Празните стаи на втория епизод от кризата
“Туристите вън!“- с този лозунг много хора в Барселона, Венеция или Дубровник последните две години протестираха срещу масовото превземане на градовете им. Сега тези протести са добра илюстрация на предупреждението „Внимавай какво си пожелаваш“- улиците, хотелите, магазините и плажовете са напълно празни и ако това се промени до края на годината, ще бъде съвсем малко. Туристи няма, но съответно няма и пари. Градовете и държавите, чиято икономика зависи силно от туризма, ще са сред най-засегнатите от втората част на COVID кризата. Испания, Италия, Гърция и Хърватия се стягат за тежка година.
В България едва ли някой си е пожелавал по-малко туристи, но ударът по летния сезон също ще се усети доста сериозно. Или по-точно казано - вече се усеща. Обикновено по това време - в началото на юни, всички хотели покрай морето вече са отворени, чартърите започват да кацат в Бургас и Варна и първите големи групи британски туристи пълнят баровете в Слънчев бряг. Почти нищо от това не се е случило. Голяма част от хотелите са затворени, летищата са празни, а баровете - пусти. И вероятно това ще се запази поне още месец, до началото на юли. Надеждите са, че тогава епидемиите в различните страни ще са дотолкова утихнали, че правителствата ще разрешат пътуванията в чужбина.
Амбициите на българския туристически бизнес за тази година не са особено големи. Както ще видите на стр. 11-22, хората в него се надяват на най-много два месеца сезон, през който да достигнат около 20% от капацитета си през миналата година. Ако имат 50, ще са герои, ама надали. Това на пръв поглед изглежда малко, но сравнено с перспективата отпреди месец пълен провал на сезона, всъщност е добра прогноза.
Има една част от черноморското крайбрежие, където хората със сигурност нямат нищо против изчезналите туристи. Полуостровът на Доган - носът до Бургас, където почетният лидер на ДПС има лятна резиденция, от години е абсолютно затворен за хората. Лека-полека - парцел по парцел, по всички възможни начини, с помощта на няколко различни държавни институции, районът около летните сараи се превръща в символ на превзетата държава. По принцип всички трябва да имат достъп до морския бряг, само не и там. По принцип нищо не може да се строи толкова близо до морето, но не и там. Новото сега е, че Общинският съвет в Бургас по изрично настояване на кмета Димитър Николов е прехвърлил общинските пътища в района на сараите на близка до Доган фирма. В замяна са получени парцели около оградата на нефтената база на „Лукойл“, тъй като това е важно за „националната сигурност“. Бургаският общински съвет е поредният държавен орган, който прави така, че спокойствието на Ахмед Доган през лятото да бъде пълно. (Вижте още на стр. 26)
Първият сюжет - този за кризата в туризма, има и положителен прочит. В момента се сещаме за него, защото първият епизод на корона драмата върви към приключване. Заразените намаляват в цяла Европа и сега фокусът се премества към това как ще се случи възстановяването на икономиките. Историята за анклава на Ахмед Доган до Бургас обаче показва и защо специално на българската ще е по-трудно да излезе от ковид нокдауна - епидемията ще премине, но старите проблеми ще продължават да спъват всички. Почти всички.