България се стреми да влезе в ERM II
през юли, но още не е оповестено кой ще вложи 30 млн. евро капитал в ПИБ. Неофициално - това е чешки милиардер
Въпреки че България остава с амбиции да влезе в “чакалнята на еврозоната”, до последния момент не е ясно дали и как е изпълнена последната пречка.
Срокът за увеличението на капитала на ПИБ с 200 млн. лв. беше удължен до 3 юли и дни преди това не е ясно кой придобива 30% от новите акции.
Според четири независими източника на “Капитал” делът е записан от едър чешки инвеститор.
Още от времето на заветния гол през 1993 г. на „Парк де пренс“, изпратил националния отбор на Световното първенство по футбол, българите са свикнали да се надяват на успешна развръзка в последната минута. Разбира се, това далеч не е единственият драматичен обрат в историята на спорта.
По-необичайно е обаче да се разчита на подобна изненада в самия край на мача при някои от най-важните икономически и политически събития, които самото правителство си поставя като приоритет. България се надява през юли да влезе в европейския банков съюз и валутния механизъм ERM II, като на 9 юли предстои ключова оценка за това от ЕЦБ. Но буквално дни преди това все още не е ясно дали и как е преодоляно последното препятствие - капитализирането на Първа инвестиционна банка (ПИБ) с 200 млн. лв.
Срокът за записване на новите акции беше 25 юни, а впоследствие той беше удължен до 3 юли (след редакционното приключване на броя). Ясно е, че Българската банка за развитие ще придобие малко под 70% от емисията срещу близо 70 млн. евро, но за да не се брои това за държавна помощ, трябва към останалите малко над 30% да има пазарен интерес. Кой е частният инвеститор, готов да вложи 30 млн. евро в ПИБ при цена почти два пъти над борсовата, обаче не само не бе оповестено, а почти се превърна в държавна тайна, като до последно се чака той да заплати акциите.
Според четири независими източника на “Капитал” от финансовия сектор става въпрос за чешки инвеститор - дружество, контролирано от няко й от найбогатите бизнесмени в страната. Оттук нататък обаче детайлите стават все по-размити, а хипотезите кой, защо и дали ще бъде компенсиран с нещо в замяна най-разнообразни.
Какво се знае със сигурност
През двете седмици търговия с правата за участие в увеличението на капитала на ПИБ инвеститорският интерес беше минимален, изтъргуваните обеми - нищожни, цените около 0.1 стотинка и като крайно не беше упражнено нито едно право. Впоследствие на аукциона за неизползваните права на 10 юни обаче всичките 110 млн. броя бяха изкупени. Дни покъсно финансовият министър Владислав Горанов и икономическият Емил Караниколов обявиха, че държавната ББР е придобила 77 729 300 права и ще запише малко под 70% от новата емисия, а останалите са придобити от частни инвеститори.
Още при предишната финансова криза от 2009 г. Европейската комисия прие тълкуване при инжектиране на капитал да приема, че няма държавна помощ, ако става “при равни условия със значително участие (30% или повече) на частни инвеститори”. В случая явно се цели да се покрие именно този критерий. Скоро след аукциона от мениджъра по увеличението на ПИБ - свързаният с нея посредник Първа финансова брокерска къща, обявиха, че първоначалният график се променя и финалният срок за плащане на новите акции от 25 юни става 3 юли.
Справка в регистъра на Централния депозитар показва, че дни преди тази дата са заявени
за използване 107 483 200 права. Ако те бъдат платени, това ще означава, че в ПИБ ще постъпят 195.424 млн. лв. А останалите малко над 2.5 млн. права вероятно ще останат неизползвани. Това също беше очаквано, тъй като придобитото от ББР количество права беше малко над 70% и съответно, за да се докаже пазарността на сделката, тя трябва да не запише всички полагащи се акции.
И какво се предполага
Ако предположим, че всички тези 2.5 млн. неизползвани права са на държавната банка, то тя реално ще е използвала 75 212 500 права, които дават възможност да запише точно 27.35 млн. акции, за което трябва да плати 136.75 млн. лв. А това би съответствало на 69.98% от емисията и би дало 18.35% дял в ПИБ след увеличението. Частният инвеститор или инвеститори за останалите малко над 30% от новите акции, даващи 7.87% дял в ПИБ, ще трябва да платят 58.674 млн. лв.
Изтъкваните от анализаторите причини за липсата на по-голям и по-широк интерес към увеличението на ПИБ са разнообразни, но най-видимата явно е цената. Новите акции се предлагат по 5 лв., което макар и под 60% счетоводната им стойност е почти два пъти над борсовата оценка - акциите на ПИБ се търгуват в последните седмици на нива 2.50 - 2.80 лв. А в последните над десет години почти няма сделка на такива нива. Затова и естествено е любопитно кой все пак е пожелал да вложи солидна сума при условия, към които единствено българските управляващи са се съгласили, но с уговорката, че за тях това не е толкова инвестиция за печалба, а инструмент за постигане на стратегическия им приоритет - ERM II и евентуално еврозоната.
Самото нежелание да се обяви официално инвеститор на този етап е леко притеснително. “Капитал” се допита до 5-6 консултанти и адвокати, през които минават почти всички големи сделки на чужди инвеститори, но никой от тях нямаше информация. От банковите и финансовите среди историята от различни източници почти неизменно включва люксембургско или лихтенщайнско дружество, зад което стои един от най-богатите чехи. За това кой точно обаче е се стъпва по-скоро на версии и догадки, отколкото на сигурна информация.
Именник на чешките милиардери
Логичното първо предположение, пасващо на описанието, е номер 1 по богатство в Чехия и цяла Централна и Източна Европа Петр Келнер, чието състояние се оценява от Forbes на 17 млрд. долара. Той вече има интереси в България - притежава “Теленор” и е в процес на придобиване на регионалната телевизионна група CME, част от която е и bTV. Преди това той имаше апетити да купи основния й конкурент „Нова телевизия“, но сделката беше блокирана с абсурд
Кой е новият инвеститор в ПИБ е важно, тъй като той трябва да получи и печат за одобрение от ЕЦБ.
ни мотиви от Комисията за защита на конкуренцията. Впоследствие по неофициална информиция на Келнер са били посочени братята Кирил и Георги Домусчиеви за местни партньори, ако иска да продължи със сделката. Финално той се оттегли и те придобиха телевизията.
Информацията на “Капитал” на по-ранен етап беше, че той е бил поканен да се включи в увеличението, но е отказал. Не е изключено обаче и това решение да се е променило. От пресцентъра на неговия инвестиционен холдинг PPF отговориха на запитването лаконично само, че не коментират пазарни слухове.
Един от източниците на “Капитал” обаче категорично изключва Келнер, като говори за
“втория по богатство”. Тук обаче няма едно мнение кой заема тази позиция, като според различни класации на Forbes и чешки издания сребърния медал си оспорват няколко местни бизнесмени. Сред тях е дори премиерът Андрей Бабиш, чийто основен бизнес е в хранително-вкусовата индустрия, но той не изглежда вероятна опция.
Като човек с подходящ профил се очертава имотният магнат Радован Витек. Той няма инвестиции в България, но портфейлът на неговата CPI Property Group, оценен на над 9 млрд. евро, извън Чехия се разпростира из цяла Централна Европа. Включва и имоти в Германия, Франция, Италия, а на Балканите има хотели в Хърватия и
офис, търговски и жилищни площи в Румъния. В кариерата си той има редица рискови рейдърски инвестиции, при които овладява цели компании - като по някои от тях се водят и съдебни дела. Друга допира точка с един от собствениците на ПИБ, Цеко Минев, е че Витек има и инвестиции в ски съоръжения в швейцарския курорт Кранс Монтана, около които през 2018 г. има противоречия, след като насред сезона спира лифтове заради финансов спор с общината. Говорителят на CPI обаче категорично отрече пред “Капитал” каквито и да било намерения за инвестиция в ПИБ.
Друг чешки милиардер сред най-големите е Карел Комарек. Той е собственик на най-голяма
та бетинг компания в региона - Sazka, като името му наскоро влезе в българските новини именно в това му качество. Васил Божков обясни обвиненията към себе си и атаката към бизнеса му именно с постигнати договорки с Комарек от септември 2019 г. Sazka да придобие 51% от “Националната лотария”, която тогава е оценена на 1 млрд. евро. От Sazka потвърдиха само частично тази версия - според тях е отправена ориентировъчна, необвързваща оферта за мажоритарен дял, но тя не е приета и преговорите са прекратени. От холдинговата компания на Комарек KKCG, която включва и инвестиции в други сектори, не отговориха на въпросите на “Капитал” по темата ПИБ.
Освен заради чисто любопитство кой е новият инвеститор в ПИБ е важно и защото той трябва да получи и печат за одобрение от ЕЦБ. Цялата операция трябва и да не остави в Европейската комисия съмнение, че сделката не е пазарна и има и допълнителни уговорки. Например частният инвеститор би могъл да е компенсиран от държавата или настоящите мажоритарни акционери на ПИБ, да е получил някакъв друг актив като обезпечение или пък да има допълнителни клаузи делът му да бъде изкупен след време.
А най-същественият проблем е, че едно от решенията, които самото правителство е припознало като ключово в геополитически и икономически план, е оставено да виси до последния момент и да зависи от външен фактор. Проблемите на ПИБ с качеството на активите и инвестициите в свързани лица не са новина, а нуждата от рекапитализация беше изтъкната и през 2016 г. при проверката от БНБ, и през 2019 г. от ЕЦБ. Головете в последната минута се помнят, но също и гредите.