Мръсната тайна на София

Заводът за боклук на столицата, в който са вложени 300 млн. лв., не работи според плановете и произвежда основно... боклук.

Затова по над 150 хил. т отпадъци продължават да се заравят в сметищата около града всяка година.

Малкото RDF, който все пак се прави, е с лошо качество и освен Ковачки и един циментов завод друг не иска до го използва.

П“Пишете за птички и корморани. Боклукът е криминална тема.“Напълно добросърдечният съвет не идва след въпроси за италиански боклук, организирани престъпни групи или арестувани министри и зам.-министри. А покрай разследването на „Капитал“за гордостта на София и на премиера Бойко Борисов - заводът за отпадъци на столицата. И показва, че проблемът със софийския боклук най-вероятно има и тъмна страна.

При откриването на завода през есента на 2015 г. Борисов увери, че той е 100% на софиянци и няма мечки, вълци, лисици и го окачестви като „най-доброто нещо, правено на Балканите“. Като за такова е и инвестицията - вложени са близо 300 млн. лв., като предстои да се дадат още толкова за инсинератора към „Топлофикация София“, който трябва да гори излизащия от завода RDF, или общо над 600 млн. лв. Оперативните разходи пък са по близо 30 млн. лв. на година.

През изминалите над 4 години и на фона на непрекъснатите скандали с вноса на италиански боклук и изгарянето и складирането на отпадъци на всевъзможни места работата на софийския завод остана в удобна сянка. Докладите по околна среда на управляващото го „Столично предприятие за третиране на отпадъците“обаче показват няколко притеснителни момента. Заводът не изпълнява всички рамки на комплексното си разрешително, като генерира над два пъти повече от допустимото отпадъци за депо, а две трети от тях транспортира до старото сметище „Долни Богров“. Или казано иначе, заводът за преработка на отпадъци на София генерира основно отпадъци. Количеството произведен RDF е тройно помалко от максималния капацитет на завода, като през годините два от трите циментови завода отказаха да изгарят въпросния продукт вероятно заради лошото му качество. В същото време общината се кани да изгради инсталация за горене на този RDF в центъра на града и по всичко личи, че е решена на всичко, за да финализира проекта.

Анатомия на завода

Пословичният завод за отпадъци на столицата е съставен от няколко взаимосвързани части, носещи гръмкото наименование „Интегрирана система от съоръжения

за третиране на битовите отпадъци на Столична община - площадка „Садината“. Те се управляват от Общинско предприятие „Столично предприятие за третиране на отпадъци“(виж графиката), което не е търговско дружество и е на пряко подчинение на администрацията на кмета Йорданка Фандъкова.

Системата включва:

Депо за отпадъци „Садината“с общ капацитет 3.2 млн. тона и живот 21 години. От него са построени 1-ва и 2-ра клетка, а за 3-та и 4-та има обявена обществена поръчка за 18.5 млн. лв. без ДДС. Инсталацията за механично-биологично третиране (МБТ) на отпадъци с производство на RDF гориво, или иначе казано - заводът. Той работи от 12 септември 2015 г. Капацитетът му е 410 хил. тона смесени битови отпадъци (1300 тона на денонощие), т.е. това, което се изхвърля в контейнерите на града. Инсталацията за биологично третиране „Хан Богров“. Там попадат зелени отпадъци от паркове и градини и хранителни биоотпадъци от ресторанти, магазини, домакинства. Произвежда компост и биогаз, от който се получава ел. и топлинна енергия. Първата се подава към мрежата, а втората се използва на площадката.

Четвъртият (последен) елемент от системата е несъществуващият инсинератор на „Топлофикация София“за изгаряне на въпросния RDF от завода.

Въпреки множеството критики общината се спря на този вариант с обяснението, че с използването на RDF в ТЕЦ-а ще се намалят нуждите на „Топлофикация София“от природен газ с 10% и така ще се спестят разходи. Проблем обаче е „всеядността“на завода, който залага най-вече на изгарянето на отпадъците, а не на разделянето и рециклирането им - според плана 178 хил. тона RDF и само 40 хил. тона вторични суровини на година. Освен това при избраната технология беше заложено цели 75.6 хил. тона да се заравят в депо, което според политиките на ЕС е най-крайната мярка за обезвреждане на отпадъци.

Близо 5 години след пускането на завода проблемите му вече не могат да се крият и е очевидно, че той не успява да изпълни дори така заложените си цели.

Заровени в смет

Основната цел на заводa е да произвежда RDF, за да се намали депонирането. От отчетите на предприятието за третиране на отпадъците обаче се вижда, че от заложените 178 452 тона за всяка от първите му три работни години (2016, 1017 и 2018) произведеният RDF не надвишава 61 хил. тона. годишно.

Това несъответствие в показателите води до друго. Отпадъците, които е предвидено да отиват на депо (тези с код 19 12 12, водещи се други отпадъци, включително смеси), са двойно повече от позволеното и растат всяка следваща година. За 2018 г. те са 164 490 тона, а за 2019 г. - 173 862 тона, докато според комплексно разрешително не би трябвало да надхвърлят 75.6 тона на година. На практика струващият стотици милиони завод не произвежда RDF, а отпадъци, които и без него пак биха отишли в сметището, само че нетретирани.

Ако това си беше чисто българска схема, едва ли щеше да има някакво значение. Но в случая финансирането е от ЕС и за да няма проблеми на ниво Брюксел и риск от връщане на пари, се прави опит всичко да се случва тихо.

По принцип проектът предвижда остатъчният отпадък от дейността на завода да попада на депо „Садината“, което е пресметнато спрямо проектните данни на инсталацията за механично-биологично третиране. Но тъй като те не се спазват, боклукът за заравяне е много повече и новото депо ще се запълни значително по-бързо от предвиденото. Затова Столичната община и предприятието й са решили проблема буквално като го заметат под килима - всяка година карат над 100 хил. тона от въпросните смеси на депо „Долни Богров“, което уж трябваше да приема отпадъци и да се рекултивира едновременно само до пускането на завода. Това става ясно от докладите на завода, изпратени до Изпълнителната агенция по околна среда за 2016, 2017 и 2018 г. (за 2019 г. все още няма данни). Или грубо около една трета от въпросния отпадък на завода отива на „Садината“, а две трети - на „Долни Богров“. Получава се така, че заводът на столицата има пети елемент, непредвиден първоначално - депото в „Долни Богров“, без който би се зарил с боклук.

Това далеч не са единствените сметки, които не излизат правилно на завода

за отпадъци на София. Количествата пластмаса и каучук, които се добиват като крайни продукти, са около 16 пъти над заложените (това не е задължително лошо, тъй като рециклирането е по-добрият вариант и попада по-нагоре в йерархията на управление на отпадъците). Хартията обаче е 4.3 пъти под заложените, а стъклото - три пъти по-малко. Черните метали леко излизат над нормата, а цветните - близо наполовина под нея.

Изградената пречиствателна станция за отпадни води на завода, която отговаря за пречистването на водите от депо „Садината“, от инсталацията за биологично третиране „Хан Богров“и от завода, пък не може да се справи напълно с функцията си и се е наложило да се търси помощ от „Софийска вода“. В случая част от мръсните води на завода за отпадъци се пречистват на пречиствателната й станция в Кубратово (виж втория текст).

Усещане за депониране

Заради тези драстични разминавания „Капитал“поиска среща със зам.-кмета на околната среда на Столичната община и с директора на предприятието за управление на отпадъците Стефан Ботев, като такава се проведе на територията на завода през март в присъствието и на инж. Петър Трайков, директор на дирекция „Управление на отпадъците“.

Те обаче не ни показаха основния продукт на завода - отпадъка с код 19 12 12, който се депонира в „Долни Богров“. Въпреки гигантския му тонаж обясниха, че не е наличен в момента. „Той отива за рекултивация на „Долни Богров“. Ритмично се извозва всеки ден за рекултивация на старото депо“, заяви Ботев, като тезата беше потвърдена и от вече бившия зам.-кмет по околната среда Йоана Христова.

През далечната вече 2012 г. наистина беше решено депото в „Долни Богров“да приема отпадъци, които да се използват и за рекултивацията му. Но това трябваше да е само за срок от 3 години, като беше обещано след отварянето на завода там да има 80 000 дървета (виж карето).

Въпреки че всички отговорни лица присъстваха на срещата, те поискаха последващи писмени въпроси, тъй като не им беше известно откъде имаме информацията за проблемите в завода - официалните доклади на предприятието по околна среда, което те

самите ръководят и контролират. Както и заради това, че въпросите не са зададени предварително.

Христова дори изказа и тезата, че „Капитал“явно изпълнява поръчка. По-късно от думите на самата Фандъкова се разбра, че броени дни преди посещението в завода Христова е била депозирала оставката си, но заради въвеждането на извънредното положение на 13 март смяната й се отложи за началото на май.

Кой кого лъже

Последвалият писмен отговор на общината гласи: „Основната причина отпадъците с код 19 12 12 да се предават на две различни депа е необходимостта от осигуряване на материали за изпълнение на проекта за рекултивация на депо Долни Богров.“Написаното в доклада до екоагенцията обаче звучи малко по-различно - предаването на отпадъка за оползотворяване на депо Долни Богров „е наложено от почти запълнения капацитет на първо ниво на клетка 2 на депо „Садината“и поради стартиралите дейности от началото на 2018 г. по рекултивация и надграждане на депо „Садината“. Тоест има разминаване в това, кой на кого прави услуга - заводът на „Долни Богров“или „Долни Богров“на завода.

А и един и същ отпадък, когато отива към „Садината“, се води за депониране, а когато отива към „Долни Богров“, по думите на представителите на общината, е за целите на рекултивацията.

Обяснението на общината стъпва на това, че „съгласно условията на комплексното разрешително за инсталация по „Проект за закриване и рекултивация на сметоразтоварище - с. Долни Богров, чрез обезвреждане и оползотворяване“, е разрешен приемът на отпадък с код 19 12 12. Според комплексното разрешително, което се вижда този път от докладите, подавани от „Чистота Искър“, на която е възложен проектът - са разрешени по 54 хил. тона на

година от въпросния вид, а три поредни години (2016, 2017, 2018 г.) тези отпадъци там надхвърлят двойно конкретния лимит.

Всяка година през лятото се пускат уведомителни писма от „Чистота Искър“до Столичната община или от Столичната община до РИОСВ - София, пише в доклада, като следващата година ситуацията се повтаря.

От началото на работата на завода за боклук на София в депо „Долни Богров“са попаднали общо 330 хил. тона отпадъци от този вид. Ако ще се търси нещо положително, това е свиването на по-едрата битова смет. Рекултивацията с отпадъци на „Долни Богров“обаче явно ще продължи до безкрайност или поне докогато има нужда от услугите на депото.

От регионалната екоинспекция не отговориха на въпросите на „Капитал“за разминаванията спрямо комплексните разрешителни на завода и на проекта на „Долни Богров“, както и има ли санкции по случая.

Защо така

В търсене на виновните за неизлизащите сметки на завода за отпадъци на София от управата на предприятието и от общината хвърлиха вината върху циментовите заводи, които не приемат достатъчно RDF гориво и съответно затова не го произвежда, а се получава отпадък с код 19 12 12. „Няма капацитет на инсталациите в България кой да го взема“, заяви Стефан Ботев, като не отговори защо два от три завода не желаят да горят RDF-а дори срещу заплащане и поиска да попитаме тях.

Неофициално циментовите заводи казват, че качеството на софийския RDF не е добро. Калоричността му е малка и не може да се постигне температура от 1400 градуса, нужна за производството на цимент. Има и по-висока влажност, както и тежки негорими примеси като метал, стъкло и т.н., които могат и да повредят съоръженията за обработка на RDF преди горене. Сред неофициалните и недоказуеми към момента обяснения на рециклиращия бизнес пък са, че линията за сепариране на завода е неефективна и не може да отделя добре годните суровини. Други са на мнение, че липсват специалисти, които да управляват инсталациите на завода.

От докладите се вижда, че проблемите с код 19 12 12 започват веднага след пускането на завода. Според нормата на тон отпадък трябва да се получават 184.5 кг примеси. Релността обаче е 487.6 кг - или почти половината от това, което влиза в завода, излиза като примеси. Строителят „Актор - Хелектор“е имал задължението 1 година след пускането на завода да отстрани констатирани дефекти, за да се постигнат предвидените по проект показатели. През 2017 г. показателят е полош - 508.6 кг смеси на тон отпадък и 494.7 кг на тон през 2018 г. Междувременно се сключват два договора с „Екобулсорт“, собственост на „Екобулпак“, с цел да се увеличи процентът на вторичните суровини от завода за около 5 млн. лв. Увеличава се обаче ръчният труд. През 2015 г. щатните бройки са 185. През 2017 г. - 297 души, а през 2019 г. общинският съвет утвърждава нова численост - 307 души. Така въпреки стотиците милиони в завода пак голяма част от работата става на ръка.

След отказа на циментовите заводи да вземат RDF от софийския завод „подкрепа“ дойде от свързаните с Христо Ковачки централи в Бобов дол и Сливен, които спечелиха обществената поръчка за изгаряне на част от отпадъците.

С пълни гърди към инсинератора

Единственият изход за Столичната община да излезе от камарите отпадъци, изглежда, е изграждането на инсинератора за RDF в на града. Към него обаче има сериозни критики от граждани и организации като „За Земята“. Опасенията са, че ще има остатъци от горенето под формата

на различни видове пепел, която трябва да отива на депо за опасни отпадъци, както и газове.

Линията на общината обаче е твърдо да не допускат опити за по-детайлни анализи на рисковете от подобна инсталация, както и да не се води дискусия дали това е наймодерната и добра технология.

В началото на май за зам.-кмет по околната среда беше назначена Десислава Билева, която заяви, че си поставя за цел „подобряването на качеството на атмосферния въздух“. До 21 април Билева бе председател на надзорния съвет на „Топлофикация София“и отговаряше именно за проекта за изграждане на инсталацията за горене на RDF. Някои общински съветници окачествиха назначението й като скандално, тъй като „Билева е в управителните органи на топлофикацията в периода, когато дружеството сключваше неизгодните договори със свързания с Ковачки търговец на ток „Гранд енерджи дистрибюшън“.

Билева се появява за кратко в медиите и през първата половина на 2010 г., все още като Десислава Георгиева е директор на дирекция „Стратегическо развитие и инвестиционни проекти“в Национална компания „Железопътна инфраструктура“. Тя обаче била помолена да напусне, като е провален и търгът за рехабилитация на жп отсечката Пловдив – Бургас. Причината била присъствието й в изборната комисия, тъй като към онзи момент Георгиева фигурирала в тогава съществуващия сив списък на Агенцията за обществени поръчки (преди това е била на ръководни позиции към дирекция „Изпълнителна агенция - програма ФАР“към МРРБ). Проверка на Европейската организация за борба с измамите (ОЛАФ) тогава поиска да се обяви нов търг за жп линията.

Инсинераторът обаче явно е въпрос на живот и смърт за общината, която или ще рекултивира „Долни Богров“до безкрайност или ще гори RDF в центъра на София. Въпросът е няма ли, за да реши един проблем, да се създаде нов, по-голям. А вечният пример с Виена, която гори собствените си отпадъци и се отоплява с тях, е повече от неуместен - тук проблемите по-скоро се замитат под килима, истинските дебати не се случват, а преследваните интереси рядко са тези на обществото.