Опит за летене

Русана Бърдарска, авторката на монументалния роман “Опитът”, съчетава работата си в Европейската комисия с творческа дейност

По-рано тази пролет, в условия на затворени книжарници и масова тревожност, се появи романът от над 700 страници “Опитът” на Русана Бърдарска. Авторката е родена в Лом, учи в Пловдив, следва в София, а от 2002 г. живее в Белгия, където се появява романът й „6 тъжни разказа, 1 весел + 1 интерактивен“. От 2006 г. Бърдарска работи в Европейската комисия като ръководител на отдел “Преводачи”. “Опитът” (изд. “Жанет 45”) е до голяма степен вдъхновен от личните й преживявания на различните места, през които преминава пътят й, и житейските промени, които те носят, превръщат се и във фон за интересни размисли около науката, икономиката, медиите, политиката, философията, глобалния песимизъм. Рядко се появява роман, който да обхваща десетилетия и в процеса да анализира и промените, които те носят със себе си.

“Моите деца няма да прочетат Библията и няма да я заместят с философия, история, литература и изкуство. Спасението за тях придобива съвсем буквалния смисъл на оцеляването”, пише

тя в “Опитът”. Редакторът на книгата, Марин Бодаков, я описва като “монументална творба”.

Бърдарска казва, че се интересува от паметта на езика, как той се свързва с историята, бита, културата, националното самосъзнание и манталитет, трагичното, героичното, комичното. “Пиша и за ролята на машините в някои постхуманни сценарии, промените в климата и спешната нужда от тотално преустройство на икономиката по отношение на източници на енергия и технологични решения за пречистване на атмосферата, бесните темпове, с които се развива науката, изкуствения интелект, пренаселеността на планетата, икономическата миграция, глобализацията и глобалните икономически трусове, военните конфликти по света, тероризма, сексуалния тормоз над жените, сега пандемията... “, казва тя за “Капитал”.

Според нея това, че публикуването на “Опитът” е съвпаднало с пандемията, може да повлияе на прочита, тъй като темите за индивидуалното и общественото благополучие, социалната организация и разпределение на благата са част от нея. “Човечеството изведнъж се превърна не в глобална икономическа общност, а в човешка, плътска, екзистенциална.”

Русана Бърдарска е любопитен случай на автор, който говори за собственото си произведение с отстранеността на литературен критик. Тя може да обсъжда и интертпретира “Опитът” с часове.

Първата глава на ”Опитът” е предшестванa от изречението “Това е книга”. Защо? “Може би искам да подготвя читателите за това, че текстът няма да им донесе само отмора, наслада и забрава, а ще ги провокира да мислят, да подложат на съмнение и да се вгледат по-внимател

но в привидно несъмнени неща. Това е книга, литература, естетическо претворяване на света, не дневник, писмо, снимка или документ, които отразяват едно към едно реалността.” За нея текстът се е превърнал в книга след публикуването му. “Текстът се утвърждава като книга с прочита, в самия процес на четене. Много читатели ми пишат, че „това е книга“, наистина. Това е и активен отказ от жанрова дефиниция. Оставям на читателите и критиците да изковат такава.”

В хода на четенето на книгата голяма част от посегналите към нея ще се запитат къде всъщност започва автобиографичното и къде художественото. “Автобиографичното далеч не е само „авто“, а и поколенчески, национално, джендър и даже общочовешки „биографично“, анализира Бърдарска и казва, че не й е било трудно да намери границата. “Половината от образите и сюжета са фикционални, но аз вярвам, че художествената истина е „по-истинска“от реалността.”

Тя разглежда опита на отделния, неотличим, неисторически човек в различните системи, в които съществува. За нея има и още една голяма тема в книгата - феминизмът. “Екзистенциалният човек съществува и в женски род, отвъд биологични и социални роли. Творецът съществува и в женски род. Човешкото е андрогинно. В този измислен от и за мъже свят на жената е въздаден смисъл – за света и за нея самата, „щедро“са й отредени вечно възраждащата се земна природа, етиката и доброто, но не и Космосът, разумът, съзнанието и смисълът. Жената е невротична, докато мъжът – екзистенциално тъжен; жената се гледа в огледала, мъжът – в часовници и в небето.” Тези мисли и теми водят до избора

на картина за корицата - “Автопортрет” (1944) на сюрреалистката Доротеа Танинг (1910 - 2012), чиято ретроспектива в “Тейт Модърн” през миналата година събуди нова вълна на интерес към творчеството й. “В книгата напълно отсъства природно описание, само звездното небе тегне навсякъде, а на корицата жена творец (не просто муза) е изобразила Човека в женски пол, който съзерцава абсолютния nature morte на небитието.”

В книгата Брюксел е описан като “стария, красив, мултикултурен, колониален, капиталистически, ар деко, сюрреалистичен, вкусен, сив и дъждовен, мръсен и задръстен от трафик” град. Какъв е той за нея по време на пандемията, която силно засегна Белгия? “В личен план Брюксел е месторабота, място на бита, не на битието, това е социална държава и данъчно местожителство, транзитна зона в личната биография, не нова родина и място за интегриране, дори не истинска чужбина в смисъл на национално, културно и езиково оразличима чужда страна. Брюксел е материализиран културен вакуум, минимодел на глобалното никъде.”

За нея градът е в процес на промяна от по-дълго време. “След терористичните атаки преди години (на 22 март 2016 г. - бел. ред.) можеха да се видят истински бронетранспортьори и напълно въоръжени военни, малката ми дъщеря упражняваше в училище „тактиката на седемте козлета“, а комисията предлагаше съответните обучения на служителите си. Днес работим или учим вкъщи, не пътуваме, излизаме само в краен случай, всички носим маски, сваляме обувки и дрехи на вратата, мием си ръцете по двайсет пъти на ден, обтриваме

или направо киснем всички покупки в алкохолен разтвор. Политическата заплаха бе заменена от екзистенциална. Впрочем екзистенциалната заплаха (с промените в климата) отдавна е тук и навсякъде, но нея я „виждат“по-добре децата ни. Животът се променя и ние усвояваме нови умения и навици, за да го живеем.”

Как съчетава работата си в Европейската комисия като ръководител на отдел “Преводачи” с написването на толкова обемен роман? “Творецът „работи“по творбата си навсякъде и винаги. Рутинна работа, която изисква само опит и експертни познания и не толкова интелектуална и аналитична задълбоченост, креативност и емоционална ангажираност, се съчетава добре с творческа дейност просто защото оставя ума и сърцето свободни. Работата ми се утвърди – особено през последните години - именно като такава. Работата и творчеството се отдалечиха в два отделни свята, което е добре и за двете.”

Междувременно тя се среща с последствията от пандемията и на професионално ниво. “Светът се промени. Светът се променя все по-бързо. Европейският съюз, и в частност комисията, работи неуморно (от личен опит мога да добавя – денонощно) по тези фундаментални въпроси.” За Бърдарска творчеството има и терапевтична функция и то може да противостои на настроенията и конфликтите днес, да лекува твореца от „злобата на деня“, от „страстите и неволите“, да му помага да се издигне над тях. “Шилер, който е бил лекар между другото, първи прилага творчеството като терапия. Може да се случи така, че да направите едно от най-смислените неща в живота си, докато сте болен и се съмнявате в смислеността на всичко.”