10% повече европейци в Пловдив
Изследване показва, че проектът „Пловдив - европейска столица на културата“е надвишил целите си, но има въпроси за разрешаване
ППо пътя на утвърждаването си кампанията на Пловдив като Европейска столица на културата премина през много трудности. Доколко тя все пак успя да разгърне потенциала си остава дискусионен въпрос. Някои отговори подсказва проучване на аналитично-консултативната група Ей Си Джи, направено между 2015 и 2019 г., по време на цялата дейност на „Пловдив 2019“. Според Светлана Куюмджиева, артистичен директор на „Пловдив 2019“, изследването свидетелства за положителни тенденции в града: по-голямата част от публиката е силно удовлетворена от съдържанието на програмата, има добра възвращаемост за града на направените инвестиции, заетост в сферата на културата и творческите индустрии, повишаване на европейското самосъзнание на гражданите на Пловдив. Почти 90% се чувстват силно свързани с града си и не биха желали да го напуснат, показват данните, а 92% заявяват, че се гордеят с Пловдив, като за около 40% причината е свързаността с историята и културата. „Успяхме да заведем културата по кварталите, в региона, по местата, където тя обичайно не се среща, и това значително разшири периметъра и промени нагласите. Тези ефекти неминуемо ще продължат да работят за града и културната му сцена още дълго.
За нея е важно Пловдив да не бъде припознаван единствено като туристическа дестинация, а най-вече като културна. „Голямото разнообразие на хора с различен социален профил и на различна възраст, които са били част от проекта като негова публика, също е един положителен резултат за нас“, казва изпълнителният директор Кирил Вълчев. „Много е важно също и да се постараем да подкрепим културния сектор, особено в този труден и предизвикателен момент, за да запазим, доколкото е възможно, възходящата тенденция.“85% знаят за статута на града като Европейска столица, често посещаващите събития са се увеличили до 44%, 60% от хората в града и 32% от хората в региона посещават събития.
Как данните от изследването се вписват в по-ранните очаквания на екипа? Радост Иванова, зам.-директор маркетинг и реклама в „Пловдив 2019“, припомня, че първоначалните планове са били 50% от жителите на Пловдив и 30% от регионалните да посетят събитията от програмата. Целите са надвишени. Мониторингът задава и интересни въпроси около себеусещането на хората в града. Въпреки заглавието на събитието - Европейска столица на културата (нещо, с което 72% пловдивчани изразяват гордост), всъщност по-малко от половината в него мислят за себе си като за европейци. Към момента на проучването 43.3% се асоциират с Европа, но интересното е, че през 2019 г. е отчетен ръст с 10%.
За Виктор Янков, заместникдиректор международни дей
ности, една от приоритетните линии винаги е била развитието на европейските ценности в региона, а присъствието на чуждестранни туристи, медии и хора на изкуството засилва тези връзки. „Далеч съм от мисълта, че социологията ни е разделила като торта на две половини - „Про“и „Контра“, но в публичното ни пространство винаги се появява някой призрак на страха, най-често с чуждестранен паспорт, който или иска да ни „вземе децата“, или националната памет, или да ни „чипира“с 5G“. Янков определя това като краткотрайни социални деформации, които имат по-кратък живот от усещането, че градът върви в правилната посока. Към 2019 г. 85.2% (близо 3% по-малко от предишни години) твърдят, че се интересуват от култура и изкуство - на фона на 60% посетили събития има над 35% аудитория, до която е трудно да се стигне. „От 2015 г. интересът постепенно, но устойчиво нараства, за да достигне високи нива още преди годината на титлата. За сметка на лекия спад на общия интерес се наблюдава разнообразяване на профила на посетителите на културни събития“, казва Гина Кафеджиян, зам.-директор на културната програма. Има ли разминаване в понятията за култура сред обществото? „Несъмнено има разминавания, но проектът „Европейска столица на културата“не цели да ги заличи, а по-скоро да ги предизвика, да извади изкуството и културата извън изложбените и театралните зали. Разбира се, колкото и да е широкоспектърен, този проект не би могъл да въвлече 100% и не това целта му. Целта е именно да се разнообрази още повече това понятие за култура, да се излезе извън отдавна изживените опозиции и консервативни схващания.“
Увеличението на чуждестранните туристи е 27%, близо половината от тях са граждани на ЕС.