Капка Тодорова

Капка Тодорова е от журналистите, които успяват да си изковат име независимо от или въпреки медията, в която работят. Отразявала е военните конфликти в Ирак и Македония, правила е репортажи от Палестинската автономия, Израел, Сирия, Йордания, Ливан и Косово. Кореспондент в Германия от 2005 г. досега. От есента на

2019 г. Капка Тодорова е част от екипа на „Клуб Z“.

И още - майка, феминистка, берлинчанка, майстор на мусаката, домошар. С тънко чувство за хумор и самоирония, с остър нюх към гротеската, маскирана като българска реалност, която редовно осмива във фейлетони, подписани с псевдонима

Лола Монтескьо и превеждани на френски, немски, полски и румънски. Автор на две книги с фейлетони и на един от първите български аудиосериали, “Гълъбова кръв”, създаден за платформата Storytel.

Като какъв човек се определяте?

Сериозен.

Нещото, в което вярвате абсолютно?

В семейството, в закона за гравитацията и в това, че днешните деца ще са по-умни и добри възрастни от нас.

Любимият ви момент от деня?

Мързеливият: когато денят е приключил успешно и с чиста съвест полегна на диванчето.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?

Харесвам работата си. Но журналистиката днес като цяло е предизвикателство - за съжаление почти не останаха медии, в които да има нужда от реална, истинска журналистическа работа. Само през последните месеци бяха уволнени и отстранени дузина от най-известните имена в професията. Хората казват: „Ами нормално е в днешно време да си сменяш работата, какво толкова, че шефът им си пази интересите?“Но журналистическата работа не е просто бизнес, тя защитава и отговаря на интересите на цялото общество. Поне така би трябвало да е. Един добър журналист се изгражда с години. И десет неопитни колеги не могат да заменят колеги като Миролюба Бенатова или Генка Шикерова например. Журналистиката също така е професия, в която новите поколения се учат от старите – поне така би трябвало да бъде. Но стари поколения почти не остават, има едно текучество на млади, бързо прелитащи от медия на медия и микрофон на микрофон журналисти, които бързо се ориентират към пиара, шоуто, политиката – все области, които не са журналистика.

Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?

Както и на начинаещ журналист. Трябва да кажа на хората какво, къде, кога, как и най-вече защо се е случило нещо.

Как си почивате?

С писане. Ако не пиша новини, пиша фейлетони, наскоро написах и първия си аудиосериал, любовно-криминален, който ме представя в напълно нова светлина.

Какво ви зарежда?

Разходките, общуването със сина ми, хубавите филми, пътуванията.

Какво ви разсмива?

Правителството ни. Мога да се смея от сутрин до вечер на това, което казват и правят – толкова е глупаво и престъпно, а минава всеки път.

Какво ви натъжава?

Правителството ни. Мога да плача от сутрин до вечер на това, което казват и правят – толкова е глупаво и престъпно, а минава всеки път.

Какво ви вбесява?

Ще се потретя.

Личност, на която се възхищавате?

Майка ми.

Кое свое качество харесвате най-много?

Имам чудесно чувство за хумор. Също така то е и много изискано и често се разбирам само аз.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?

Бих искала да съм малко пониска, малко по-млада, малко по-слаба и световен мир. Заменям изброеното и за добра сума пари, с която да замина на някой остров и по цял ден да се излежавам на плажа.

Каква суперсила бихте искали да притежавате?

Бих искала да имам няколко паралелни живота, в които, докато в единия пиша блестящите си текстове за „Клуб Z“, в другия си доглеждам сериала, полегнала на диванчето, а в третия – аз съм автор на сериала, който милиарди зрители по милиарди диванчета искат да си догледат.

Последният подарък, който направихте/получихте?

Два дни във Велинград със семейството ми и планирани още пет с тях през лятото.

Три места в интернет, които посещавате най-често?

„Клуб Z“, фейсбук, банковата ми сметка.

Къде бихте искали да живеете?

Продължавам да държа на мечтата си за паралелните животи и искам да живея едновременно в София и в Берлин.

Коя е последната книга, която прочетохте?

„Обслужвал съм английския крал“на Бохумил Храбал.

Най-интересното място, на което сте били?

Багдад, Бейрут, Дамаск, Палестина, Велинград, Самоков и Гълъбинци.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?

Прави каквото трябва, да става каквото ще. Засега работи.