„Плодът на познанието“
Събрали се Фройд и Флис и решили да оправят мензиса на една жена чрез операция на носа й. Звучи като началото на виц, но е истински случай, след който жената, Ема Екщайн, продължила да страда от течението си, но с обезобразено лице. Тя и Флис потънали в забвение, а Фройд останал да ни завещае теорията за „завистта към пениса“. Човек прочее или има пенис, или няма, а който нещо няма – ламти за него... Добре де, ами ако обърнем нещата така: човек или има вулва, или няма?
Точно това прави комиксът „Плодът на познанието“(2014) на шведската карикатуристка, писателка и радиоводеща Лив Стрьомквист (р. 1978), който „Жанет 45“издаде на 14 февруари - преобръща някои джендър дадености и излага на показ белите им конци и двойни дъна. „Причината, поради която исках да напиша тази книга, беше, че си спомних колко се срамувах от тялото си като тийнейджърка.“В близо 150 страници с рисунки, схеми, снимки и думи авторката прави портрет на вулвата – онази част от женската анатомия, чрез която жената най-често е била занулявана през вековете. Пътешествието започва със „седем мъже, проявили нездрав интерес“и минава през рапа, религията, рекламата, фолклора, менструацията, Космоса... Това, че голяма част от приведените
факти са стъписващи, е проблем на историята, не на разказвачката, която е илюстрирала забавно и без компромиси, че гнусно може да е насилието, злоупотребата с чуждата воля, дамгосването на идиотски принцип, но не и някоя част от тялото в естествените си прояви. Жената не е допълнение към мъжа, напомня Стрьомквист, не е обратното на мъж, сянка на мъж и какво ли още не, което непременно включва мъжа за сметка на собствената й действителност.
„Разликата между жената и мъжа е обусловена от средата – е казала Рита Леви-Монталчини, която въпреки масивите от непукизъм и фашизъм по пътя си успя да стане Нобелов лауреат по медицина и да изживее 103 славни години. Мозъчният капитал е еднакъв, но в течение на историята в единия случай е бил репресиран, а в другия – окуражаван. Това се случва и с цели народи и винаги е културно явление.“Дотук нобелистите са общо 950, от които само 53 жени, та за баланс ще цитирам още една, Олга Токарчук, с реплика на героинята й от „Карай плуга си през костите на мъртвите“: „На хората трябва да се казва какво да мислят. Иначе ще го направи някой друг...“
„Плодът на познанието“в блестящия превод на Анелия Петрунова и грижовната обработка на Кирил Златков (изписал ръчно всяка буква на български) предлага не какво да мислим, а да се замислим. Не сочи правилния лагер, а защо ако някой държи да разделя на лагери, вероятно лъже. Стрьомквист „проповядва“не мъжемразство, а човеколюбие и вместо да ремонтира стари йерархии, в които някой трябва да е отдолу, отваря място за варианти, в които да няма унижени и изключени по условие. Книгата е великолепен източник на информация и спокойствие и засяга всеки, роден от жена – неслучайно на немски и френски заглавието й е „Произходът на света“като прочутата картина на Гюстав Курбе.