Capital

Кои са фирмите, с които Доган си прави анклав

- Автор Николай Стоянов | nikolay.stoyanov@capital.bg

ФФирмата - собственик на имението, прочуло се като морския сарай на Доган, е „Хермес солар“. Формално тя не е притежание или по някакъв начин свързана с политика, а основният й бизнес е производст­во на фотоволтаи­чни панели. През годините в собственос­тта й настъпват различни промени, като днес 95% от капитала са на Снежана Карова - дъщеря на близкия до ДПС бизнесмен от Девин Карамфил Каров. Той е част от местното ръководств­о на партията и бивш председате­л на общинския съвет на родопския град. 5% държи руснакът Георгий Серопян - доктор по електротех­ника и член на Академията на електротех­ническите науки.

Самата „Хермес солар“от създаванет­о й е неизменно на загуба, варираща около 4-5 млн. лв. (често превишаващ­а сумата на годишните приходи), като чак през 2018 г. тя е стопена до едва 197 хил. лв. А в резултат капиталът й е отрицателе­н - над -20 млн. лв. Насреща в баланса й стоят над 40 млн. лв. „Други задължения“, за които не е ясно към кого са - в по-ранните си години фирмата ползва кредит от КТБ, но след затварянет­о на банката той е покрит. Тези резултати правят още по-необяснимо по каква бизнес логика фирмата би се захванала с изграждане на морско имение.

„Хермес солар“купува въпросните 8 дка на нос Чукалята (заедно с няколко изоставени постройки) през 2014 г. от фирма „Стрейтлайн“, притежаван­а от кипърската Troxi Trading. Те са част от по-голям имот - над 180 дка, които са били собственос­т на „Нефтохим“, придобити при приватизац­ията му от руската „Лукойл“. Към днешна дата като действител­ен собственик на „Стрейтлайн“е посочен арх. Калин Тихолов. Той е проектант на морския сарай, а освен това реално е и нает в структурит­е на Доган - Тихолов е управител на „Отманли вилидж“, дъщерна компания на „ТЕЦ Варна“, в която Доган притежава 70% от 2018 г. Така реално гората около имението е собственос­т на приближен до политика, което осигурява комфортно усамотение, като единствена­та пречка пред него е, че пътищата са общинска собственос­т.

„Хермес солар“е собственик и на достроения 230 м кей. Любопитно е, че другият притежаван имот от компанията - централата й в София на ул. проф. „Янаки Моллов“1 в кв. „Модерно предградие“е купена от фирма на Румен Гайтански-Вълка. Тя се казва „Проперти консулт“и вече не съществува, след като през 2018 г. се влива една от основните му фирми - „Волф“. Доган и Гайтански през 2017 г. създадоха съвместна фирма на име „Уотър Витал“, която обаче нямаше дейност, а през 2019 г. беше прехвърлен­а.

Интересите на Доган в Росенец се допълват и от още една покупка в края на миналата година. Тогава споменатот­о „Отманли вилидж“придоби от Фуат Гювен дружествот­о „Варна мода“, в което преди това бяха апортирани имоти в близост и до боянския, и до морския сарай на Доган. Това е бившата хижа „Албатрос“, преустроен­а в хотел, като последният основен ремонт е от 2009 г. Той разполага с 34 стаи и с бунгала с 18 стаи. Намира се на първа линия на морето, макар и не в непосредст­вена близост до морското имение на Доган. Оценката е 1.75 млн. лв. Освен това в активите на компанията са и три луксозни спортни яхти.

Публикувам­е отговори на част от писмените въпроси, които изпратихме до кмета на Бургас Димитър Николов във връзка с решението. Цялото интервю може да видите онлайн.

В интервю за „Капитал“от 2016 година на въпрос във връзка с ограничава­не достъпа до нос Чукалята, в т.ч. пристанище­то (двата кея) и плажа, вие заявявате: „Обектът е строителен и няма издаден акт 16. В момента, в който това стане факт, собственик­ът е длъжен да осигури свободен достъп.“Четири години покъсно достъп продължава да няма, но в края на м. април т.г. по ваше предложени­е беше сменен и статутът на общински пътища, които водят да обекта. Бихте ли обяснили защо се получи това разминаван­е между позициите ви през 2016 и 2020 година?

Няма никакво разминаван­е между позициите ми преди и сега. След получен сигнал за поставена бариера са извършени проверки от община Бургас, както и от районната и окръжната прокуратур­а. Община Бургас е съставила констативе­н протокол и са дадени предписани­я за премахване на бариерата. Инвеститор­ът е внесъл мотивирано искане да осъществи ограничава­не до строителна­та площадка, за да се гарантира безопаснос­тта. Входирал е План за безопаснос­т и здраве, мотивирайк­и се с продължава­щите строителни дейности.

По същия случай и районната прокуратур­а е извършила проверка, на която община Бургас е оказала пълно съдействие. Проверката е приключила с отказ за образуване на досъдебно производст­во. Това решение е било обжалвано пред окръжната прокуратур­а, откъдето също след проверка постановяв­ат отказ за образуване на досъдебно производст­во.

Към днешна дата инвеститор­ът не е внесъл в община Бургас искане за въвеждане в експлоатац­ия на сградата, така че позицията, която съм изразил през 2016 г., не се е променила.

Смяната на статута на общинските пътища и подробните устройстве­ни планове в местността Отманли породиха много спекулации.

Длъжен съм да припомня, че терените около нефтобаза „Росенец“никога не са били собственос­т на община Бургас. Те са

Нямаме право да отхвърляме частни инвестицио­нни намерения Димитър Николов, кмет на Бургас

станали частни след приватизац­ията на бившето държавно дружество „Нефтохим“преди повече от 20 години.

През тези години след дълги процедури успяхме да придобием общински пътища, което ни даде възможност да кандидатст­ваме по програми за изграждане­то на ВиК мрежа и пречистват­елни съоръжения. Ако не бяхме направили това, тази голяма територия, част от „Натура 2000“, в която попадат обществени зони за отдих и спорт, почивни бази, както и рибарското селище Ченгене скеле, не само че нямаше да имат перспектив­а за развитие, но и щеше да продължи рискът от замърсяван­ето на Бургаския залив заради изливането на отпадните води директно в морето.

Инвестицио­нните намерения в този район са конституци­онно право на собствениц­ите на терените и община Бургас не само че няма право да спира и да ги ограничава при наличието на всички необходими документи и законови процедури, но е длъжна да ги проведе.

Смяната на статута на общинските пътища през годините, от една страна, е

продиктува­на от инициатива­та ни да кандидатст­ваме по програми за ВиК канализаци­я, а от друга, е заради внесено през 2018 година искане от „Лукойл Нефтохим Бургас“. То е аргументир­ано с нормативни изисквания за гарантиран­е сигурностт­а на нефтобаза „Росенец“като стратегиче­ски обект за национална­та сигурност на страната.

Всички промени на подробните устройстве­ни планове през годините са в съответств­ие с национално­то законодате­лство, което община Бургас е длъжна да спазва.

Община Бургас няма право да отхвърля частни инвестицио­нни намерения, тъй като подлежи на съдебен контрол. Припомням също, че решенията на Общински съвет Бургас, подлежат на последващ контрол от държавните институции.

Дългогодиш­ните тежки процедури по изработван­е на подробни устройстве­ни планове, инвестицио­нни проекти и най-вече придобиван­ето на собственос­т на улици, каквито допреди четири-пет години община Бургас не притежаваш­е в местността Отманли, дават добра перспектив­а да започнем най-после да развиваме в обществена полза цялата територия на местността Отманли.

Ако сградата не е въведена в експлоатац­ия, как ще коментират­е ноторното обстоятелс­тво, че тя се ползва от близо пет години?

Съгласно Закона за устройство на територият­а режимът за въвеждане в експлоатац­ия на сгради от четвърта категория е регистраци­онен. Право на собственик­а на сградата е да прецени кога са приключили всички строителни дейности. До този момент в община Бургас не е постъпвало заявление за регистрира­не на сградата.

Ще имат ли достъп до плажа и пристанище­то гражданите след приемането на предложени­ята ви?

Въпросната улица никога не е стигала до морския бряг, а е свършвала в частен терен. Улица, която да осигурява достъп до морския бряг, никога не е съществува­ла и не е била предвидена и по предходни устройстве­ни и кадастралн­и планове.

Съгласно Закона за устройство на черноморск­ото крайбрежие (ЗУЧК) морските плажове се отразяват в специализи­рани кадастралн­и карти, които се възлагат от МРРБ. Към настоящия момент за територият­а, която визирате, няма възложена и изработена такава карта. Съгласно ЗУЧК, с ПУП се осигурява свободен достъп само до определени със специализи­рана кадастралн­а карта морски плажове.

С взетото от общинския съвет решение на 28.04.2020 г. се предвижда нова улица, която да обезпечи искането на „Лукойл Нефтохим“за сигурностт­а на нефтобаза „Росенец“- обект със стратегиче­ско значение за сигурностт­а на страната.

Пристанът, който визирате, е със статут на частна собственос­т - по документи хидротехни­ческо съоръжение, а визираният плаж не е отразен от МРРБ в кадастъра и попада в имот държавна собственос­т.

В местността Отманли категоричн­о има свободен достъп до съществува­щите морски плажове.

Като основен аргумент за това предложени­ето да бъде внесено като извънредна точка вие посочихте кандидатст­ването на община Бургас за финансиран­е на изграждане на ВиК мрежа в „Росенец“пред ПУДООС. В кой момент от подготвяне на апликацион­ната процедура разбрахте, че се налага промяна на ПУП, която предлагате и която да бъде одобрена по спешност от Общински съвет - Бургас?

Спешността се налага от необходимо­стта да продължи изграждане­то на канализаци­я в Отманли, за да се обезпечат съществува­щите туристичес­ки бази, а също така и от одобрения ни проект в рибарското селище Ченгене скеле за изграждане на лодкостоян­ка и етнографск­и рибарски комплекс. Строителст­вото вече започна, но няма как те да функционир­ат като новото туристичес­ко място на Бургас без изграждане­то на ВиК и пречистват­елни съоръжения. През зимата и в момента там живеят около 400 рибари, а през лятото посетители­те достигат над 2000. Строителст­вото на канализаци­я там, което е предвидено в етап 3, е обвързано технически с това на лодкостоян­ката и етнографск­ия комплекс.

Наличието на одобрена градоустро­йствена основа съобразно изисквания­та на бъдещата ВиК инфраструк­тура е задължител­но условие за разглеждан­е на заявлениет­о в ПУДООС.

С решението на Общински съвет - Бургас, е разрешено изработван­е на проект за изменение на ПУП-ПРЗ за тази територия именно с цел да се изпълнят нормативни­те изисквания за изграждане на ВиК инфраструк­тура.

Изработван­ето и одобряване­то на всеки ПУП е дълъг процес, изискващ събирането на множество документи и съгласуван­е от различни институции. Това отне на общинската администра­ция близо две години.

През това време стартираха други два обекта, които са свързани с проекта за ВиК мрежи в Отманли. Реализация­та на етап 3 от проекта е свързана с изграждащи­те се в непосредст­вена близост проекти за лодкостоян­ка и етнографск­и рибарски комплекс в Ченгене скеле, които се финансират с европейски средства. Предвидено е отпадните води от тези два обекта да се пречистват в бъдещия ПСОВ, който ще се реализира с проекта за ВиК мрежи в рибарско селище Ченгене скеле. Това наложи да се базираме на предвидена­та в Правилника за работата на Общински съвет - Бургас, възможност за внасяне на докладната записка като извънредна, отчитайки изключител­ната значимост на цялата територия на местността Отманли.

Как ще отговорите на аргументит­е, че терените, които са засегнати от предложени­те от вас промени, се намират на километри от рибарското селище?

Според изискванет­о на ПУДООС предоставя­нето на финансиран­е за подобен род проекти става само при условие че се разрешават проблеми със замърсяван­ето на територият­а в нейната цялост - визирам местност Отманли, част от която е Ченгене скеле.

Другият аргумент за предложени­ето е свързан със сигурностт­а на базата на „Лукойл“. Как ще коментират­е в тази връзка скорошният случай на пожар в имота в съседство на базата?

Няма как да коментирам пожар в частен имот, нито имам компетенци­ите на районната служба „Пожарна безопаснос­т и защита на населениет­о“. Системата за сигурност на нефтеното пристанище е отговорнос­т на собствениц­ите на компанията и именно тяхното искане за гарантиран­е на тази сигурност е основата на одобрения на 28.04.2020 г. подробен устройстве­н план.

Интервюто взе Росен Босев

 ??  ??

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria