Частно село „Исторически парк“
Макар миналата година да бе сложен край на продажбата на акции, такива все още се предлагат - на още по-висока цена.
Село Неофит Рилски, в което се намира начинанието Исторически парк, вече е почти изцяло собственост на хората около парка.
Общината бързо се разделя и с последните си общински имоти, а частният инвеститор диктува правилата в селото.
„Исторически парк“продължава да продава акции, парите от които не влизат в капитала на дружеството.
ННа площада в село Неофит Рилски е тихо. Четвъртък на обяд е и в двата магазина почти няма хора. Шум идва единствено от строителните и ремонтните дейности, които са разпрострени из цялото село, както и от движението на десетки коли, брандирани с логото на Исторически парк - големият проект за своеобразен „Дисниленд“на българската история, който да я илюстрира нагледно на посетителите.
Самият Исторически парк (в статията без кавички се изписва паркът, а с кавички – акционерното дружество - бел. авт.) се намира до селото и вече работи. Макар да не е напълно доизграден, той вече няма общо със строителната площадка, която беше при откриването му година по-рано. Паркът и хората в него са централни за всички дейности вътре в селото.
Само на метри от магазините тече усилена работа по придаването на нов вид на старата сграда на пощата, бившето кметство, както и по изграждането на къщи за гости. Всички те са собственост на хора около парка и символизират почти завършения процес на превръщането на Неофит Рилски в частно село. Малко по малко през последните години община Ветрино се разделя с цялата си собственост в Неофит Рилски, а купувачите на общински имоти на практика винаги са едни и същи. Така самото село се превръща не в дом, а в разширение на парка. Новите собственици на селото, както и новите заселници в него, техните ритуали и обичаи будят страхове у някои от жителите на селото, които са против преминаването му в частни ръце.
Как се купува село
Ивелин Михайлов, изпълнителният директор на „Исторически парк“, заявява инвеститорските си намерения пред общинския съвет на община Ветрино още през 2013 г. Тогава неговите намерения за изграждането на огромен туристически атракцион с историческа тематика са посрещнати с огромна доза скептицизъм. Неговото желание е да закупи голям имот – общо 560 декара – в Неофит Рилски.
Общинските съветници тогава обаче не вярват, че намеренията му са истински, а самите жители на селото също оказват натиск чрез подписка против продажбата на имота. Вместо парка в селото се появява малък проект - „Неолитно селище“, който показва как са живели първобитните хора. Така историята приключва – поне за няколко години, които дават време на Михайлов да изчисти плановете си и да започне да набира активно капитал чрез продажбата на акции от дружеството по, меко казано, нетрадиционен начин (виж допълнителния текст).
Три години по-късно, през 2016 г., общината склонява да продаде земя на дружеството „Исторически парк“– но в друг размер. С решение на общинския съвет имотът от 560 декара се разделя на две: един от 122 декара и един от 438 декара, от които „Исторически парк“придобива по-малкия – там, където се намира днес самият парк. Уловката е, че общината прави процедурно нарушение и не организира търг под предлог, че земята ще е съсобственост, понеже общината ще бъде собственик на съседния, по-голям парцел. Той обаче е отделен съседен имот и съсобственост всъщност няма. Няма и търг. Така “Исторически парк” става собственик на въпросните 122 декара земя срещу 188 хил. лв., или 1540 лв. за декар, на 29 август 2016 г. Това е и причината бившият кмет на община Ветрино и настоящ народен представител от БСП Георги Андреев да казва, че “самото зачеване
на парка е незаконосъобразно”.
Така през идните години общината се разделя със стотици декари земя, както и с няколко ключови за селото сгради като пощата и бившето кметство, чиято съдба по всяка вероятност ще бъде хотел. Те не са купени директно от Михайлов и показват нагледно как точно работи мрежата от фирми около парка. Пощата например е продадена на фирма „Си-Гранд“, собственост на Силвия Попова – един от съдружниците в парка и съпруга на кмета на Пазарджик Тодор Попов. Попова е и консултант в „Тогедър“– фирмата, през която се продават акциите на „Исторически парк“.
Детската градина на раздора
Много жители си задават въпроса защо точно Неофит Рилски. Отговорът, изглежда, е, че селото е близо до Варна и се намира в една от малкото общини в страната, които дори не съдържат град в себе си. Цялото население на община Ветрино е около 5000 души, което означава, че стотиците представители на парка с временна регистрация в селото имат несъразмерна тежест по време на избори.
Добър пример е случаят с недовършена детска градина, която тази година Михайлов иска да придобие.
Недовършеният строеж е със статут на общинска публична собственост и преди да бъде придобита, този статут трябва да бъде сменен – а подобно решение изисква две трети одобрение в общинския съвет, който се състои от 13 души. Тук Михайлов удря на камък заради твърдата опозиция на един общински съветник, който отдавна алармира, че от селото не е останало почти нищо.
Милен Георгиев е общински съветник втори мандат от листата на „Демократична България“. Георгиев е пряк свидетел на поглъщането на село Неофит Рилски, като изразява силни притеснения около симбиозата между община и частен инвеститор. „Самите парцели, които се продадоха до 2020 г., се актуваха много бързо. В порядъка на един месец се съставяха скици, актове и се бързаше да се продадат дори още на следващата сесия – включително и по време на коронавируса“, казва Георгиев.
Малкият брой други общински съветници, които се съгласяват да говорят пред „Капитал“, казват, че причината за бламирането не е толкова принципно решение, а държанието на Михайлов на сесиите на общинския съвет.
На една от сесиите в края на май кметът на Ветрино – Димитър Димитров от ГЕРБ – прави пламенна защита на Ивелин Михайлов и приканва общинските съветници да гласуват „за“смяната на статута на детската градина. Впоследствие думата взима и самият Михайлов, който нарича Милен Георгиев „предател като тези, предали Левски“, и го пита дали знае „какво са правили с предателите във Византия“.
„Михайлов си позволи едни квалификации, които предизвикаха у нас негативни реакции“, обобщава Златко Янчев, общински съветник от БСП. В крайна сметка шестима общински съветници се въздържат и гласуването пропада, но само за кратко.
Когато предложението за смяна на статута на детската градина от публичен на частен не минава, частният инвеститор решава да накаже жителите на селото. В рамките на един ден от парка са уволнени всички хора от Неофит Рилски, като няколко дни по-късно са наети отново. На всички служители във и около парка е забранено да пазаруват от двата магазина в селото, които не са собственост на приближени. Общо в селото има три магазина.
„След взимането на решението в общинския съвет да не се смени статута на детската градина изведнъж сто души бяха уволнени. Два дни по-късно - отново назначени. Как уволняваш сто души и как ги назначаваш пак”, пита бившият кмет на Ветрино и настоящ депутат от БСП Георги Андреев. “За да стане така, те трябва да са без никакъв договор. Аз съм уволнявал хора и знам какво е – нито става веднага, нито можеш после да ги върнеш, нито можеш изведнъж да махнеш всичките си хора“, казва Андреев.
Две седмици по-късно в селото се организира събрание, на което жителите да гласуват съдбата на детската градина. На него присъстват около 200 души, от които едва една пета са реални жители на селото, а останалите – такива с временна регистрация, свързани с парка. Обичайно пустите улици на Неофит Рилски са запушени от коли, което жителите документират в снимки, изпратени до “Капитал”, а предложението за продажба на детската градина – прието с голямо мнозинство.
Последните остатъци от селото
Заедно с детската градина, която по план трябва да бъде доизградена и да се превърне в частна такава, Михайлов ще придобие и парцел от 15 декара, който преди е бил предвиден за спортен терен, а сега ще се превърне в конната база на Исторически парк („Величие“). Георгиев прогнозира, че следващата цел ще бъдат малкото останали общински сгради, които са в добро състояние – като например бившето училище, което от над десет години насам изпълнява
ролята на детска градина.
Георги Андреев казва, че решението за затваряне на няколко училища преди десет години е било негово, защото децата са учили в смесени класове и в лоши условия и вместо това са пренасочени към едно училище с подходящи условия. Андреев е един от малкото, които открито коментират и критикуват дейността на парка и държа