Живот на дупки

Н

„Начинът, по който прекарваме дните си, е, разбира се, начинът, по който прекарваме живота си. Това което правим в този или онзи час, е това, което правим.“Тези мисли на американската писателка Ани Дилард, споделени преди време от блога на Мария Попова Brain pickings, добре отиват на все по-дългите летни дни, в които живеем. Те изглеждат едновременно разтеглени и свити, натоварени с тревога и в същото време слънчево-дъждовно безгрижни. Прекарваме дните си в очакване нещо да се случи, докато в същото време пропускаме ставащото около нас.

Животът в България тези дни е като магистрала към морето, пълна с дупки, ако изобщо съществува.

Дупка 1: Коронавирусът е тук, в случай че сте забравили. В София разпространението му вече е дифузно, дори има причина да се смята, че е станал по-смъртоносен отпреди (виж на стр. 20).

Дупка 2: Свободата на словото за сметка на това отдавна я няма. Един от издателите на „Капитал“е изправен пред опасността да бъде вкаран в затвора по дело, сглобено заради редакционната позиция на вестника (виж стр. 6), един от журналистите ни пък беше преследван в село до Варна (стр. 30).

Дупка 3: Когато държавата е превзета, икономическата свобода е химера, както откриха братя Бобокови (стр. 26).

Дупка 4: Без свободен бизнес и свободни медии 12-те милиарда евро, които ще се влеят допълнително в България в следващите няколко години (стр. 11), ще подхранят предимно пипалата на същия октопод.

И защото животът прилича на ементал - сладък е между дупките, когато и ако все пак стигнете морето, хубаво е да имате какво да прочетете. Например разговорите с няколко интересни хора. От бизнес гледна точка не е лошо да погледнете какво казва Михал Качмажик, изпълнителен директор на Buzz - новият полски бранд на Ryanair, който ще отговаря и за България: полетите ще се възстановяват постепенно от юли, като обещанието е, че цените ще падат (стр. 48). А Албена Георгиева, директор на „Билла“(стр. 51), признава, че кварталните магазинчета са били големият печеливш от короната досега, но спадът на клиенти е бил компенсиран от повишаването на средния разход, защото хората са пазарували за повече от едно семейство, което е признак за повече социалност в едно отчуждено общество, в което все повече всеки мисли само за себе си.

Разговаряхме и с Исабел Алиенде, магичната писателка от Чили, за да ни каже, че няма нищо лошо в остаряването, но страхът е ужасно нещо (стр. 68). Затова отидете да яздите кон или да разгледате Ловеч - две неща, които не биха ви хрумнали на първо четене, но от този брой ще разберете, че има защо. Или пък, ако сте много ентусиазирани и не ви харесва да карате по магистрали с дупки и в падащи тунели, започнете да ги запълвате и укрепвате.

Защото начинът, по който прекарваме дните си, е начинът, по който прекарваме живота си.