БЕХ – машина за покриване на загуби

Когато в началото на 2016 г. стана ясно, че Европейската комисия настоява за радикално преструктуриране на Българския енергиен холдинг (БЕХ) и най-вече двете му дъщерни дружества „Булгартрансгаз“и „Булгаргаз“, премиерът Бойко Борисов зае героична поза и заяви: „Това ще е тежък политически удар срещу България и недопустимо за нас, каквито и пари да ни санкционират.“Причината беше разследването на ЕК „БЕХ газ“, възбудено от „Овергаз“по случая с отказа на държавната компания да допуска други доставчици до мрежата си. Брюксел разследва случая бавно и спокойно, като Генерална дирекция „Конкуренция“явно е искала ситуацията да се уреди на българска почва. Това обаче не се случи, нещо повече - в края на 2015 г. „Газпром“прекрати доставките за дъщерното си дружество „Овергаз“, като остана усещането, че „Булгартрансгаз“и „Булгаргаз“бяха част от плана.

Всичко това накара ЕК да вземе по-кардинални мерки. Според самия премиер Брюксел е искал България да продаде газопреносната си мрежа на външна фирма, заради което той е застанал на патриотичната си позиция. Комисарят по конкуренцията през 2018 г. Маргрете Вестагер отрече да имало такова искане. Но в резултат на отказа на българското правителство да се съобрази с препоръките на комисията „Булгартрансгаз“и „Булгаргаз“бяха глобени със 77 млн. евро. И вместо България да спечели, продавайки дял в газопреносното дружество, всъщност инкасира загуба.

Този случай е показателен за начина, по който държавата използва собствените си активи. Причината за отказа от преструктуриране на „Булгартрансгаз“е желанието на правителството на Борисов на всяка цена да построи българската отсечка на руския газопровод „Турски поток“. Ако в дружеството беше влязъл частен акционер или независим оператор управляваше мрежата, газовият оператор едва ли щеше да се хвърли с главата напред в проект, което всъщност намалява печалбата му в средносрочен план. Частен акционер от голяма европейска фирма със сигурност би помогнал за по-добро водене на преговорите с „Газпром“или пък за по-добро управление на обществените поръчки, така че строежите да бъдат по-евтини.

Това е и причината БЕХ никога да не излезе на борсата, както се предлагаше още през 2010 г. от икономическия екип на ГЕРБ. Частни акционери в холдинга или дъщерните му дружества щяха да охлаждат неразумни или направо безсмислени инвестиции. Вместо това ГЕРБ остави БЕХ да се превърне основно в средство за прехвърляне на пари от печелившите му дружества към губещите като НЕК и столичната топлофикация, а в по-ново време - ТЕЦ „Марица-изток 2“. Тоест в машина за покриване на загуби.