Три милиона лева, осем джуджета и една прокуратура

Разследване на Антикорупционния фонд показа колко струва да си наемеш държавното обвинение

Разследване на „Антикорупционния фонд“показа колко струва да си наемеш държавното обвинение

Съмненията, че прокуратурата предоставя услуги като търговско дружество, отдавна са публична тайна. Разследването на неправителствената организация Антикорупционен фонд (АКФ), озаглавено „Осемте джуджета“, е първият журналистически материал, който до голяма степен показва, че те не са без основание. Документалният филм е базиран на разказа на Илия Златанов - собственик на най-големия производител на асансьори в България („Изамет“), който от години е в тежък конфликт със семейството си за контрола над бизнеса. По препоръка на свой съсед той се среща с бившия шеф на Столичното следствие Петьо Петров, известен с прякора Еврото, който му предлага съдействие, като в негова помощ - срещу съответно заплащане - се включи Специализираната прокуратура. В крайна сметка Златанов, по собствените му думи, бива излълган, а бизнесът, който се опитва да спаси - конфискуван от групата около Петьо Еврото. Заглавието на разследването „Осемте джуджета“идва от името на столичния ресторант, за който основният разказвач в историята твърди, че е превърнат в офис на Петьо Петров.

В разследването си АКФ на практика верифицира свидетелствата на Илия Златанов - през публични документи, разкази на други свидетели, регистри и предоставена от него комуникация. Основателят на АКФ и разследващ журналист Николай Стайков, който е автор на филма, се опитва, без успех, да потърси и гледната точка на другите основни герои. Веднага след като Стайков прави опит да се свърже с Петьо Петров, започва да получава анонимни обаждания, които търсят погребална агенция „Стайкови“ и искат да поръчват бял ковчег. През нощта по дома на журналиста и дома на негови роднини са хвърляни яйца. Атаките спират, когато АКФ сигнализира институциите за случая. Подаденият сигнал до полицията не води до нищо особено - Стайков дава обяснения в столично полицейско управление. МВР не му предлага охрана и абсолютно никой не го е търсил след първите обяснения.

Първата част на видеопоредицата за случая е гледана близо 1 млн. пъти във facebook и youtube. Втората, публикувана тази седмица, засилва подозренията, че прокуратурата е била активен участник в корупционната схема.

Мракобесният сюжет, който повдига въпроса къде е границата между организираната престъпност и държавата, напомня и за още един системен проблем - продължаващата липса на механизъм за обективна и безпристрастна проверка, когато има съмнения, че самата прокуратура и нейното ръководство може да имат участие в противоправни деяния.

След разкритията и публичния натиск прокуратурата съобщи, че започва проверка по случая. На два пъти главният прокурор Иван Гешев публично омаловажи случая.

Поискан и платен подкуп за услуга

Илия Златанов признава, че практически е платил 2.8 млн. лв. подкуп (поемайки дълг със запис на заповед в полза на съпругата на Петьо Петров - Любена), за да му бъде направена услуга - Специализираната прокуратура да му помогне по наказателноправен път да върне контрола върху бизнеса си. В крайна сметка услугата е изпълнена - преди година Специализираната прокуратура провежда акция и задържа опонентите му, между които е и синът му Явор Златанов, като изземва пари и злато на стойност 5 млн. лв. Съобщение за операцията и до днес стои на сайта на държавното обвинение. Тя е проведена дни след като Златанов координирано, по думите му, с Петьо Петров подава сигнал до Специализираната прокуратура. По заръка на Петров са му „назначени“две адвокатки. А предходните жалби, които той е подавал до държавното обвинение, не са предизвикали никаква реакция.

Да прехвърлиш бизнеса си в Правителствена болница

Арестуваните, включително и синът му, са обвинени в участие в организирана престъпна група и задържани под стража. Малко след това Златанов разбира, че е сключил сделка с дявола и всичко се обръща срещу него.

Той е принуден да прехвърли

И тя се потупва, тя носи винаги пистолет: „Ти трябва да си благодарен, че си жив. Илия Златанов, собственик на „Изамет 1919“, в документалния филм

бизнеса си в лекарски кабинет в Правителствена болница. Там по спешност от следствения арест е прехвърлен синът му, който има тежък проблем с бъбреците - единият е отстранен, а другият неработещ. В болницата го чака нотариус Весела Ивчева (която е известна с това, че обслужва бизнеса на Делян Пеевски). „Нотариус Ивчева пак пита: „Господин Златанов, ще подписвате ли?“Аз мълча. Те казват: „Кажете ще подписвате ли, ако няма да подписвате, кажете, че няма да подписвате, вика, да си ходя.“И тогава Коцева изсъска:“Синът ти още не е качен на хемодиализа, има гърчове, ще подписваш ли?“Викам: „Добре.“Гледам повечето протоколи бяха подпис, подпис... никъде три имена. Викам нещо ще става, да подпиша да му направят хемодиализата, пък после ще се борим. Преди това се бях консултирал с моите адвокати само, викат, гледай да не слагаш три имена отдолу, да не слагаш под документите. И после, викат, ще ги оборваме“, разказва Златанов пред камерата.

Златото отиде в багажника

Като част от сделката с Петьо Еврото, Златанов получава уверение, че златото, иззето от прокуратурата, ще му бъде върнато. Когато той отива да си го получи в сградата на Специализираната прокуратура, разбира, че някой

е представил от негово име фалшиви документи, че той е купил златото от австрийски брокер - и именно тези документи са основание да си го получи обратно. Всъщност - само част. Но не получава и тази част, защото по думите му веднага след това златото е било натоварено в багажника на колата на Любена Петрова. Всъщност разпореждането на Специализираната прокуратура е в противоречие с практиката и закона, защото е абсурдно ако тя е приела, че има спор за собственост над златото, да го връща на една от двете страни в него.

„В прокуратурата си имат механизъм за съставяне на фалшиви документи. Откъде намериха фактури на мен, намериха на мое име, че съм купувал златото от австрийски дилър? Значи, те си ги фабрикуват. Както и сега, че дължа, че имам запор, те си фабрикуват. Значи, това не е Специализирана прокуратура, това е специализирана престъпна група. Те си фабрикуват каквито искат документи“, коментира Златанов.

Той така и не вижда златото. Бил извикан в офиса на една от адвокатките му. Пред АКФ Илия Златанов твърди: „Там беше Каратиста (Димитър Спасов, собственик на охранителната фирма „Делта гард“- бел. ред.), Любена Петрова и Коцева (една от адвокатите му). И почнаха да ме обиждат какъв измамник съм аз, какъв некоректен човек... Викам, чакай бе, с Петров ние имаме други договорки, с други хора. Каратиста не го познавам. Викам: „Любена, първо, за златото трябваше половината да го взема, вие не ми дадохте и една монета. Еее, ама нали знаеш, трябва да дадем на голямото, на пълното момче, демек за Пеевски, трябва да дадем на момчето с каскета, трябва да дадем на Франтишек и какво остане ще го делим после. Дрън-дрън. Разбрах,

че там няма нищо.“

След това по думите му случаят отива до крайност: „Викам, протокол щяхме да подпишем... Абе, какъв протокол, бе? И тя се потупва, тя носи винаги пистолет, ти трябва да си благодарен, че си жив.“

Малко след тази случка Златанов напуска България и, притеснен за живота си, се укрива в чужбина.

Заради парите от ЕС за асансьорите

Илия Златанов разказва и редица други сюжети. Той се среща с Петьо Петров в „Осемте джуджета“: „Петров ми заяви, че аз трябва да му прехвърля всичко на него. Ще видиш, вика, няма да ти казвам какво ще правим, но каза Пеевски мислеше да развиваш бизнеса две години и половина и след това, ако ти струва два и половина милиона оценката, той ще ти даде 2 млн. и осемстотин хиляди. Щото иска да участва в подмяната на асансьорите, очаква се от Европейския съюз около 4 милиарда евро за подмяна на старите асансьори.“

От АКФ уточняват, че не са верифицирали тази история, защото е дума срещу дума. В друга част от разказа си Златанов твърди, че в „Осемте джуджета“е виждал високопоставени прокурори: „Когато ходя в „Джуджетата“, три пъти съм изчаквал вътре - веднъж половин час, веднъж два часа и веднъж по-малко - да излезе Франтишек (подалият през май оставка бивш шеф на спецпрокуратурата - бел. ред.). И даже, като влизам, той (Петьо Петров) се хвали –“Ей, видя ли кой беше преди теб“. Демек, каква чест имам аз. А пък, като излизах, на два пъти отвън седеше прав като Гюро Михайлов и чакаше да влезе Борислав Сарафов. При втората ни среща Еврото ми каза, че Борислав Сарафов е разперил чадър над Явор, затова

не е имало никакво движение по моите жалби.“

В друг от разказите се твърди, че Петьо Петров и Любена са били ангажирани в протестите около избора на Гешев за главен прокурор. Нито един от замесените не се съгласява да коментира пред АКФ.

Иван Гешев: ще проверим и Десетте малки негърчета

Два дни след публикуването на първото видео прокуратурата съобщи, че е започнала проверка. Вечерта на същия ден в предаването „Панорама“главният прокурор Иван Гешев направи коментар, от който може да се предположи, че държавното обвинение едва ли ще подходи обективно към случая. „Аз съм далеч от мисълта, че Антикорупционният фонд не е свързан с един конкретен подсъдим. Както ще проверим комиксите на господин Божков, така ще проверим този.“

Това не е изненада. Месец порано по повод на друг сигнал Гешев заяви: „„Каквото и да твърди Антикорупционният фонд, свързан с г-н Прокопиев, не е вярно.“Тогава от АКФ реагираха с позиция: „Ако главният прокурор възразява срещу изпълнението на гражданското ни задължение да отправяме сигнали и разследвания до прокуратурата и открито ги неглижира, включително като не се обвързва със срокове или ангажимент, не ни остава нищо друго освен медийното осветяване на случаите и довеждането им до знанието на най-широки кръгове от българското общество и нашите партньори у нас и в ЕС.“

В сряда на излизане от парламента Иван Гешев отново каза пред журналисти: „Прокуратурата не се притеснява да проверява всичко, което фигурира в медиите – независимо дали са 8 джуджета, 10 малки негърчета, някакви други комикси –

всичко проверяваме с еднакъв стандарт.“Поведението на главния прокурор, който има контрол над всички прокурори, както и индиректното му замесване в „Осемте джуджета“, поставят под сериозно съмнение сериозността на бъдещото разследване. Нещо повече - проверката е възложена на Софийската градска прокуратура, която се намира под прекия контрол на Софийската апелативна прокуратура, където зам.-началник е братът на Петьо Петров - прокурор Емил Петров. Проверката се осъществява от звеното, на което Петьо Петров преди това бил ръководител. В отговор на въпрос на „Свободна Европа“дали ще се оттегли Емил Петров, докато трае проверката, той отговори единствено, че „няма да коментира жълтини“. Всъщност това, което той нарича жълтини, е съобщението на самата прокуратура, че започва проверка по казуса.

Във вторник Николай Стайков беше призован да даде обяснения по проверката, като в продължение на два часа на практика преповторил сигнала, подаден до прокуратурата. Проверката се води от прокурор Илиян Лефтеров, който е работил по ключови дела заедно с... прокурор Емил Петров.

Историята за пореден път показва системния проблем, констатиран от различни международни институции (Европейският съд по правата на човека, Съветът на Европа, Венецианската комисия, Европейската комисия) - че в българското законодателство няма процедура, която да гарантира провеждането на независимо разследване, когато има съмнения, че ръководството на държавното обвинение е замесено в престъпления. Накратко - няма кой да ни пази от пазачите. Или както е в този случай - от джуджетата.