Бистра Андреева-Пешева

Бистра Андреева-Пешева е от преводачите в България, които с привидна лекота се справят с всички сложни задачи, които английският език може да постави. Преди да комбинира професионално усамотението на литературния превод със светкавичната реакция в синхронния, тя работи като телевизионен продуцент и редактор в сп. „Едно“. През 2015 г. става носителка на Специалната награда „Кръстан Дянков“за първия роман, който превежда - „Английски за гълъби“от Стивън Келман. Работила е по произведения на Колм Тойбин, Ник Хорнби, а сред последните книги с широк отзвук в неин превод е „Отивам си е възвратен глагол“на Тайе Селаси.

Сега на български излиза нова книга от писателка с африкански корени и все по-силно присъствие в англоезичната литература - „Американа“на Чимаманда Нгози Адичи (изд. „Жанет 45“). Подобно на случая със Селаси появата на книгата е плод на дългогодишна работа и ангажираност от страна на Андреева. „Селаси и Адичи са много различни, но това, че бях проверявала много неща, свързани с Гана и Нигерия, покрай Селаси, ми помогна да се чувствам една идея по-малко незапозната с нигерийските реалии в „Американа“, казва Бистра.

Като какъв човек се определяте?

Не мога да кажа. Изпитвам ужас от подобни екзистенциални въпроси, които изискват еднозначен и дефинитивен отговор. Не са ми по силите.

Нещото, в което вярвате абсолютно?

Паста се готви с чаша вино и на фона на любима музика.

Любимият ви момент от деня?

Сутрин с първия чай, ако съм се наспала. На вечеря, когато се отпускам и забавям темпото. Тази класика залезът.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?

Самодисциплината и концентрацията. Да намериш начин да се оттеглиш от света за достатъчно време, за да се потопиш в книгата, която превеждаш, без да си прецакаш връзката (а дори още нямаме деца).

Как бихте обяснили това, което правите, на едно петгодишно дете?

Ако много ми хареса някоя приказка, но тя е написана на английски, аз я пиша същата на български, за да може да я прочетат и другите, които не знаят думите на английски.

Как си почивате?

Не съм много добра в това, но обичайните неща работят – море, гора, филми, книги, малко тишина и правене на нищо.

Какво ви зарежда?

Когато някой сподели възторга си от книга, която съм превела. Признание за добре свършена работа. Да танцувам. Да съм полезна. Интересен разговор. Когато ми се получи някоя смешка. Специалната енергия в група, към която принадлежа.

Какво ви разсмива?

Децата на сестра ми. Статусите във фейсбук на определени приятели. Фийби Уолър Бридж и Иса Рей. Винаги съм ненавиждала slapstick комедията и не съм зъл човек, но напоследък съм започнала да се смея примерно ако някой падне от стола.

Какво ви натъжава?

Когато си отиде хубав човек. Прахосаният потенциал. Злобата.

Какво ви вбесява?

Политиката на постистината. Цялата наглост и безочие на политическата ни върхушка – това с детската болница, онова с Божков, подмяната на медиите, унищожаването на природа и море и т.н.

Личност, на която се възхищавате?

Чимаманда Нгози Адичи. Тайе Селаси. Манол Пейков.

Кое свое качество харесвате най-много?

Като правя нещо, гледам да го правя като хората – не ми дава сърце да мърлям. И вечно ме е страх да не спра да се развивам. Което май не е много хубаво, защото пречи просто да си окей с

това, което си, но пък помага да се постигат неща.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?

Твърде често не знам какво искам. Имам много страхове. Не помня собствената си история и не се уча от опита си.

Каква суперсила бихте искали да притежавате?

Да имам паметта на суперкомпютър. Да лекувам с ръце.

Последният подарък, който направихте/получихте?

Получих седем книги за Kindle от сестра ми по случай рождения ми ден през октомври – заради някакви проблеми с „Амазон“успях да похарча подаръчния ваучер чак сега.

Три места в интернет, които посещавате най-често?

Gmail, Facebook, допреди епидемията третото беше работният ми календар като устен преводач към европейските институции. Сега са по-скоро разни речници.

Къде бихте искали да живеете?

На топло и на море с пясък. Някъде в Южна Европа.

Коя е последната книга, която прочетохте?

„Граница“на Капка Касабова в прекрасния превод на Невена Дишлиева-Кръстева. Ще я обсъждаме скоро в книжния клуб с любими жени.

Най-интересното място, на което сте били?

Рио де Жанейро.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?

Не знам дали имам. Харесвам приказката, че животът е къс, но широк.