектор.
„Наред с излизането на потребителите на борсата трябва да се освободят достатъчни количества електроенергия от обществения доставчик, които да покрият увеличеното търсене на борсата. Ако се планира добре и се осигури достатъчна ликвидност, не следва да има сътресения“, смята Соня Кадиева от асоциацията „Свободен енергиен пазар“.
Зад исканията за „повече ток“обаче прозират искания за „повече евтин ток“. А това няма как да се случи с либерализацията на пазара. След като търсене от 200 мВт мощност се изтегли от регулирания пазар, то логично трябва да прелее на свободния, тъй като двата пазара са като скачени съдове. Проблемът е, че никой не може да накара производителите да продават под себестойност на свободния пазар, дори държавната ТЕЦ „Марица-изток 2“. Ефектът от разрастването на свободния пазар ще бъде ръст на цените, тъй като допълнителното търсене няма как да бъде покрито за сметка на евтини доставчици на енергия. Всеки допълнителен мегаватчас ще трябва да се подсигури от все по-скъпи и по-скъпи производители, което при настоящата схема на свободния пазар естествено ще вдигне и цените като цяло.
Директорът на Българския енергиен холдинг Жаклен Коен, чиито дъщерни дружества НЕК, АЕЦ „Козлодуй“и ТЕЦ „Марица-изток 2“осигуряват 50 процента от тока за борсата, смята, че няма да има проблеми, тъй като през есента предстои обединението на българския и румънския пазар „Ден напред“, а в началото на 2021 г. и с гръцкия, с което нарастват възможностите за осигуряване на енергия.
Вариант е енергията да бъде осигурена от държавната ТЕЦ „Марица-изток 2“, която на практика и сега произвежда същото количество електрое
НЕК вече има успешни сделки за купуване на нощна електроенергия от Австрия и Германия, за която всъщност продавачите си плащат, за да се пласира на пазара, тъй като имат излишъци. Жаклен Коен, директор на БЕХ
нергия (около 2 млн. мВтч на година) за тези потребители на регулирания пазар. Но това може и да не се случи, тъй като борсовите цени невинаги устройват централата и тя предпочита да не работи, вместо да продава на загуба. Тук едно от предложенията на бизнеса е държавният ТЕЦ да участва на борсата дори когато цената покрива само променливите разходи (тези за въглища, въглеродни квоти и консумативи), които са около 93 лв./мВтч. По този начин ще се намалят загубите от отчитаните условно постоянни разходи, които така или иначе се начисляват, дори ТЕЦ-ът да не работи - заплати, осигуровки, издръжка и т.н. Това обаче е сложно от техническа гледна точка - блоковете на централата могат да работят на минимум 60% от мощността си. Тоест, ако на пазара се отвори нужда за 20 мегавата и ако вече включените блокове на „Марица-изток 2“работят на макс, централата няма техническа възможност да завърти нова турбина.
Новата сметка за ток
Основният въпрос около предстоящата реформа е как това ще се отрази на разходите на потребителите. Категоричен отговор обаче няма. По принцип либерализацията на пазара
на електроенергия предполага свободно договаряне на цени и условия на доставка (плащане, срок на договори и др.). В развитите пазари този вид услуга може например да се предложи и с предплащане на определено количество електроенергия, подобно на предплатените SIM карти при мобилните услуги, но по информация на „Капитал“от източници от пазара преобладаващата част от сключените договори у нас към момента са едногодишни, като започват да навлизат и тримесечни такива.
Все още има договори с фиксирана тарифа, но поради липсата на предлагане на дългосрочни продукти на борсата, които да обезпечат необходимите количества на търговците по фиксирана цена, все повече споразумения за доставка на ток са индексирани към сегмента „Ден напред“плюс добавка за услугата на търговеца. „Това важи с особена сила за по-големите консуматори, но при по-малките потребители най-вероятно търговците ще предпочетат да оптимизират работата си, като предлагат фиксирана цена за доставка, вместо всеки месец да изчисляват фактурата“, каза за „Капитал“един от търговците на ток.
Ако днес трябва да се сключи договор с новите потребители на свободния пазар, цените им ще се движат между 120 и 130 лв. за мегават в зависимост от профила им на консумация. За сравнение - сега цената, на която НЕК продава енергията за регулирания пазар, е малко под 90 лв./мВтч. Това обаче е цената само на активната електрическа енергия. След нея и в двата случая идват разходи по цена „Задължение към обществото“(почти 20 лв./мВтч), акциз (2 лв./мВтч), ДДС и мрежови разходи, които са регулаторно определени от КЕВР.