Епидемията от COVID-19 в Русия е много по-тежка, отколкото Кремъл признава
Подобно на нейния съветски предшественик, системата на Владимир Путин е пълна с лъжи
РРусия е по-успешна в борбата с COVID-19 от Запада благодарение на своята по-висша здравна система и отличното лидерство. Въпреки че страната има едно от най-високите нива на инфекции, смъртните случаи са една седма от тези в повечето държави. Това е така, ако вярвате на руската статистика.
Но малцина независими експерти й вярват. Русия официално е регистрирала малко над 300 000 случая на COVID-19 и 2900 починали, което прави смъртност от под 1%, в сравнение с 4.5% в Германия и 14% във Великобритания. И все пак смъртността сред руските здравни служители на първа линия, които изготвят своя статистика, е около 16 пъти по-висока от тази в сравними страни, което подсказва, че официалните данни са прекалено розови.
Разхлабване на карантинните ограничения
Въпреки това на базата на тези числа президентът Владимир Путин нареди на 11 май прекратяване на периода на „неработни дни”, както описа карантинното „затваряне” на държавата, което той така и не обяви официално. Макар че прехвърли отговорността за запазването на рестрикциите на регионалните власти, Путин даде да се разбере, че Русия е оставила най-лошото зад гърба си. „Трябва да благодарим на нашите лекари и на нашия президент, който работи ден и нощ, за да спаси човешки животи”, посочи говорителят на парламента.
Руското правителство бе ядосано, когато в същия ден в. Financial Times написа, че реалната смъртност може да е
със 70% по-висока, а в. New York Times цитира експерт, който твърди, че може да е почти три пъти по-висока от официалните данни. Един депутат поиска акредитациите на журналистите да бъдат анулирани. А говорителят на Кремъл опроверга това, което нарече организирана от Запада атака срещу Русия.
Междувременно някои руски лекари заявяват в социалните медии, че им е било наредено да понижават числата за коронавируса, като включват в статистиката само тези, които са починали директно от болестта, а не онези, които са имали придружаващи заболявания, вероятно допринесли за леталния изход. Близки на починалите изразяват гнева си.
Подозренията нарастват и от неправдоподобните данни, идващи от някои региони. Например в Краснодарския край – район с население от 5.2 млн. души, броят на регистрираните инфекции се променя само минимално, между 96 и 99 случая на ден през последните две седмици. Това чисто статистически е крайно невероятно.
Действията на Кремъл спрямо настоящата криза напомнят за опитите да се прикрие ядрената катастрофа в „Чернобил”.
Няколко други региона дават странна статистика. Те показват, че броят инфекции в регионалните центрове и този в съседните територии варират в противоположни посоки, като така се балансират взаимно и произвеждат права линия от случаи в целия регион.
Официалните данни показват по-малко за коронавируса, отколкото за руската политическа система, която като нейния съветски предшественик изобилства от лъжи. Руските избори произвеждат подобни странни графики. Много руски атлети по време на олимпийските игри в Сочи през 2014 г. пък са вземали допинг, като това е било прикривано чрез тайно
разменяне на пробите с урина с мълчаливото одобрение на властите.
Кремъл получава, каквото иска да чуе
Константин Сонин от University of Chicago казва, че проблемът не е, че Кремъл крие или изкривява данните, а че често изобщо ги няма. Повечето регионални ръководители не отговарят директно пред гласоподавателите, а са напълно зависими от Кремъл за статута и финансирането си. Те подават розови числа, за да изглежда, че изпълняват заложените държавни цели. Целта е да се харесат на президента, не на хората. „Кремъл дори не трябва да им казва какви данни да предават. Те знаят, че трябва да предават това, което Кремъл иска да чуе”, твърди Сонин.
През последните няколко седмици руската държавна телевизия предоставя перфектната илюстрация на тази система. На Запад властите поне опитват да комуникират с електората си и с медиите. По руската телевизия хората виждат своите правителствени представители да рапортуват на самоизолиралия се Путин чрез видеоконферентен екран. Екранът прилича на руска православна икона – Путин е позициониран в голяма централна рамка, заобиколен от 12 „апостола” в по-малки рамки.
И все пак този изграден образ започва да се пропуква. Популярността на Путин спадна до историческо дъно през последните седмици. На 17 май здравният министър на Дагестан – руска територия с население от 3 млн. души в Северен Кавказ, заяви пред местен блогър, че реалният брой на заразените в региона е четири пъти по-висок от официалния и че болестта е убила 657 души, а не официално записаните 27. Общо 40 медицински лица са починали. Путин обвини местните граждани, че са опитвали да се лекуват вкъщи.
Някои големи градове са поотворени от Кремъл. Москва признава, че истинският брой на заразените може да е значително по-висок от официалните данни, и остави в сила карантинните мерки.
Действията на Кремъл спрямо настоящата криза напомнят на някои за опитите да се прикрие ядрената катастрофа в „Чернобил”, която накара съветския лидер Михаил Горбачов да подеме кампанията за по-голямо отваряне – така известната гласност. „Цялата система е просмукана от подмазване, преследване на дисиденти и разкрасяване на фасадата. Ще сложим край на това”, заявява Горбачов пред своето Политбюро по онова време. Путин, който започна президентския си мандат преди 20 години с прикриване на потъването на подводницата „Курск”, е твърдо решен да не повтаря експеримента „Гласност”, който спомогна за срива на цялата система.