ПРИВАТИЗАЦИЯТА, ДОБРА ИЛИ ЛОША

Приватизацията, макар и с лош имидж в масовите среди, беше единственият вариант за освобождаване на икономиката от натрупаните в държавния сектор загуби, за привличане на чужд капитал и свежи инвестиции, за развитие на индустрията и услугите, а оттам и на доходите. Социалистическата индустрия работеше неефективно, със стари технологии и в тежка зависимост от ресурси, които при пазарни условия нямаше как да останат субсидирани - в резултат крайната продукция се оказваше неконкурентна.

България всъщност се забави твърде дълго с преструктурирането на губещия държавен сектор. Факт е, че процесът беше белязан както от недостига на компетентност при различните правителства, така и от корупция. За разлика от централноевропейските държави, където търсенето на инвеститори започна бързо, докато технологиите все още бяха по-адекватни и задълженията по-малки, тук за 10 години голяма част от държавните фирми се оказаха декапитализирани, с нетна отрицателна стойност. Някои от системните предприятия като „Кремиковци“и авиокомпания „Балкан“се оказаха в ръцете на нестратегически инвеститори, които допълнително ги декапитализираха вместо да ги оздравят.

Масовата приватизация, извършена в неразвита пазарна екосистема и при слаб регулатор на капиталовия пазар, доведе до преразпределяне на стойността от дребните акционери към приватизационните фондове.

По-късно се случваха сделки, с които буквално се подаряваха активи - като тази за Пловдивския панаир, или се прогонваха конкурентни купувачи като при „Булгартабак“.

Всичко това, в съчетание с неспиралата пропаганда срещу процеса като цяло доведе негативните обществени оценки.

Въпреки това освобождаването на фалиралата българска държава от загубите на декапитализираните фирми и банки беше условие на международните кредитори и направи възможна макроикономическата стабилизация след 1997 г. А голяма част от приватизираните активи бяха върнати към стопанския оборот и започнаха да генерират доходи и печалби. Стотици предприятия са пораснали в пъти като бизнес и ако големите провали се помнят, редно е да се знаят и успешните истории като МДК - Пирдоп, „Соди“- Девня, КЦМ, фармации, ботевградския завод за електроника и т.н.

Ако днес се погледнат стоте най-големи компании в България, четвърт от тях са наследници на държавни фирми. Около оцелелите са се развили цели нови екосистеми от поддоставчици, транспортни фирми, търговци... Накратко икономическото ядро на България е частно и конкурентно, създава добавена стойност, заетост и доходи. Това беше смисълът от приватизацията.