Capital

Операция „Корона“в „Била“

-

Албена Георгиева, главен изпълнител­ен директор на „Билла България“

Как се промени работата ви заради пандемията?

Преживяхме интересен период. Имаше дни, в които целият офис работеше от вкъщи с изключение на счетоводст­вото, където се обработват документи от доставчици, които още не са преминали към електронни фактури. Имало е дни, в които съм подписвала купища документи върху капака на автомобила, на паркинга пред дома ми. През цялото време обаче ние, тримата членове на борда, имахме много активна всекидневн­а комуникаци­я онлайн. Отначало всеки ден, а после веднъж в седмицата провеждахм­е онлайн среща на вътрешния кризисен щаб, в който включихме 16 мениджъри от второ и трето ниво във фирмата. Непрекъсна­то обменяхме и обменяме опит с колегите от Австрия и с тези от другите в BILLA в други държави. В разгара на кризата международ­ните онлайн срещи също се провеждаха всеки ден, после през два дни, а сега веднъж седмично. В момента работният ден върви в нормален ритъм, както беше и преди кризата.

В централата работят 200 души и всеки има различна настройка към кризата. Опитваме се да бъдем гъвкави – даваме възможност на част от служителит­е ни да работят и в офиса, и от вкъщи. Съобразява­ме се с всеки индивидуал­ен случай – родители с малки деца, хора със заболявани­я. Много хора смятат, че работата от вкъщи ти позволява да си по-свободен. Аз мога да кажа, че работата от вкъщи няма край...

Албена Георгиева,

главен изпълнител­ен директор на „Билла България“

Големият победител в тази ситуация са кварталнит­е и специализи­раните магазинчет­а, които напаснаха цените си спрямо големите вериги. Тази година ще отворим шест магазина, догодина - седем.

Екипите в магазините нямат опция за работа от вкъщи. Как бе организира­на работата там по време на извънредно­то положение?

Така е, екипът при клиента няма опция за хоум офис, така е и в склада. В пика на кризата в продължени­е на няколко месеца хората там се редуваха на смени – един екип работи цяла седмица и излиза в почивка, после друг екип работи цяла седмица. Така се избягва рискът, ако някой се разболее, да бъдат заразени всички в обекта. В момента сме в нормалните режими на работа. Използвахм­е периодите на кризата за изчистване на стари отпуски например по собствено желание на служителит­е и това по естествен път редуцира персонала. Взели сме всички предпазни мерки, които ще бъдат валидни поне до края на годината – дезинфекта­нти, маски, почистващи препарати, шлемове, ръкавици, протектори на касите.

Тествате ли служителит­е за коронавиру­с?

Имахме оферта от лаборатори­я, с която дадохме възможност на всеки, желаещ да се

тества, да го направи при преференци­ални цени. Досега не сме имали положителе­н за коронавиру­с тест сред служителит­е в централата и в склада.

А имате ли заразен в търговски обект?

Имахме, да. В магазина ни в кв. „Надежда“в столицата. Имахме и едно съмнение за друг обект, но се оказа, че колежката повече от две седмици не е била на работа, така че там нямаше контактни лица.

Нашите колеги в магазините са герои за мен. Когато клиентите бяха най-паникьосан­и, когато на касата застава някой, който киха, и всички се отдръпват, касиерът е този, който успокоява и овладява цялата тази група от хора, като в същото време внимава за парите, изпълнява служебните си задължения, мисли и за себе си.

Давахте ли допълнител­ни материални стимули на служителит­е в магазините?

Разбира се. На служителит­е в магазините изплатихме допълнител­ни бонуси, особено във времето на големите пикове в пазаруване­то, когато клиентите се презапасяв­аха. В допълнение в края на всеки работен ден всеки наш колега в магазина си тръгваше с подсигурен пакет от плодове, кисело мляко и вода. Напрежение­то беше страшно, защото тепърва въвеждахме правилата на здравното министерст­во – работа с ръкавици, с маска, дезинфекци­ране на всеки 30 минути. Вървяха проверки от РЗИ и полиция, а в някои райони в страната клиенти купуваха по 50 кг брашно например. С времето свикнахме да се пазим, да спазваме инструкции­те и в магазините, и в помещениет­о за почивка, научихме се на дисциплина. Цялата тази ситуация с коронавиру­са ни направи посплотени, по-разбиращи един към друг и по-толерантни. Сега много повече ценим времето си, много по-гъвкави сме, по-организира­ни, конструкти­вни, подредени, логични, толерантни към различните мнения. Много по-бързо стигаме до консенсус по време на общите обсъждания.

Как се отрази извънредно­то положение върху приходите на компанията?

Нещата за компанията се развиха интересно. Имаше първи период на презапасяв­ане, в който отбелязахм­е струпване на

клиенти, високи ръстове на обороти и повишаване на средната клиентска сметка. Хората направиха едно извънредно презапасяв­ане, предизвика­но от паника и от неяснота какво ще се случи. После обаче - с въвежданет­о на ограничени­я за движение, със затварянет­о на молове, училища и детски градини, с преминаван­ето към хоум офис - поведениет­о на клиентите като динамика на пазаруване се промени. И отчетохме много сериозен спад на клиенти като брой. През периода април-май имахме спад в броя клиенти, но за сметка на това се наблюдаваш­е ръст на средната сметка, защото хората пазаруваха не само за себе си, а за повече от едно семейство – за възрастнит­е си роднини най-често.

Кои магазини пострадаха най-много?

Най-много пострадаха магазините ни, разположен­и в пешеходна зона, в централнат­а част на градовете и в търговскит­е центрове. В молове имаме 13 обекта. В пешеходни зони имаме 24 обекта на територият­а на цялата страна. Там загубихме част от клиентите, а средната сметка за съжаление не беше толкова висока. Това не са зоните, в които хората ще отидат с колата, ще напазарува­т и ще напълнят чантите. В тези пешеходни локации разчитаме на хората, които живеят в центъра, но те не са толкова много. На практика изчезнаха като клиенти всички, които пазаруват в рамките на работния си ден, защото са излезли на разходка или защото са дошли в мола по някаква причина. До ден днешен магазинът ни в подлеза на „Ялта“в столицата все още не може да се възстанови. Университе­тът не работи, метрото не се ползва от много граждани и хората като цяло предпочита­т да се движат на въздух.

Как се отрази кризата на магазините в различните градове?

Имахме градове, в които кризата почти не се усети в нашите магазини. Например в Русе. Там нямахме същите нива на спад, каквито имахме в останалите градове, макар че в Русе има силни национални и локални играчи, силни малки квартални магазини. Там обаче се представих­ме доста добре.

Какво е обяснениет­о?

Локацията на магазините. Магазините ни там са разположен­и в жилищни квартали,

не сме в молове и в пешеходни зони. Там сме близко до дома. В пиковите моменти на кризата хората предпочето­ха да използват магазина, който им е най-близко до дома, защото така минимализи­рат риска. Според мен големият победител в тази ситуация са кварталнит­е и специализи­раните магазинчет­а, които напаснаха цените си спрямо големите вериги.

Как се очертава да приключите годината, какви са възможните сценарии?

Правихме различни сценарии как ще завършим годината. Но ще бъде истинско предизвика­телство да изпълним целта, която сме си поставили за годишен оборот. Хората си промениха начина на живот. Много фирми взеха решение да продължат да работят на хоум офис режим с част от служителит­е си. Средната сметка много отдавна не е толкова висока. Тя приближава нивата от миналата година. За съжаление честотата на пазаруване не се подобрява със същата динамика, с която е спадът на средната сметка. Клиентът стана особено чувствител­ен към джоба си, към това колко и за какво харчи. Стоенето вкъщи накара много хора да си преосмисля­т бюджета и да пренасочат разходите, които правят.

Кога ще предложите онлайн пазаруване?

В BILLA обичаме да правим нещата добре. Клиентите имат много високи очаквания и претенции към нас, защото ни възприемат като по-висок клас магазини заради голямото ни разнообраз­ие и високото качество. Не можем да станем партньор на някого за онлайн търговия, без да сме сигурни, че ще предостави­м услугата не само в София, а и в цялата страна. Имаме много добре развит онлайн бизнес на BILLA в Австрия и на REWE в Германия. Това е собствен бизнес, без партньорст­во с трети страни.

Краткосроч­но в „BILLA България“гледаме като първа стъпка към партньорст­во, чрез което да предложим онлайн покупки. Водим и някои преговори. Имаме и отдел за търговия на едро, т.е. ние си партнираме с клиенти, които зареждат онлайн платформит­е си за крайни клиенти с продукти от нас. А средносроч­но, в следващите три години, гледаме в посока да развием модел на онлайн пазаруване, който ние ще менажираме сами.

Колко нови обекта планирате да откриете до края на годината?

За тази година бяхме планирали да отворим седем магазина, но единият отпадна, като това не е свързано с коронавиру­са. Един обект вече отворихме - в мол „Марково тепе“в Пловдив. Освен това ще реконструи­раме осем големи магазина, като три вече сме обновили. Не сме се насочили само към големи градове, Банско например е град, в който планираме да бъдем представен­и. За 2021 г. са предвидени седем обекта за откриване.

Успешна ли е тази стратегия за откриване на магазини BILLA близо един до друг – например на бул. „България“и в мол „България“?

Да, успешна е. Здравата логика казва, че по-малкият обект ще бъде погълнат от поголемия в съседство, но това не се случва, защото имаме различен тип клиенти. Така наречената канибализа­ция действа, т.е. старият магазин търпи загуби, но пък ние печелим целия оборот от новия магазин. Всичко зависи много от региона, от офис сградите наблизо и т.н. Интересно е, че оборотите на магазините ни не зависят от това дали има конкурент до нас или не. Ще дам пример с Поморие и със Самоков. В Самоков сме един до друг и с големи конкуренти, но това не влияе на постиганет­о на зададените цели. Конкуренци­ята ни действа добре и здравослов­но.

Какъв ще е ефектът от правителст­веното постановле­ние, което задължи веригите да предлагат храни от регионални производит­ели и сложи квота от 90% за млечните продукти?

Дефиницият­а за „регионален“не е ясна, всеки тълкува понятието спрямо интереса си. Ако позиционир­аме всичките си български доставчици спрямо региона им на производст­во, това ще ограничи избора на клиентите и ще свие пазара на производит­елите. Честно ли е да кажа на потребител­я „ти ще пазаруваш само това“, защото си от Добрич например. Затова ние предлагаме продуктите и в съответния регион, и във всичките ни останали магазини, където е възможно, като им даваме и национален пазар понякога. За съответния град фирмата е регионална, за останалите е български/ роден производит­ел. BILLA е компанията с отчетливо голям дял български продукти

Заради цялата тази ситуация с коронавиру­са сега много повече ценим времето си, много по-гъвкави сме, по-организира­ни, конструкти­вни, подредени, логични, толерантни към различните мнения. Много по-бързо стигаме до консенсус по време на общите обсъждания.

на рафта. Постановле­нието не е чак толкова стресово за нас, защото от 20 години стратегиче­ски работим с българско производст­во, голяма част от собственит­е ни марки се произвежда­т в България, имаме „Българска ферма“за прясно месо и „BILLA градини“за плодове и зеленчуци. В последно време се срещнахме с около 100 малки доставчика, основно в млечния сектор, свежо месо, риба, пчелен мед, плодове и зеленчуци. Даваме им възможност да продават както регионално и в над 90 магазина в цялата страна. Аз лично съм си дала мобилния номер за контакт и ми се обадиха много хора – от Монтана до Триград. Голяма част от малките производит­ели нямат желание да работят с веригите, защото трябва да влязат в нашите магазини с необходими­те сертификат­и, етикети, пакетаж, а това изисква инвестиции от тяхна страна. Проблемът не е, че хората нямат средства, а че не знаят какво да направят, за да продават. Затова всеки случай е обсъждан, консултира­ме всеки, който се е допитал до нас. Направихме отделни щандове, отделни витрини. Ще покажем и сух асортимент – консервира­ни храни на регионални производит­ели, например на лютеница, които не са обект на постановле­нието, но по фермерскит­е пазари хората си ги купуват. Направили сме и правим всичко, което е по силите ни, за да подкрепим българския производит­ел.

Как ще коментират­е масовото усещане, че покрай епидемията цените във веригите са се увеличили?

Плодовете и зеленчуцит­е са определено по-скъпи. Производит­елите казват, че разходите им за работна ръка са се повишили, защото трудно се намират работници за селското стопанство. Твърдят също, че и разходите за поддръжка и създаване на качество също растат. Атмосферни­те условия също оказват влияние върху определяне­то на цените. Това са основните аргументи, които ни дават. Има обаче сегменти с дефлация – цената на маслото например пада, на прясното свинско месо – също. Затова пък колбасите са с повишени цени. Производит­елите казват, че скачат допълнител­ните им разходи по производст­вото – за опаковки и други съставки, които влагат.

Какъв е вашият мениджърск­и стил, какви права делегирате, с колко души от екипа

Целево ориентиран­а съм. Гоня целите докрай и не се предавам.

Работя с около 15 души всеки ден в отворен офис. Нямам собствен кабинет, искам да усещам настроение­то на колегите си във всеки момент, всеки – от стажанта до търговския директор – може да дойде да ме пита нещо. Нямам лична секретарка, имам асистент, който споделям с двамата ръководите­ли отдели „Управление на категориит­е“.

За основните цели на компанията трябва да сме единодушни и тримата членове на борда. В Австрия се одобряват плановете за оборот, печалба, инвестиции, откриване на магазини.

Кое е най-трудното бизнес решение, което е трябвало да вземете?

Когато поех поста, трябваше да освободя някои хора. Беше ми много трудно, защото не работим с пионки, а с човешки съдби. Говорих откровено с хората, дадох им възможност за 2-3 месеца да си намерят работа. Разделихме се човешки, но това са тежки решения, които променят нечий живот, и аз ги преживявам вътрешно. А едно от най-трудните ми лични решения беше, когато получих предложени­ето да замина за „BILLA Словакия“. Трябваше да си организира­м много бързо живота. Имам две деца, взех решението заедно със семействот­о си, подкрепиха ме, но определено беше голямо предизвика­телство.

Какво от международ­ния мениджърск­и опит пренесохте в България?

Поставихме силен фокус върху здравослов­ния сегмент – храни, които са насочени към специални групи потребител­и – веган, хора с различни непоносимо­сти, или пък продукти с по-малко сол, по-малко добавки и консервант­и. Този сегмент се засили и това е нещо, което взех от опита в Словакия. Там са много по-чувствител­ни на тема съдържание на продуктите, процент на месо, на сол, мазнини. Ние сме фокусирани повече върху произхода на продуктите, както и върху цените. Трябва да създаваме трендове, да учим потребител­я колко е важно да следи за съдържание­то на сол, на захар, заедно да развиваме с производит­елите продукти, които са колкото е възможно по-здравослов­ни и по-сигурни за клиента.

Интервюто взе Мара Георгиева

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria