Вашата поръчка на бебешко пюре е неуспешна заради вашите депутати
Парламентът одобри единодушно забрана за онлайн продажби на храни за кърмачета и малки деца без никакъв дебат.
Пазарът на тези продукти е около 54 млн. лв. годишно.
Става въпрос за процедура, която върви от 2018 г. и дори е минала нотификация през Европейската комисия, но текстът ще бъде отменен заради протест на бранша и майките.
ИИма неща, които разбираемо не е добра идея да се продават онлайн. Оръжия, цигари, лекарства с рецепта, бебешки пюрета... Чакайте, бебешки пюрета ли?
Явно да. Макар COVID-19 обяснимо да насочи много потребители да пазаруват всякакви храни онлайн, само преди няколко седмици депутатите от всички политически сили дружно приеха, че бебешките са с поспециален статут и родителите са принудени да ходят до физически магазини и аптеки. Става въпрос за текст в обнародвания в началото на месеца Закон за храните, който изрично забранява търговията от разстояние с тези продукти.
Бизнесът отбелязва, че забраната не е консултирана с него, онлайн магазините провидяха намесата на физическите си конкуренти и написаха поредица от протестни писма до парламента, а потребители с право са гневни, че може не само да бъдат лишени без мотиви от удобството да не разнасят бурканчета, но и да бъдат излагани на риска да се заразят в магазина. Бурята продължи около две седмици, след които председателят на парламентарната земеделска комисия Мария Белова (ГЕРБ) коментира пред „Капитал“, че народните представители възнамеряват да санират текста и да премахнат забраната.
Лъкатушещият път на една недомислица
В десетките страници стенограми от заседанията на парламентарната Комисия по земеделието и храните и гласуването на забраната в пленарна зала от последните седмици няма никаква дискусия за забраната, предложена от комисията на второ четене.
„От комуникацията, която открих, тъй като събитията са се разигравали в началото на 2018 г., когато не съм била председател на комисията, на 10 април се е получило становище от Министерството на здравеопазването, което счита, че онлайн продажбата на бебешки храни е опасна, и настоява забраната да се включи в разпоредбата на закона“, казва Мария Белова.
Тя допълва, че по казуса е свикана работна група с участието на здравното и земеделското министерство, забраната е включена в проектозакона за храните, а след това дори е изпратена нотификация до Европейската комисия заради драстичната мярка. Процедурата е приключила в началото на 2019 г. и България е била свободна да въведе мярката.
Въпреки този дълъг път обаче забраната явно изненада бранша и сега неговото, а и на земеделското министерство становище е, че това е грешка.
„Още през тази седмица имаме работна група и смятаме да обсъдим възможността през следващата седмица тази забрана да
бъде премахната, като санираме текста с промяна в преходните и заключителни разпоредби на проектозакона за защита на растенията“, коментира Белова. Тя допълва, че се надяват да убедят здравното министерство, че Българската агенция по безопасност на храните ще осъществява достатъчно добър контрол върху качеството на детските храни във физическите складове на онлайн магазините.
Становището на здравното министерство засяга само храните за кърмачета и диетичните храни за специални медицински цели, като според ведомството действащото специално законодателство на ЕС не позволява онлайн търговията на тези категории храни. Целта е била да се защитят от евентуални фалшификати тези чувствителни групи. Диетичните храни за медицински цели обикновено се заплащат от здравната каса и се продават с рецепта само в аптеките и забраната за тяхната онлайн продажба е на принципа на приравняването им с лекарствата.
Как обаче в закона се е появила забраната на продажбата на детски храни - пюрета, каши, бисквити и други, никой в здравното министерство не знае.
В търсене на изгубената логика
Въпреки безспорно валидната опция за чиста недомислица логично в бранша се развиват и различни теории откъде може да е дошла тази забрана. Едната от тях е, че по този начин държавата слага препятствие пред изкуственото хранене и насърчава общоевропейската тенденция за кърмене като най-естественото хранене за бебетата. Други смятат, че текстът подпомага големите магазини, които нямат онлайн канали в периода след корона кризата, от която всички пострадаха. Независимо от всичко обаче всички засегнати намират забраната за недомислица, която ще затрудни родителите и напълно ще премахне от картата онлайн магазините, които продават само детски храни.
Йордан Матеев, изпълнителен директор на Сдружението за модерна търговия, което обединява хипермаркетите и големите вериги магазини, коментира, че през последните пет години сдружението е участвало в множество дискусии и срещи в Министерството на земеделието и храните, посветени на промени в закона, но никога темата за забрана на онлайн продажбите на детски храни не е била предлагана нито от тях, нито от земеделското ведомство, нито пък дискутирана.
„За да съществува някаква регулация, тя би трябвало да има смисъл. Не виждам обаче смисъл в ограничаването на онлайн търговията, не е имало нито мотиви, нито аргументи за това, нито дебат“, казва Матеев.
Румил Манов, управител на „Балев Био Маркет“в София, също коментира, че този законов текст не е консултиран с бизнеса. „Ние имаме партньори и внасяме продукти от цял свят, не съм виждал и чувал никъде да съществува забрана на онлайн продажбите на детски храни. При нас акцентът е върху био продуктите и средно една четвърт от поръчките ни онлайн са на бебешки и детски храни – доставките са удобни, до вратата на дома, цените са приемливи и за майките това е изключително удобство в сравнение с това да носят десетки пюрета в ръка от магазините. Родителите купуват от физическите магазини и единични бройки пюрета просто когато са забравили у дома храната на детето или тръгват на разходка и имат нужда от допълнителна храна“, казва Манов.
Николай Костов, председател на Асоциацията на собствениците на аптеки, смята, че очевидно поправката в закона удря тези, които имат онлайн присъствие и е в полза на физическите магазини. „Няма никакъв проблем с фалшификация на детски храни, който да доведе до такава драстична забрана. Майките са активни в мрежата, особено в COVID кризата не им беше удобно да обикалят с бебетата по магазините и продажбите онлайн се увеличиха драстично през последните месеци. Освен това те са удобство за всяка от тях. Ако поправката остане, ще бъдем изправени пред парадокса онлайн аптеките да могат да доставят лекарства без рецепта, които се произвеждат под много по-строг контрол от детските пюрета, или пък родителите да си поръчват онлайн детски храни от европейски сайтове в държави, в които тази търговия не е забранена“, смята Костов.
Колко е голям пазарът
„Продажбите на бебешки храни – адаптирани млека и пюрета, са на обща стойност около 54 млн. лв. годишно по данни на AC Nielsen, като компанията не следи изцяло онлайн продажбите“, коментира старши анализаторът в AC Nielsen Марко Наумов.
Според пазарните проучвания на Nielsen средномесечната стойност на продажбите на храни за бебета и деца е около 4.5 – 5 млн. лв., като 45% от тях се осъществяват през хипермаркетите, супермаркетите и двете национални дрогерийни вериги – dm и Lilly. 25% от продажбите се падат на бебешките магазини и същият процент – 25, се осъществява през бебешките магазини. Според изчисленията на пазарния анализатор около 5% от продажбите минават онлайн, като от всички големи вериги само Lilly и „ТМаркет“имат онлайн магазини. От месец март dm също продава онлайн през foodpanda. Според изчисленията на Николай Костов, който е съсобственик на физически и онлайн аптеки, около 15-20% от продажбите на детски храни и повече от 25% от адаптираните млека се осъществяват онлайн.
Наумов отбелязва, че в сегмента на доставката на бебешки храни чрез поръчки онлайн най-голям опит имат онлайн магазините и онлайн аптеките. Николай Костов допълва, че като цяло тази категория е нежелана от повечето детски и големи магазини, защото надценките й са около 12-15% за разлика от дрехите за малките, където могат да достигнат 200 - 300%.
Въпреки безспорно валидната опция за чиста недомислица логично в бранша се развиват и различни теории откъде може да е дошла тази забрана - заради общоевропейската тенденция за насърчаване на кърменето или в интерес на физическите магазини.