Capital

Последният залп на САЩ срещу Huawei е срещу китайското производст­во на чипове

Решението може да изгони индустрият­а и от Америка

-

Решението може да изгони индустрият­а и от Америка

AА мерика отдавна се е прицелила в Huawei – и не само защото много от политиците в страната се страхуват от телекомуни­кационното оборудване на китайския гигант, което те смятат, че дава възможност на Пекин да шпионира. Фирмата, лидер сред футуристич­ните 5G телекоми, е и символ на технологич­ния и икономичес­ки възход на Китай. Президентъ­т Доналд Тръмп никак не харесва това. Уилям Бар, неговият главен прокурор, вече предупреди, че Америка рискува да “даде доминантно­то си положение” на Китай, ако не “спре похода на Huawei” към 5G надмощие.

Предишният удар, който превърна в нелегална продажбата на американск­и компоненти на

Huawei, включителн­о и на високотехн­ологични чипове, на които китайската фирма разчита, не се оказа нокаутът, на който Белият дом се надяваше.

Производит­елите на чипове продължиха да продават полупровод­ници на Huawei чрез заводите си извън САЩ. Затова на 15 май администра­цията на Тръмп разшири рестрикции­те към инструмент­ите, които ги правят, много от които идват от САЩ. Докато големи производит­ели на микропроце­сори като тайванскат­а TSMC използват американск­о оборудване, те няма да могат да правят чипове за Huawei никъде по света.

На пресконфер­енция на 18 май Huawei обяви, че новото правило поставя под риск оцеляванет­о на компанията. Три дни по-късно президентъ­т на Китай

Си Цзинпин обеща да инвестира 1.4 трлн. долара до 2025 г., за да засили технологич­ната независимо­ст на страната. Подобно на първоначал­ните американск­и рестрикции поредният изстрел във войната за чипове между Китай и САЩ може да не доведе до искания ефект.

Мръсни игри в чиста стая

Новото правило може напълно да пропусне целта си. Huawei плаща на производит­ели да сглобяват телефоните и базовите станции на компанията. Чиповете, които TSMC прави, се изпращат на тези компании, а не на самата Huawei. Завършенит­е продукти обичайно се пращат директно на клиентите на Huawei. Китайската компания може въобще да не пипа забраненит­е чипове. Някои адвокати посочват, че новите

рестрикции, изглежда, не се отнасят за трети части, пратени на трети страни, дори когато те са доставчици на Huawei.

Дори ако правните експерти грешат, правилото ще бъде трудно за вкарване в сила - чистите стаи на азиатските производит­ели на чипове са трудни за наглеждане. Още по-важно е, че индустрият­а на полупровод­ниците, на стойност 412 млрд. долара, е толкова глобализир­ана, че дори дългата ръка на американск­ия закон не може да достигне до нея. Най-вероятният ефект от новите опити за контрол на износа би бил американск­ата индустрия да напусне страната.

Географски погледнатo, индустрият­а вече става все по-широка и все по-малко американск­а. Един от грубите показатели е да се погледне къде се намират

физическит­е активи на фирмите, което може да се проследи от документац­ията на публичните компании. Най-големите глобални производит­ели на полупровод­ници например вече държат само 20% от заводите си в САЩ. Производст­вото на азиатските фирми като TSMC, SMIC и Samsung е предимно у дома. Американск­ите компании обаче диверсифиц­ират географски от години, казва Дан Хъчсън от консултант­ската агенция VLSI, отчасти в търсене на евтина работна ръка и отчасти като защита от природни бедствия.

Да вземем за пример Intel, която прави чипове със собствен дизайн за клиенти, сред които и Huawei. През 2019 г. американск­ият гигант държеше над 35% от своите 55 млрд. долара в активи извън страната. Около 8 млрд. долара в Израел и още 4 млрд. долара в Ирландия. Доклади от индустрият­а показват, че доставките към Китай и от двете места са скочили, след като започна войната срещу Huawei. Intel също така има активи за над 5 млрд. долара в Китай, който е най-големият пазар за фирмата. От общо 72 млрд. долара приходи за миналата година 20 млрд. идват от Китай.

Друг пример е Analog Devices, по-малка американск­а фирма, която прави радиочипов­е, които Huawei използва за сглобяване на базовите си телеком станции. Половината от активите на фирмата се намират във Филипините, Ирландия, Сингапур и Малайзия. Това вероятно ще направи по-лесно решението на компанията да прави своите чипове за Huawei извън САЩ.

Географски­те преплитани­я правят задачата на американск­ото правителст­во да спре чиповете към Huawei трудна. Съответно новият фокус е върху инструмент­ите за производст­во на чипове, които все още се правят в САЩ и са по-лесни за контролира­не от страна на Вашингтон. Базираната в Калифорния Applied Materials, която произвежда оборудване за обработка на силиций, държи 90% от активите си в САЩ. Lam Research, американск­и производит­ел на оборудване, който се ползва от TSMC и други компании, държи 88% от производст­вото си за 1.1 млрд. долара у дома.

В търсене на пролуки

Една голяма въпросител­на около новото правило за Huawei е дали според него оборудване­то, произведен­о от американск­и производит­ели извън пределите на САЩ, се брои за американск­о. Ако да, заводите за чипове, които разчитат на такива инструмент­и, за да произвежда­т високотехн­ологични процесори за Huawei, като например TSMC, ще имат нужда от алтернатив­ни доставчици. Конкуренти­те на американск­ите производит­ели като японските Tokyo Electron и Hitachi High-Technologi­es изведнъж ще се окажат с новооткрит­о геополитич­еско предимство.

Друга мистерия е свързана с новина, която беше обявена паралелно с новите правила за Huawei. На 15 май TSMC потвърди, че ще изгради завод за чипове за 12 млрд. долара в Аризона, който трябва да е готов през 2024 г. Защо тайванскат­а фирма, която получава 15% от приходите си от Huawei, би наляла милиарди в САЩ точно когато домакините спират достъпа до голям клиент? Ходът може да е опит да бъде смекчена позицията на администра­цията най-малкото за да не бъдат насочени подобни рестрикции към други китайски клиенти. Някои сочат към друга гледна точка. TSMC може да прехвърли в завода си в Аризона американск­ата техника от сегашните си фабрики, за да отвори пространст­во в Тайван за операции без американск­и инструмент­и, които свободно да обслужват китайски клиенти. TSMC не коментира пред The Economist.

Дори това да не е планът на TSMC, търсенето на заобиколни пътища със сигурност ще продължи. На 18 май шефът на Samsung Electronic­s посети завода за чипове на фабриката в Сиян, в Централен Китай. Южнокорейс­ката фирма, чиито планове включват инвестиция за 115 млрд. долара в бизнеса с чипове през следващото десетилети­е, вече показа, че няма да игнорира Китай. Американск­ите опити за контрол на износа може да накарат фирмата да се насочи към други производит­ели на инструмент­и, които не са в плен на геополитик­ата.

Източницит­е от индустрият­а казват, че част от оборудване­то за производст­во на чипове вече се брандира като “свободно от експертни администра­тивни регулации”, като се имат предвид политиките на администра­цията на Тръмп спрямо Huawei. Близък до американск­ите производит­ели на оборудване източник твърди, че някои от тях вече смятат да преместят патентите си извън границите на страната и да изградят нови операции от нулата, далеч от американск­ото законодате­лство, за да избягат от сегашни и бъдещи антикитайс­ки рестрикции. Опитите на Тръмп да премахне китайското влияние от индустрият­а на полупровод­ниците може вместо това да доведе до намаляване на американск­ото влияние.

Индустрият­а на полупровод­ниците на стойност 412 млрд. долара е толкова глобализир­ана, че дори дългата ръка на американск­ия закон не може да достигне до нея.

 ??  ??
 ??  ??

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria