Самотната смърт на Хонконг
ВВъзползвайки се от улисването на света с пандемията от COVID-19, чрез нови драконовски закони за сигурност на града китайският президент Си Цзипин всъщност анулира споразумението, което уреждаше отношенията между Китай и Хонконг в продължение на почти четвърт век. То все още може да бъде спасено. В Съвместната декларация от 1984 г. за бъдещото предаване на града от Обединеното кралство на Китай беше обещано, че то ще протече по формулата на тогавашния китайски лидер Дън Сяопин - „една страна, две системи“. Въпреки че този модел вероятно е бил замислен с едно наум за Тайван, той помогна да се избегне плетеницата от морални и политически проблеми, свързани с Хонконг. Те включват обстоятелствата, при които Великобритания е придобила града през XIX век, както и факта, че над половината от жителите му са бежанци от комунизма в континенталната част. Условията, при които Обединеното кралство е получило територията, означават, че тя не може нито да реши своето собствено бъдеще, нито да бъде подготвена като почти всяка друга британска колония за евентуална независимост.
И все пак „една държава, две системи“позволи на Хонконг да продължи с непокътнати свободи и управление с висока степен
на автономия. Съгласно договора, представен и в ООН, той трябва да продължи до 2047 г. Като цяло моделът оцеляваше без много проблеми повече от десетилетие след предаването на града през 1997 г. В последните години обаче Пекин засили хватката си, което предизвика масови протести на жителите.
Избирането на Кари Лам за главен администратор на Хонконг през 2017 г. беше сигнал, че ККП изключва изграждането на мостове с протестиращите. А спусъкът за вълненията, започнали през март 2019 г., беше предложението на градската управа за екстрадиция на заподозрени в престъпления в континентален Китай. Мнозинството от гражданите разбираемо се опасява, че това ще унищожи защитната стена между върховенството на закона в града и това, което ККП смята, че е законът за континенталната част. Протестите, в които се включиха два милиона от малко над 7-милионното население на Хонконг, принудиха Пекин и Лам да оттеглят предложението, но вълненията продължиха. Все по-ясно беше, че градската управа е изцяло под контрола на Китай, а полицията използваше все поагресивни тактики срещу протестиращите.
Изборите за областни съвети в града през ноември опровергаха китайската пропаганда, че мълчаливото мнозинство от гражданите на Хонконг подкрепя Лам и се противопоставя на протестите. При рекордна избирателна активност продемократичното движение получи контрол над 17 от 18-те градски съвета и утрои представителството си. А прокитайските партии загубиха над 240 от 300-те си места.
Изходът от сегашната борба в Хонконг е важен не само за града, но и от гледна точка на международната роля на Китай през следващите години. Той ще каже много за отношенията между авторитарните и либерално-демократичните режими. През последните години Западът обърна значително внимание на атаките на руския президент Владимир Путин срещу западните отворени общества, но трябва да погледне по-сериозно и на систематичните усилия на ККП за подриване на техните ценности.
Всъщност самата ККП посочва предизвикателствата, които Китай поставя пред демокрациите - във вътрешния документ „Комюнике за състоянието на идеологическата сфера“, заради чието огласяване дисидентът Гао Ю беше осъден на седем години затвор. Трупат се и доказателствата, че Китай се стреми да приложи т.нар. вълча дипломация от Северна Америка до Европа. Този подход включва влияние върху западната политика, медии и бизнес, включително с политически атаки срещу правителствени представители, журналисти и учени, както и киберпрестъпления и кражби на интелектуална собственост. Само че някои западни правителства смятат, че ще пропуснат огромни икономически възможности в Китай, ако отстояват това, което твърдят, че са основните им ценности.
Поведението в съответствие с нашите политически ценности не заплашва с икономическа катастрофа. Идеята, че можете да правите бизнес с Китай само ако изпълнявате това, което лидерите му искат, винаги е била глупост. Западът не бива да изпада в смутено мълчание пред нарушаването на задълженията на Китай спрямо града, който е пример за много от ценностите, които Пекин иска да погребе. Ето защо Западът има жизненоважен залог в продължаващата борба в Хонконг. Резултатът от нея ще засегне всички нас.
Идеята, че можете да правите бизнес с Китай само ако угаждате на лидерите му, винаги е била глупост.