Полша обърква миграцията по чисто европейски начин
Поляците повтарят грешката на Германия, преструвайки се, че имигрантите ще се върнат вкъщи
За да си представите как имиграцията променя Полша, насочете се към Hala Koszyki – пространство във Варшава, включващо ресторанти, продажба на хранителни продукти и улична храна и провеждане на културни събития. Вземете Uber и е много вероятно шофьорът да е от Беларус. Вътре украински сервитьори и готвачи предлагат суши и тапас. Навън, възседнали своите скутери, доставчици на храна за вкъщи от Индия и други държави в Южна Азия чакат да вземат поръчката на всеки варшавец, който е решил да яде у дома.
Полша – една от най-хомогенните страни в ЕС, се превръща в държава на имигранти. Тя е приела повече работници извън ЕС през 2018 г. в сравнение с всяка друга страна – почти пет пъти повече от Германия, и вероятно е повторила това и през 2019 г. Близо 2 млн. украинци са пристигнали от 2014 г. насам, отблъснати от забавената си национална икономика и войната на изток и привлечени от по-високите заплати в Полша. Те не са единствени. През последните три години 36 000 непалци, 20 000 индийци и 18 000 бангладешци са се преместили в Полша. Това е голяма промяна – Полша със своите 38 млн. жители е имала само 100 000 чужденци през 2011 г. Миграцията се възприема за политическа разделителна линия в ЕС с един отворен запад срещу един затворен изток. И все пак Полша тихомълком
започва да прилича повече на страните в Западна Европа.
За съжаление Полша се държи по един прекалено европейски начин. Западна Европа се обърна към имиграцията по време на следвоенния икономически бум. Безработицата се понижи от около 8% през 30-те години на миналия век до 3% през 50-те и 1.5% в началото на 60-те, което доведе до недостиг на работна ръка. Сега Полша се радва на подобен икономически подем. Безработицата, която достигна 20% преди присъединяването към ЕС през 2004 г., днес е малко над 3%. Изправена пред същия проблем, полската управляваща националистическа партия „Право и справедливост” без излишен шум достигна до същото решение – имиграцията. Правителствата могат да наблюдават грешките на другите преди тях и да ги избягват. Що се отнася до имиграцията, Западна Европа предлага много уроци. Но Варшава, изглежда, ги игнорира и ентусиазирано повтаря грешките на другите страни.
Първата грешка е вярването, че временните работници ще останат временно. Гражданите на Украйна, Беларус и някои други бивши съветски държави могат да работят до шест месеца в Полша без виза. Полските власти нехайно говорят за украинците, които работят на „сивия пазар” и не плащат социални осигуровки. Сложните въпроси, като например как да се интегрират новодошлите, биват пренебрегвани. Защо да мислиш за такива неща, като имигрантите скоро ще се върнат вкъщи? Подобна схема за „гостуващи работници” е изпробвана и преди. Германия прие около 2 млн. от тях от 50те до 70-те години на миналия век. Когато мнозина останаха за постоянно, правителството реши да не ги гони. Бившият канцлер социалдемократ Вили Бранд заяви, че това би било „безотговорно, нечовешко и напълно против икономиката”. Полската управляваща партия би имала по-малко скрупули относно депортацията, но нейните лидери могат да бъдат възпрeни от разходите и от щетите за икономиката.
Друга грешка е предположението, че тъй като, без да се смятат украинците, мигрантите са относително малко, те няма да бъдат забелязани от полските гласоподаватели. Малкият брой може да има голямо отражение. През 2019 г. Полша е дала дългосрочни визи на около 24 000 души от Непал, Индия и Бангладеш по данни на Полския икономически институт. За сравнение, Великобритания е приемала по 16 000 мигранти от Карибите на година през 50-те. С население от 52 млн. души по онова време страната не е била наводнена. Но това е било достатъчно, за да доведе до зараждането на расистки политики. През 1955 г. Уинстън Чърчил предлага като изборен слоган „Да запазим Англия бяла”.
Някои полски представители на властта смятат, че не трябва да се притесняват относно интеграцията, защото украинците културно са много близко до поляците. Те изглеждат по същия начин, предимно християни са и говорят подобен език. Но приликите не са достатъчна броня срещу предразсъдъците. Белите християни, луди по футбола и по бирата, не са били рядкост във Великобритания преди пристигането на стотици хиляди поляци. И все пак настроенията срещу имиграцията от Източна Европа стимулираха подкрепата за Brexit, който преобърна британската политика. Крайнодясната полска партия „Конфедерация” се бори срещу чуждестранните работници, като нейните депутати твърдят, че националната „чистота” е по-важна от икономическия напредък. Засега интересът не е голям – митинг против украинците, организиран от друга партия през 2018 г., привлече едва 10 души. Но поляците не са изпитвали рецесия от почти едно поколение и никой не знае какво може да стане, ако икономиката се забави.
Във всеки случай Полша може и да не може да разчита на прилива на украински работници още дълго. Подобряващата се украинска икономика и разхлабените германски имиграционни правила, които влизат в сила през март, може да накарат младежите в Харков да отидат другаде. Бизнесът вече гледа по-надалеч, за да запуши дупките. Полската агенция „Набиране на служители” отваря офис в Сингапур, за да търси работници от Азия. Тези поляци, които са против чужденците, не се мотаят в модни заведения в центъра на Варшава. Но пристигането например на 150 непалски или индонезийски работници във фабрика в малко градче в Източна Полша може да привлече вниманието. А бързата етническа промяна може да разстрои вътрешната политика, както откриха традиционните партии в Западна Европа.
Шумни популисти, тихи глобалисти
Най-типичната европейска черта на полското правителство, когато става въпрос за имиграцията, е неговото нежелание да обсъжда темата. Може би това е, защото управляващите са полицемерни от другите. „Право и справедливост” е една от найнелибералните управляващи партии в Европа, а има една от най-либералните миграционни политики. Това е като мръсна тайна. Когато един министър призна, че имиграцията е необходима за доброто представяне на полската икономика, той беше уволнен. Както своите съседи от Западна Европа, полското правителство избира комбинация от наивност, измама и надежда, че нещата сами ще се подредят. Може би това просто е европейският начин. Но е малко вероятно да проработи.
Близо 2 млн. украинци са пристигнали в Полша от 2014 г. насам.