„Котка в стената“

Изчезващата милост към другия

ППолитически филм със сърце е игралният дебют на авторския тандем Мина Милева и Весела Казакова. Милева е базирана в Лондон почти 20 години, случаят с изгубените котка и толерантност в етнически шарената сграда в южния квартал Пекъм е преживяла лично. Казакова е знаково актьорско лице на новото българско кино („Мила от Марс“), двете заедно направиха безкомпромисните документи „Чичо Тони, тримата глупаци и ДС“и „Звярът е още жив“. „Котка в стената“е също толкова безкомпромисен и с емоционалната сила на репортаж от мястото на събитието.

Ирина (Ирина Атанасова) е самотна майка с диплома на архитект от България. С достойнство и воля отказва да живее на помощи, работи в бар, докато нощем готви поредния отхвърлен проект. Има собствено жилище в общинска сграда, приличаща на презокеански кораб. Мултикултурен „Титаник“, населен с работници, бедна средна класа, наркомани и заварени тъмнокожи емигранти. Сградата е действащо лице. Ирина е с малък впечатлителен син, който обича животни, и наскоро пристигнал брат (Ангел Генов), историк и безработен учител, който си играе с него през деня. Приютяват изоставена на студа котка. Тя се оказва на семейство, което знае как да мрази.

Общината започва абсурден и безсмислен ремонт, за да изтръска пари от собствениците. Тези на помощи не плащат нищо. Ирина е избягала от „мафиоти и връзкари“, за да срещне бюрократично бездушие. Повежда обречена битка, самата тя като котка сред стените от ксенофобия и неспособност за вслушване в другия. Толкова отдавна не е рисувала, толкова отдавна не е „хранила душата си“.

Филмът е честен, с атмосфера на безизходност (зад камерата Димитър Костов) и музика (Анди Каутън) в ритъма на сърцето. Отказът от игрална „разкрасеност“на места е за сметка на драмата и зрителското въвличане. Разказът е жертван заради наблюдението и посланието. Човекът не е остров. Но Англия е. Още от същото: „Капернаум“.