Нужен е дебат за личния фалит и абсолютната давност
Кризата принуди ЧСИ да работят, без да получават приходи, каза пред „Капитал“председателят на Камарата на частните съдебни изпълнители
Кризата принуди ЧСИ да работят, без да получават приходи, каза пред „Капитал“председателят на частните съдебни изпълнители
ЧЧастните съдебни изпълнители (ЧСИ) са единствената професия в България, за която законодателят прецени, че няма да работи на пълни обороти не два, а четири месеца, казва председателят на Камарата на ЧСИ Георги Дичев на въпроса как извънредното положение се отрази на професията, която претърпя най-големи рестрикции заради пандемията. След 13 юни в държавата бяха възстановени всички други дейности, но на ЧСИ са им разрешени само крайно ограничени функции спрямо длъжници юридически лица и това ще продължи до 14 юли. Спрямо физически лица изпълнението бе тотално блокирано за четири месеца - от 13 март до 14 юли, с изключение на вземания от непозволено увреждане, трудово възнаграждение и издръжка.
Канторите се издържат с лични средства
„По тази причина в момента като цяло ние сме в изключително тежко положение. Съдебните изпълнители харчат лични средства, за да не загинат канторите, буквално става въпрос за оцеляване на някои кантори”, казва Дичев. Дори вече има образувани изпълнителни дела срещу ЧСИ от НАП за неплатени данъци за последните месеци.
До пандемията канторите на ЧСИ осигуряваха работа на 2500 души, а в момента работят с около 10-15% от капацитета и от личния си състав и съответно приходите не покриват разходите. Само няколко ЧСИ успяха да се възползват от мярката 60/40, има много съкратени служители. “Надяваме се след 14 юли поне някаква значителна част от тях да бъдат върнати на работа.”
Малцина знаят, че покрай ограниченията, които бяха наложени на професията, тя се оказа в центъра на един парадокс. От една страна, дейността им е спряна, но от друга, те не могат да спрат да работят, защото запорите, които са наложени преди настъпването на извънредното положение, не са отменяни, те продължават да действат и съответно по тях текат удръжки от заплати или по банкови сметки. Тези пари не е добре да стоят по сметките на канторите, вместо да отидат към хората и бизнеса, защото точно в кризата те имат нужда от приходи. Така се оказа, че в кризата ЧСИ са длъжни да продължат да работят в интерес на страните, но без приходи, с които да си възстановят разходите за тази дейност.
На репликата, че за много хора ще е трудно да повярват, че една малка елитна и богата гилдия като ЧСИ са толкова зле, Дичев коментира, че услугата, която професията предлага, е единствената в България, чиято цена вече 15 години не само не се увеличава, но и почти всяка година таксите се намаляват с промени в закона или в тарифата. Същевременно разходите постоянно растат не само заради обективните икономически условия, както във всяка сфера, но и заради все повечето нови изисквания, които се въвеждат за професията. Растат и застраховките. В началото ЧСИ плащаха по 700-800 лв. застрахователна премия годишно, сега има искания на застрахователи за по 30-40 хил. лв. годишно.
Хората не знаят, че близо една трета от всички дела в частното изпълнение на практика се финансират от ЧСИ. Публичните държавни и общински вземания, когато са възложени за събиране от ЧСИ, са освободени от авансови такси. Същото важи за делата за издръжки, трудови правоотношения и предаване на деца. По всички тези дела, които са някъде около една трета от общата маса, кредиторите не плащат държавна такса, а таксата се възстановява от събраните вземания, но - ако бъдат събрани. Реалната събираемост сега е около 30% (което е много повече, отколкото преди въвеждането на частното изпълнение в България през 2005 г. - 5-7%). Това означава, че в останалите 70% от тези дела, когато няма да се съберат средства, разходите, направени в
производството, остават за сметка на съдебния изпълнител.
Защо намаляват делата
Съдебното изпълнение в България след 2006 г. беше постоянно във възход, но от три години има трайна тенденция в обратна посока, казва той. Новите дела намаляват, рязко спада и материалният интерес по тях. Средният размер на събираните от ЧСИ вземания падна в пъти. Причината е, че големите вземания вече не стигат до съдебните изпълнители, защото банките прехвърлят милиарди на колекторски компании. Информацията всъщност е публична - за последните години сумата на банковите цесии надхвърля 4 милиарда лева. Така за ЧСИ остава събирането на глоби, съдебни разноски и т.н. При сегашния силно рестриктивен таван върху таксите няма как при малките вземания да се компенсират огромните разходи по издръжка на канторите в контекста, включително и за онази една трета субсидирани дела.
Факт е, че в рамките на извънредното положение камарата прояви голяма активност и първа излезе с публичен призив да се преустановят множество от действията по съдебно изпълнение. И това, което парламентът прие, беше на практика нейното предложение. След края на извънредното положение от камарата предложиха да остане ограничението само върху някои от мерките, които наймного създават дискомфорт на хората, като например запорите на банкови сметки. Депутатите обаче решиха да останат всички ограничения, времето ще покаже дали не са сбъркали.
Извънсъдебните способи са евтино и ефективно решение на много проблеми
Същевременно на някои алтернативни предложения на камарата за въвеждане на извънсъдебни мерки и способи като доброволната публична продан, доброволното събиране на малки задължения управляващите не обърнаха достатъчно внимание, а те биха могли да дадат удобни решения както за длъжници, така и за кредитори.
“Извънсъдебните методи и средства, когато са законово регламентирани (подчертавам), спестяват и на двете страни време, изключително големи разходи, лихвите, които се трупат, докато траят съдебни и изпълнителни процедури”, казва Дичев. По думите му тези предложения се базират на прогнозите за очаквана тежка криза, а също така на опита от предишната криза, когато и граждани, и фирми, притиснати от тежката ситуация, се втурнаха да си събират вземанията, за да могат да оцелеят, и това доведе до затрупване на съда с дела и силно забавяне на правораздаването в момент, когато и хората, и бизнесът имат нужда от средства веднага. Защитата трябва да е своевременна, защото след три години кризата може да е минала, а бизнесът – фалирал.
Камарата от години предлага въвеждането на доброволните продажби като процедура, към която може да се пристъпи веднага със съгласието на кредитора, бил той банка или физическо лице - без съд, без губене на време и разходи. Така длъжникът няма да е принуден да чака три години, за да му се продаде накрая имотът в най-ниската точка на пазара, докато за това време дългът от 100 000 лв. е нараснал на 170 000 лв. и дори продажбата няма да го спаси от съдбата на вечните длъжници. Парадоксът е, че тази процедура беше две години действащо право, след като през 2017 г. бяха въведени доброволните електронни търгове, но хората не успяха да се възползват от това, тъй като не беше заработила платформата за електронните търгове. Изненадващо през миналата година електронните търгове бяха отменени и сега, когато идва кризата, хората пак нямат такава възможност.
Друга мярка, за която настояха от камарата, всъщност е записана в програмата на правителството за подобряване на инвестиционната среда за 2019 г. - за доброволното събиране на малки дългове. Идеята е тази процедура да се провежда без принуда, без запори, само с комуникация между съдебния изпълнител и длъжника, който може с едно голословно писмено възражение “Не дължа нищо!” да я прекрати и тогава кредиторът вече може да се обърне към съда. Същевременно тя е безплатна за длъжника – разходите се поемат от кредитора, за когото това е далеч по-евтино от съдебен процес. Ползата от тази процедура е, че кредиторът получава пари веднага, а длъжникът може да си разсрочи задълженията. Бизнесът подкрепя това, съдът ще се разтовари, накратко – всички печелят.
За личния фалит и абсолютната давност
Вместо това се появиха два законопроекта, по-скоро насочени към успокояване на опасенията от кризата. Първо бе лансиран проект за частния фалит, после – алтернативен законопроект на управляващите за десетгодишна абсолютна давност.
Според Дичев важно е да се проведе експертен дебат по темата, защото в момента се спекулира с европейската директива за несъстоятелността „Нашата категорична позиция винаги е била, че не бива да има “вечни длъжници” в България. Има обаче някои уговорки, които трябва да се направят, за да може да се води правилно този дебат. В публичното пространство много се спекулира с европейската Директива (ЕС) 2019/1023 за несъстоятелността, но всъщност тя не се отнася за всички физически лица, а само за предприемачи, хора със собствен бизнес, като например лекари, зъболекари, занаятчии, т.е. хора, които развиват икономическа дейност. Идеята е да им се даде втори шанс. Директивата обаче не е за длъжници за комуналните услуги. Когато някой е само консуматор, взема чуждите пари, за да ги изяде, не е редно безусловно да му се каже – спокойно, сега ще ти ги опростим, вземай наново, пък твоите кредитори да се оправят. Ама, че те имат бизнес, че те също имат деца и семейства, не ни интересува. Аз лично съм против такова мислене, за мен правилният акцент е към хората, които са взели пари с цел да развиват някаква стопанска дейност. Като правя уговорката, че и другите длъжници не бива да бъдат преследвани вечно.
Дали ще се избере закон за личния фалит или абсолютната давност, което е много елегантно решение, а и най-евтиното, е политическо решение, но и експертно. Принципно не сме против личния фалит, притеснението е, че у нас един такъв закон може да бъде побългарен, доколкото законите в другите държави не позволяват да минеш през тази процедура, да обявиш фалит и да продължаваш да живееш в апартамент от 150 кв.м на жълтите павета с мотив, че ти е единствено жилище, да караш скъпата си единствена кола и т.н. Навсякъде единственото жилище се осребрява, като от получената сума се запази стойността на наема за няколко години напред. Притеснявам се, че има много възможности за залитане и може да се стимулира професионалното задлъжняване, живеенето с чужди средства, липсата на креативност, липсата на предприемачество и елементарна сметка.”
Ние изпълняваме публична функция и имаме висока отговорност към държавата и обществото, но за да функционира една дейност, каквато и да е тя, плюсовете трябва да са повече от минусите. Иначе се стига до фалит.